Участниците в юбилейната среща на върха на НАТО, започваща днес в Лондон, навярно ще обсъдят многобройните спорни въпроси, пред които се изправи напоследък Северноатлантическият алианс. Оживени дискусии ще предизвикат сериозно изострените отношения с Турция, разширяването на пакта в Балканския регион и укрепването на отбранителната му способност в Европа, пише "Независимая газета".
НАТО посреща юбилейната дата не в най-добрата си форма. Страните членки не спазват поетите ангажименти да изразходват за отбрана най-малко 2 на сто от своя БВП. Освен това форумът ще мине под знака на конфронтацията между Германия и Франция, смятат експерти на вестника, предава БТА.
Френският президент Еманюел Макрон се обявява за реформа на НАТО. Според него в днешния си вид алиансът не може да гарантира сигурността на държавите членки. Преди месец той прикани да бъде засилена ролята на европейските страни в отбранителната сфера.
Германия отстоява противоположното гледище. Берлин е за укрепване на НАТО в днешния й вид, напомни наскоро пред "Велт" министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя се обяви против "замяната на НАТО с европейско сътрудничество", каквото предлага по думите й Макрон. "От моя гледна точка всяко укрепване на европейската отбрана укрепва и европейската опора на НАТО", каза тя.
Германия и Франция се сдобиха със съюзници в новото ръководство на ЕС. Позицията на Макрон по европейската сигурност например бе подкрепена от новия председател на Европейския съвет Шарл Мишел. А германската позиция бе одобрена от главата на висшия европейски изпълнителен орган - Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, посочва изданието.
Всички планове за укрепване на НАТО в Европа опират до финансовия проблем, коментира руският европеист Александър Тевдой-Бурмули. Европейците не искат да харчат допълнителни средства за отбрана поради нежелание да увеличават бюджетния си дефицит, смята експертът. Затова според него в заключителните документи от Лондон ще се изтъкне, че трябва да се укрепва отбранителната способност на пакта в Европа, но няма да бъдат приети "конкретни решения, предвиждащи действия в краткосрочна перспектива".
Европейските страни увеличават разходите си за отбрана, но все още нямат възможност да отразяват заплахите без помощ от САЩ, цитира "РБК" мнение на Ник Уитни, експерт на Европейския съвет за външни отношения и бивш шеф на Европейската агенция по отбраната.
За да могат например да спечелят конфликт срещу Русия, европейските страни трябва да инвестират в отбраната си най-малко 288 милиарда долара през близките 20 години, сочат според всекидневника експертни оценки на Международния институт за стратегически изследвания.
Сред най-трудните моменти от дневния ред на лондонската среща ще бъде турският въпрос, прогнозира "Звезда".
През последните години Турция не получава сериозна подкрепа от НАТО, смята администрацията на президента Реджеп Тайип Ердоган. Освен това партньорите на Анкара смятат да обсъдят действията й в Сирия и тестовете на зенитните комплекси С-400, купени от Русия, пояснява онлайн изданието.
Според повечето членки на алианса основната заплаха за НАТО си остава Русия, която все повече засилва не само военния си потенциал, но и връзките с Китай. Китайските опити да засилят влиянието на Пекин в Европа чрез разпространение на технологии, съчетани с военната мощ на Москва, може истински да застрашат европейските страни, отбелязва "Московский комсомолец".
След 70 години относително единомислие в НАТО по въпроса кой да бъде смятан за приятел, а кой - за враг (ако оставим настрана отделните кризи) срещата в Лондон може да стане момент на истината за страните участнички, се казва в коментар от "Росийская газета".
"При най-лошия сценарий членките на алианса ще поставят въпроса чии интереси са първични - на Вашингтон, който управлява блока от името на Европа, или на ЕС, на който за 70 години (. . .) вече са поомръзнали американските нравоучения", обяснява московският официоз.
Според вестника обаче преди лондонския форум генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг "се е правел, че не забелязва линиите", по които НАТО се пропуква, продължавайки да говори за руска заплаха. По този начин Столтенберг се кани да убеждава събралите се "да проявят щедрост към подотчетната му организация", добавя "Росийская газета".
"Позицията на Турция, която видимо се сближи с Русия по ред международни въпроси, показва, че би трябвало да се преразгледа вече антируският курс на Запада и по-специално на НАТО", заявява "Новостной фронт".
Основната цел, заради която бе създадена НАТО в края на 40-те години на миналия век - да отразява първо "съветската", после и "руската заплаха", губи очертания, пише "Комерсант".
"Идеята за колективна отбрана от вероятна агресия от страна на Москва все повече се размива и се превръща в ритуално заклинание", твърди изданието.
"С отдавнашната си привързаност към руската тема алиансът все повече напомня склерозирал възрастен джентълмен, който е дошъл при любовницата си и е забравил защо. И май вече никога няма да си спомни", добавя "Комерсант".
Президентът Владимир "Путин показа ново оръжие на Руската федерация - то е способно на всичко", пише междувременно в заглавие "Известия".
Москва ще въоръжи свои кораби за борба с подводници с хиперзвукови ракети "Циркон" и те ще станат "ракетни миникрайцери", съобщава вестникът в друг материал.
"Крилати ракети и подводници ще превърнат Военноморския флот на Русия в глобална сила", заявява в заглавие "Економика сегодня".
Медиите откриха снимка на руски боен робот в Сирия, информира "Рамблер".
Русия продава на международния пазар наистина модерни оръжия - но все пак оставя "извън скоби", запазва за себе си "най-новите, най-усъвършенстваните и най-смъртоносните", подчертава "Взгляд".
