“Отвоюваното по време на прехода като ценности, свободи и права трябва да бъде пазено и отстоявано ежедневно,” заяви Цветан Цветанов по време на кръгла маса „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем?“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС) на 3 декември, съобщиха от пресцентъра на организацията.
"Трябва да бъде отстоявано срещу хибридните атаки за подмяна на нашите ценности, в енергийния сектор със защита на националните ни интереси чрез реална диверсификация, с противодействие на опитите за външно влияние в региона на Черно море, с непоколебимата ни принадлежност към евро-атлантическото пространство като надежден член на ЕС и НАТО", поясни Цветанов.
Цветанов сподели, че въпреки различните трактовки на прехода, всички демократично мислещи хора в страната трябва да се обединяват около заключението, че евро-атлантическата принадлежност на страната ни е без алтернатива.
Критичен, но конструктивен преглед на годините на прехода направиха политологът Огнян Минчев, разследващият журналист Христо Христов, социалният антрополог Харалан Александров, експертът по международни отношения Румен Кънчев, икономистът Красен Станчев и историкът Евелина Келбечева. Бяха обсъдени декомунизацията, успехите и грешките, икономиката, геополитиката, психо-социалната динамика на прехода и елементите на тоталитарното минало в годините на промяната. Срещата бе модерирана от психолога Росен Йорданов и изпълнителния директор на ЕАЦС София Петкова.
“Вярвам, че макар и противоречив, българският преход е еднопосочен и е постигнал основните си цели,” заяви София Петкова. На свой ред Росен Йорданов подчерта, че една от стратегическите цели на ЕАЦС е страната ни да не променя евро-атлантическия си курс на развитие.
Доцент Огнян Минчев отбеляза като успехи на прехода демократизацията на политическата система и мирната революция на 1997г., донесла институционални реформи и трансформацията на българската икономика. Разследващият журналист Христо Христов направи обзор на процеса на декомунизация, като отбеляза, че отварянето на досиетата е най-големият успех в това отношение. Социалният антрополог доцент Харалан Александров обърна внимание на паралелните разкази за прехода и различните интерпретации, които често има опасност някой друг да прави вместо нас.
Професор Румен Кънчев подчерта ролята на НАТО и ЕС след края на Студената война, като отбеляза, че най-важно за страната ни е да продължава да изпълнява ангажиментите си към двата съюза. Той постави акцент и върху важността на инициативи като “Три морета” за противодействие на външни намеси в Черноморския регион. Икономистът доцент Красен Станчев подчерта, че животът наистина е станал по-добър, макар и по време на прехода да сме преживели изключително трудни икономически моменти.
Професор Евелина Келбечева посочи като основен пропуск на прехода непреживения интелектуален и морален катарзис, за постигането на който е трябвало да се започне с културата и да има цялостна държавна политика за изучаване на периода на тоталитаризма.
На събитието присъстваха представители на академичните среди, неправителствения сектор, общественици, интелектуалци, съвременници и активни фигури от времето на прехода, политици и граждани. Сред гостите бяха доц. Емилия Занкина, д-р Алек Оскар, Светла Златева, Екатерина Бончева, Евгени Дайнов, ген. Атанас Атанасов, Георги Стефанов, София Коен, Максим Бенвенисти, Иванка Жекова, Георги Пандуров, проф. Павлина Долашка, Захари Карабашлиев, Борислав Скорчев, Николина Щерева, Горан Благоев, Евтим Костадинов, представители на Атлантическия съвет на България, както и представители на 15 посолства от дипломатическия корпус в страната ни.
