Има ли една републиканска и една демократическа истина? Във Вашингтон политическите различия отиват далеч отвъд мненията и има полемики дори за самото представяне на фактите. Понякога заради най-основните факти.
Насред страстите, породени от процедурата за импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп, се появяват отново понятия като "алтернативни факти" и "оспорвани факти". Понякога е трудно да се разбере къде е истината.
"Винаги е имало различия в мненията между прогресивните и консерваторите в САЩ", припомня Ричард Хейсън, преподавател по право и политически науки в Калифорнийския университет "Ървайн".
Днес обаче "има все повече разногласия за фактите", които са доказани, като реалността на климатичните промени или документираната намеса на Русия в президентските избори, спечелени от Тръмп през 2016 г., казва той.
"Проучванията на общественото мнение показват пропаст между републиканците и демократите за състоянието на света", обяснява Хейсън, според когото Съединените щати са влезли в "ера на постистината".
Президентът републиканец, който критикува редовно "дезинформацията" на големите медии, беше един от първите разпространители на една конспиративна теория, твърдяща, че Барак Обама е роден в Кения и че следователно избирането му за президент е било незаконно.
Келиан Конуей, близка съветничка на президента, въведе понятието "алтернативни факти" след полемиката за броя на зрителите на церемонията по встъпването в длъжност на 45-ия американски президент през 2017 г.
От идването си на власт Тръмп е направил 13 435 "неверни или заблуждаващи твърдения", според статистика на "проверителите на фактите" на в. "Вашингтон пост".
"Племенни различия"
По украинската афера Тръмп настоява, че телефонният разговор, който е провел с украинския си колега Володимир Зеленски, е бил "отличен". Американецът просто поискал от украинеца да му направи "услугата" да разследва корупцията в Украйна.
Според демократите се е случило точно обратното. Президентът е извършил злоупотреба с власт, която заслужава обвинение в Конгреса, като е поискал от Киев да разследва Джо Байдън - своя потенциален противник на президентските избори през 2020 г.
Белият дом публикува стенограмата от телефонния разговор, но "хората могат да четат едни и същи думи и да разбират нещата по един напълно различен начин", заяви Дейвид Баркър, преподавател по държавни дела в Американския университет във Вашингтон.
"Тръмпистите носят тениски, на които пише: "Четете стенограмата", а всички противници на Тръмп казват: "Прочетохме я и в това е проблемът", обяснява Баркър.
За конгресмена републиканец Дъг Колинс процедурата за отстраняване на президента се свежда до поредица "оспорвани факти".
"Самият факт, че аз казвам нещо, а вие казвате противното, е оспорван факт", заяви той на колегите си от Демократическата партия в правната комисия към Камарата на представителите. "Това ще бъде първата процедура по импийчмънт, в която фактите са разглеждани според партийната логика", допълни той.
Дейвид Баркър подчертава "племенните различия", които разделят днес републиканците и демократите.
"Не пазаруваме в едни и същи магазини, не пием една и съща бира, не се храним в едни и същи ресторанти, не слушаме една и съща музика, не гледаме едни и същи филми и вече не живеем в съседство едни до други", посочва той.
"Всички тези промени в нашия стил на живот, тези племенни различи, водят до това, че ние вече не вярваме на информациите, освен ако те не идват от членове на нашето племе", допълва той.
"Можете да ги проверявате колкото си искате, за другия лагер те винаги ще бъдат фалшиви информации", обяснява университетският преподавател.
Демокрацията в опасност
Подобно на политиката, медиите навигират в една все по-поляризирана среда - от много консервативната Фокс нюз до настроената твърдо против Тръмп Си Ен Ен.
Според изследване на изследователския център "Пю" републиканците се съмняват много повече в искреността на медиите, отколкото демократите.
Сред републиканските привърженици на Доналд Тръмп 40 процента имат лошо мнение за журналистите, а при демократите този дял е само 5 процента.
Традиционните медии, които изпълняват ролята на "арбитри на истината", вече са заплашени от социалните мрежи, според Ричард Хейсън от Калифорнийския университет "Ървайн".
"В социалните мрежи хората получават и споделят послания, които засилват нашите убеждения", казва той.
Хейсън се опасява, че нарастващата пропаст между тези "различни фактологични вселени" ще доведе до неспособност да се приемат и най-простите факти.
Като, например, резултатите от изборите през ноември 2020 г. в случай на поражение на Доналд Тръмп.
(БТА)
