Решението на предишния състав е по предположения, пише ВКС, който върна делото
Зад решетките полицаите си предавали книга за аферата “Драйфус” - ярък пример за несправедливо осъден, по която Роман Полански направи филм
“Бяхме осъдени несправедливо, а сме дали половината си живот в служба на обществото. Благодарим на съдебната система за обективното решение.”
Думите са на полицая Иво Иванов, веднага след като бе освободен заедно с 4-мата му колеги от затвора в Бобов дол. В понеделник следобед ВКС излезе с решение за възобновяване на делото за смъртта на Ангел Димитров - Чората, починал при задържане по време на полицейска акция на 10 ноември 2005 г. в Благоевград. Участващите в акцията 5-има полицаи бяха обвинени в умишлено убийство.
Решението на върховните съдии бе изпратено в прокуратурата, а оттам и до Министерството на правосъдието и ГД “Изпълнение на наказанията”. Към 19 ч същия ден в затвора пристигнаха документите за освобождаването на Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски.
Докато бъдат оформени документите им, пред входа се събраха техни роднини и приятели.
Най-нетърпеливи
бяха децата на
полицаите и
съпругите им
Те търсеха всяка пролука през вратата и оградата, за да зърнат любимите си мъже.
“Видях татко! Запали цигара”, каза Ивана, дъщерята на Иво Иванов. Тя и дъщерята на Георги Калинков - Надя, са най-усърдни в търсене на видимост към двора на затвора.
“Татко си изнесе багажа! И другите идват с куфарите”, наднича през малко прозорче и Надя. Синът на Иво прави опит да се набере на оградата, за да види отвисоко защо толкова се бави освобождаването.
“Угасят ли тока, значи са приключили и ги пускат”, допълват посрещачите отвън. Бащата на Янко дори не е успял да си облече топли дрехи - тръгнал към Бобов дол направо по тениска и домашни дрехи, само наметнал едно яке.
“Някои не се познавахме, но
покрай тези
мъчителни 14 г.
петте семейства
станахме близки
- като едно”,
каза съпругата на Борис Нели Механджийска.
Бащата на Иво Иванов - Ванчо Спасов, който цял живот е работил в МВР и е дългогодишен шеф на КАТ, сподели, че е унизително да стои пред вратата на затвора.
“Целият ми трудов стаж е минал в системата на МВР. След случая със сина ми се почувствах унизен - да го съдят за такова нечовешко престъпление. Животът ми мина в служба на държавата, а той до последно работеше в полицията”, каза пенсионираният офицер.
Да посрещнат колегите си, бяха дошли и няколко полицаи от Благоевград. В 22,10 ч вратата на затвора се отваря след 240 дни зад решетките
5-имата излязоха
на свобода и бяха
посрещнати със
сълзи от радост, прегръдки и целувки. Оказа се, че и затворниците са ги изпратили с прегръдки, като наизлезли по коридорите.
“Благодарим първо на нашите семейства и приятели, на цялото общество, което ни подкрепяше. Благодарим и на правосъдната система за обективното решение на ВКС.
Предстои ни още
една сериозна
битка до пълното
оправдание”,
бяха първите думи на Борис Механджийски.
Колегата му Мирослав Писов също благодари за подкрепата на семейството и хилядите граждани, които застанаха зад тях. “Очакваме окончателният развой на делото да бъде справедлив. Пак повтаряме, че ни най-малко не сме искали смъртта на Ангел Димитров. В затвора съхранихме авторитета на системата на МВР. Затворниците имаха респект и уважение към нас”, допълни Писов. Той е имал предчувствие, че точно в понеделник ще дойде добрата новина.
“Сутринта тръгнах за работа около 6,30 ч. Погледнах към небето, беше тъмно, облачно, но на този мрачен фон се открояваше ярка звезда. Помислих си, че това е знамение”, допълни Писов. Зад решетките петимата работеха в служебната столова.
Запълваха времето си с четене на книги и гледане на телевизия. “Офицер и шпионин” е книгата, която 5-имата си предават от ръка на ръка, откривайки аналогия с техния случай. Филмирана от Роман Полански, “Аферата Драйфус” е наказателен процес във Франция през 1894-1906 г. Обвиняем е Алфред Драйфус, офицер от еврейски произход с доживотен затвор за шпионаж в полза на Германската империя, а по-късно оправдан. Делото “Драйфус” става символ за несправедливост и неправомерно правораздаване.
Петимата бяха осъдени през 2007 г. за убийството на Чората, след това
делото бе
връщано няколко
пъти
на различни инстанции, а през 2011 г. бяха окончателно оправдани.
Родителите на Ангел Димитров и майката на детето му обаче заведоха и спечелиха дело срещу България в Европейския съд в Страсбург. Тамошните магистрати откриха нарушение в процеса и тук отново делото бе възобновено.
На 19 април т.г. ВКС осъди 5-имата на по 7 г. за убийството на Димитров, а ден по-късно те доброволно постъпиха в затвора. След това подадоха искане до ВКС за възобновяване на процеса.
Тогава същото направи и главният прокурор Сотир Цацаров с мотив, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, нарушения относно събирането, проверката и оценката на доказателствата за механизма на причиняване на уврежданията, и причината за смъртта на Димитров.
Преди 4 дни - на 16 декември, съдебният състав с председател Даниела Атанасова и членове Лада Паунова, Мая Цонева, Милена Панева и Красимира Медарова прие за основателни исканията и на главния прокурор, и на полицаите. Това стана в предпоследния ден от мандата на Сотир Цацаров.
ВКС е категоричен, че
не е изяснен
основният спорен
въпрос по
какъв начин е
настъпила
смъртта
на Димитров. Дали е в резултат на физическо въздействие върху него от страна на служителите на реда, или пък е биологична - в резултат на заболявания в комбинация с поставянето му в утвърдената законова позиция при арест.
Не е изяснено дали самото поставяне в позата легнал по очи на земята с две ръце зад гърба при задържането е довело до позиционна асфикция. Няма категоричен отговор дали, след като е бил положен на земята, върху тялото му е осъществено притискане. Вещи лица казват, че притискане и удари не е имало. В същото време предишният съдебен състав се позовава на показанията на две непълнолетни сестри, които са гледали през прозореца какво става пред блока. Едната от тях е била приятелка на Чората и във фаталната нощ той е разговарял с тях през прозореца. Оказва се обаче, че видимостта им не е пряка, а в показанията им има разминавания.
“За надеждността на показанията на сестрите от значение е и емоционално-психологическото им състояние, произтичащо от специфичните отношения, в които те са се намирали с пострадалия. Предходният състав е базирал изводите си въз основа на предположения, като не ги е формирал с изискващата се безспорност”, категоричен е ВКС и възобнови делото, като го върна за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция.
Очаква се ВКС да насрочи заседанието.
