НОИ трябва да поеме изцяло изплащането на болничните и то на 80 процента и през първите три дни, а не както е в момента - работодателите поемат през първите три дни 70 процента от среднодневното възнаграждение за месеца. Това каза в интервю за БТА независимият финансов експерт Мика Зайкова.

Зайкова коментира продължаващите искания от страна на бизнеса да не заплащат първите три дни от болнични. Работодателите от АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели) заявиха, че няма да се върнат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, докато не бъдат предложени адекватни мерки за справяне със злоупотребите с болничните, както и не бъдат освободени от плащането за първите три дни.

Според Зайкова искането на бизнеса е справедливо, тъй като НОИ получава парите от осигуровките, затова трябва да плаща и обезщетението. Неясно е защо работодателят, който участва в осигурителната вноска, трябва да плаща болнични, каза Зайкова. Тя припомни, че задължението за работодателите беше въведено като антикризисна мярка, от която загубиха и работодателите, и работниците. Затова, според Зайкова, е най-добре да се върне старото положение. "Вярно е, че фонд "Общо заболяване и майчинство" е на дефицит и държавата додава, ама държавата плаща от нашите данъци", отбеляза експертът.

Зайкова смята, че болничните се увеличават, защото българите боледуват повече, а не защото са мошеници. "Българинът наистина е болен и той е болен, защото няма достъп до качествено здравеопазване, защото не само трите правителства на Борисов, а и всички правителства преди това, не направиха смислена реформа в здравеопазването", заяви експертът.

Тя припомни, че през 2019 година бяха дадени 490 милиона повече за здравеопазване, за 2020 година са дадени 395 милиона повече, което според Зайкова са огромни суми пари, които "потъват като в бездънна каца", а никакви реформи не се случват.

Според нея появилото се изненадващо предложение да не се плаща първият ден от болничните е било повече от абсурдно, предвид това, че повечето болнични се вземат от майките на малки деца, а те по никакъв начин не са подпомагани от държавата. Добре, че премиерът се намеси, допълни Зайкова.

Изпращаме и 2019 година като най-бедните в ЕС

"Изпращаме и 2019 година като най-бедните в Европейския съюз, с най-ниските доходи, с най-лошата социална обстановка, с хора, които мизерстват и гладуват. Хората под прага на бедност са 1 милион и 600 хиляди души", заяви още Мика Зайкова.

Според Зайкова България продължава да е страната с най-висок процент сива икономика, няма върховенство на закона, което да гарантира парите на хората, за да могат да дойдат инвеститори. Експертът смята, че не са направени реформи в нито една област. Зайкова не очаква да бъдат направени сериозни реформи и през 2020 година, защото това е годината преди парламентарните избори. "След три мандата мимикрия на реформи, не знам какво ще стане в четвъртия", допълни тя.

Само със 17 лева повече от прага на бедност получават майките през втората година от майчинството

Мика Зайкова коментира, че както през 2019 година, така и през 2020 година в социалната област не е направено нищо нито за младите хора, нито за децата, нито за майките. Тя припомни, че майките през втората година от майчинството продължават да получават 380 лева, а междувременно прагът на бедност се вдига, като през 2020 година линията на бедност ще е 363 лева, т.е разликата между месечното обезщетение за отглеждане на дете от една до две години и прага на бедност, е едва 17 лева.

Попитана как ще коментира заявеното от страна на правителството, че замразяването на майчинството е с цел майките да се върнат по-рано на работа, Зайкова посочи, че родителите няма къде да оставят децата, защото няма нито ясли, нито места в съществуващите. Тепърва през следващата година са отделени 70 милиона за строеж на детски градини и ясли, припомни Зайкова.

"Работещите в детските ясли са на моите години, възрастни жени гледат по 15-20 деца накуп, но персоналът и медицинските сестри са на такава възраст, че не могат да държат в ръцете си едно бебе", допълни Зайкова.

Тя направи сравнение с Ню Йорк, където расте нейната внучка и посочи, че там седем деца се гледат от четирима педагози и две медицински лица. "Тук каква грижа може да има при положение, че една възрастна жена гледа по 20 деца до двегодишна възраст. Тя не може да им смени памперсите само", отбеляза Зайкова.

По думите на експерта работещите в системата получават понякога по-мизерни заплати и са по-бедни от най-бедните родители, които си дават децата в ясла. Тя допълни, че поради много фактори майките са принудени да си гледат децата вкъщи, независимо, че понякога са магистри, доктори по икономика и т.н. и биха могли да бъдат полезни на обществото.

Заради липсата на електронно правителство се стимулират корупционни практики

Мика Зайкова коментира, че никъде не са се случили реформи, а с липсата на електронно правителство се стимулират корупционните практики. "Когато има електронни обществени поръчки, малко трудно ще си поискаш рекет, защото всичко минава през системата, ясно е и може да се види", допълни тя.

Икономиката е базата, която дава парите, за да може да функционира по-добре социалната система, само че България се намира по всички показатели на последно място, отбеляза Зайкова. По думите й качеството на живот на една нация се определя от това какво потребява, а "ние сме пак на последно място с 56 процента от средното потребление на ЕС, Люксембург, която е една педя земя, е на 134 процента потребление".

Българите дават най-много пари за храна

Ниското качество на живот си личи от това, че българите са единствената нация, която дава най-много пари за храна, докато средно в ЕС храната и напитките са на трето място - 12 процента от своите разходи дават средно европейците за храна и напитки, ние миналата година давахме 30 процента, а сега сме близко до 20-те процента за храна, посочи Зайкова. Тя допълни, че българите са с най-голям относителен дял на домакинства, които не се отопляват добре, като става въпрос за работещи. При пенсионерите положението е още по-окаяно.

Мика Зайкова допълни, че България е на последно място по ниво на пенсии и по ниво на доходи. Тя отбеляза, че въпреки че в България минималната заплата расте, минималното възнаграждение у нас е 286 евро, докато в Люксембург е 2070 евро. Но и в близката до нас Румъния минималната заплата е 454 евро, допълни Зайкова.

Попитана как ще отговори на коментарите на работодателите, че заплатата в Румъния е по-висока заради по-висока производителност, Зайкова каза, че производителността не зависи от работника, зависи от техниката и технологията, а ние работим с техниката от средата на 20 век по причина, че при нас не идват преки чужди инвестиции и изобщо инвестиции. А те, по думите на Зайкова, не идват, защото инвеститорите търсят сигурност за парите си, а ние сме най-корумпираната страна. "Затова инвестициите не идват тук, затова и ООН, и ЕК отчитат, че България е много далече от тези инвестиции, които идваха преди кризата, ние въобще не сме си подобрили инвестиционния климат, независимо от кредитния рейтинг на Standard&Poor's ", отбеляза Зайкова.

Тя посочи, че двойно са се увеличили инвестициите, изнесени навън - от 2 милиарда и 400 милиона евро на 5 милиарда и 700 милиона евро, като това са парите на български инвеститори, изнесли ги навън, защото не са сигурни за парите си в България.