В царството на сагите Коледа не минава без книги под елхата. От края на войната насам всяка година преди коледните празници в Исландия - един от най-малките издателски пазари в света, настъпва "Йолабокафлод".
На исландски това означава буквално "Коледен книжен потоп" и представлява традиция, напомняща британския "Супер четвъртък" (всеки първи четвъртък на октомври във Великобритания), но с несравним мащаб. Две трети от заглавията се издават през ноември и декември.
В книжарница или в супермаркета, стотици нови заглавия се подреждат в този период в отдела с разпродажбите - жизненоважна традиция за професиите, свързани с литературата и книгоиздаването в страна с 360 000 жители, където трябва да се изръсиш с равностойността на 50 евро за един роман.
След семейната вечеря на 24 декември идва време за четене край огъня, много често с най-новия криминален роман на Арналдур Индридасон, чиито книги са почти неизменно бестселър в родината му от 2000 г. насам.
"Литературата е много важна в Исландия и това, според мен, е формата на изкуство, с която всички се идентифицират", обяснява Сигрун Хролфсдотир, артист и майка на две деца.
Дъщеря й и синът й - Дуна и Гудмурндур, вече са избрали книгите си от каталога "Бокатидинди". Разпространяван във всички пощенски кутии в страната, каталогът от 80 страници предлага романи, поеми, книги за деца така, както други продават сглобяеми мебели.
Почти седем от десет исландци купуват една или повече книги като Коледен подарък, показва допитване на Асоциацията на исландските издатели. Тазгодишният каталог включва 842 нови заглавия.
Да си исландец, означава да четеш
Традицията "Йолабокафлод" възниква в края на Втората световна война. През 1945 г. бедна Исландия ограничава вноса, за да избегне задлъжняване на домакинствата. Хартията обаче продължава да е евтина и книгите заменят куклите и електрическите влакчета под елхата.
Освен това Исландия иска да се самоутвърди след близо седем века норвежко, а после и датско господство.
"Има връзка с дебатите за значението на литературата по време на борбата за независимост и търсенето на исландската идентичност: за да бъдеш исландец, е трябвало да четеш книги", разказва Халдор Гудмундсон, писател и бивш президент на най-голямата издателска къща в Исландия - "Форлагид".
Макар книги да се издават редовно през цялата година, "Йолабокафлод" си остава ключов период. Според исландския статистически институт през 2018 г. той е осигурил близо 40-процента от оборота на исландските издатели.
За сравнение продажбите преди Коледа представляват една трета от годишния обем на тези в Обединеното кралство и една четвърт на продажбите в Германия, двата най-големи пазара в Европа.
"Ако тази традиция отмре, исландският издателски бизнес също умира", признава Пал Валсон, директор в "Бяртур", второто по големина издателство в страната, което осигурява 70 процента от приходите си по време на "Йолабокафлод".
Писането им е в кръвта
При такова изобилие е трудно да си създадеш име.
"Има куп добри книги, които се губят сред масата", казва Лиля Сигурдардотир, авторка на трилъри, превеждани на английски и френски език.
Исландия е най-слабонаселената държава в Западна Европа, но за сметка на това е страната, в която се издават най-много нови заглавия на човек от населението в света след Великобритания, сочат данните на Международната асоциация на издателите.
Всеки десети исландец публикува книга през живота си.
А исландците, разбира се, са и големи читатели. На острова има 83 библиотеки, а от септември 2011 г. има и ежегоден празник, посветен на библиотеките.
Невероятният потоп от книги за "Йолабокафлод", повечето от тях - романи, е поделен наполовина през тези два месеца със супермаркетите в страната. Сред отделите за свежи храни, сухари и замразени продукти на видно място специално за случая са изложени стотици книги.
Това е и възможност да си купиш изгодно неща, които са относително скъпи през останалата част от годината: един роман струва 6990 крони (около 52 евро), над два пъти повече, отколкото във Франция или Великобритания.
"По-трудно е да си купиш толкова книги в нормално време. Човек би се разорил", казва 28-годишният Бриньолфур Торстейнсон, продавач в книжарница "Мал ог Менинг" в Рейкявик, една от най-старите в Исландия.
Цената е "по-солена" заради повишаването през 2015 г. на ДДС от 7 на 11 процента, а и заради разходите за отпечатване и за внос. Тъй като в Исландия на практика няма гори, книгите общо взето се отпечатват в чужбина.
Освен това и тук, както навсякъде другаде, издателите и книжарниците страдат от спад в продажбите на книги, които са намалели почти наполовина от 2010 г. насам.
За да подпомогне отрасъла, правителството реши тази година да възстанови 25 процента от разходите за производство на книги, издадени на исландски език.
