Какво е бъдещето на Алианса и какви средства трябва да отделят държавите-членки за отбрана коментира Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната пред БНТ.
В момента Алиансът е в позиция да определи следващата вълна на промени, които ще минат през едно широко обсъждане.Тези теми са изключително важни, понеже ще определят следващите 10 години. Това са теми, свързани с нови рискови заплахи, технологии, засилена роля на Европа. Важни са изводите, които всяка страна ще направи и в частност България, категоричен е Шаламанов.
Той коментира и провокативното изказване на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт.
"Определено НАТО не е в мозъчна смърт, това е по-скоро послание, което президентът Макрон отправя към ЕС и френските граждани с цел да засили ролята на Франция в европейската отбрана", коментира Шаламанов.
По въпроса дали Европа е готова да плаща повече за отбрана, Шаламанов коментира, че Германия вече е дала сигнал, че ще повиши вноската си в общия бюджет. Време е след първия скок в разходите за отбрана, България да има дългосрочна програма за следващите 10 години, допълни експертът.
"Ако наистина ще охраняваме небето над Северна Македония, сега е моментът бързо да стартира съвместен проект по закупуване на радари от България, Македония, Албания и Черна гора, тъй като без надеждно предоставяне на въздушна картина от съвременни радари, тази задача е трудно изпълнима", каза Шаламанов.
Относно възможността България да охранява въздушното пространство над Северна Македония, Шаламанов заяви, че в мига, в който западната ни съседка стане част от НАТО, тъй като не разполага с изтребители, ще бъде отправена покана към страни, които желаят на ротационен принцип да гарантират въздушния й суверенитет.
"Тогава България ще може да направи официалното си предложение, но трябва да бъдат решени въпроси с комуникациите и споделена въздушна картина", каза той.
Експертът по отбрана коментира и създаването на военноморски координационен център във Варна, за което стана ясно след разговора на премиера Бойко Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп.
"Това е една много добра инициатива, за която се говори поне от срещата в Уелс от 2014 г. Това е постижимо на стъпки, първо като национално усилие, после като международно усилие. Такива стъпки показват, че България излиза от състоянието от нея да бъде поискано или напомняно нещо", коментира Шаламанов.
Много важно е да продължи и текущият стратегически преглед по отбраната и сигурността, който да доведе до една пътна карта, в която България е водеща на Балканите, категоричен е Шаламанов.
"Този координационен център всъщност следи всички дейности в Черно море с цел да предотврати напрежението и съответно планиране на всички учения и необходими дейности по засилване на това адаптирано предно присъствие", добави още той.
