От 22 ноември игралният филм "Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу", посветен на живота и спортната кариера на легендарния щангист, който почина преди две години, шества по кината в Турция.
Освен в Истанбул, гала прожекции се състояха и в други големи градове - Измир и в Анкара, в присъствието на стотици зрители. В гала прожекциите участват екипът на компанията Дижитал япъмеви, която реализира филма, и редица изпълнители начело с Хаят Ван Ек в ролята на Наим.
В гала представлението в Анкара участва и братът на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу, по чиято автобиографична книга е изготвен сценарият на филма, съобщава БТА.
Актьорът Йеткин Дикинджилер, който изпълнява ролята на бащата на покойния щангист, разказвайки за работата си над ролята, посочи: "Наим ни остави един светъл спомен. Осъществи нашата среща с хората в България. Доказа, че е част от едно голямо човешко семейство. Вярвам, че с участието си в този филм ние се показахме достойни за неговата памет".
Турският вестник "Биргюн" писа, че в първите четири дни /22-26 ноември/ филмът е бил гледан от 292 685 зрители.
Това число е доста под очакваното като се има предвид, че авторският екип начело с продуцента Мустафа Услу и режисьора Йозер Фейзиоглу са известни с най-касовите филми в съвременното турско кино.
Пиарът на компанията Дижитал санатлар япъмеви, в отговор на запитването ми във връзка с публикуваните данни заяви, че те се отнасят само за първите три дни от прожекциите на филма по екраните.
"Филмът върви успешно по кината, има повишение на зрителския интерес и към момента е на първо място по гледаемост", допълни той в разговор за БТА.
Разбира се, не е лесно да се направи филм за спортист и личност като Наим Сюлейманоглу. Възпитаник на българската школа по щанги, която по него време е водеща в света, той емигрира в Турция след драматично бягство от българския национален отбор...
Три олимпийски титли, осем световни шампионски медала, 46 световни рекорда и...190 кг щанга, три пъти по-тежка от собственото му тегло. През 1988 сп."Тайм" посвещава заглавната си страница на Наим, а през 1992 г. Международната федерация по щанги го обявава за най-добър спортист в света. Невиждана дотогава слава за Турция, като се има предвид, че до бягството на Наим през 1986 г. Турция бе известна само с два спорта - борбата и футбола.
Режисьорът в максимална степен се е възползвал от драматичната лична история на Наим, пресъздавайки я със средствата на игралното кино, които гарантират бурния емоционален ефект, какъвто не би могъл да бъде постигнат с документален филм.
Този филм се посреща с много голям интерес специално от от българските изселници, тъй като "ние сме съпреживели тези събития", споделиха мнозина от тях, с които разговарях. Връщането към тях е болезнено, но в същото време те смятат, че за пръв път се представят на екрана в истинската им светлина.
Големият шанс, който максимално подсилва въздействието на филма, е изпълнителят на ролята на Наим - Хаят Ван Ек, от турско-холандски произход. Освен физическа прилика с героя си от младежките години, изпълнителят така умело се въплъщава в ролята, сякаш отново виждаме Наим, такъв какъвто го помним от подиума с характерния жест на вдигнатия юмрук и усмивката...Същото може да се каже и за Али Джанкорур, който играе Наим в детските години. Така че зрителят не усеща прехода от детството към юношеските години.
Силно впечатление прави играта на актрисата Селен Йозтюрк в ролята на майката на Наим - Хатидже, която съдържа много драматизъм. Интересен е Гюркан Уйгун в ролята на първия треньор на Наим Енвер Тюркилери. Ролята на Иван Абаджиев, човекът и учителят, създал щангиста Наим, изпълнява актьорът от Врачанския театър Огнян Симеонов. Но слабост, вероятно на сценария е,че неговата личност не е показана в достатъчна степен.
На екрана виждаме и политически фигури от Турция. Най-забележителна е ролята на турския премиер Тургут Йозал, благодарение на когото драматичното бягство на Наим завършва благополучно на турска земя. Йозал изпраща личния си самолет,за да докара Наим в Турция и го взима под своя опека като негов духовен баща. Тези сцени са пресъздадени доста детайлно във филма, както и турците в чужбина от съсловието, които организират бягството на Наим.
Авторите на лентата са се стремили да пресъздадат атмосферата по онова време в България. Послужили са си с автентични кадри от пленума на БКП за преименуването, от призива на Тодор Живков, който отприщи изселническата кампания. По думите на режисьора редица сцени са били заснимани на автентични места - в кабинета на Тодор Живков, в Дианабад, в апартамента на Наим, който му е подарен от правителството. Актьори се въплъщават в ролите на Тодор Живков и на някои партийни величия, подсилени с документални кадри.
В истинската история на "малкия голям човек", който възхити света - филмът започва с тази обявка - се преплитат спорт, напрежение, екшън и не на последно място драматични и трагични събития - все компоненти, които могат да бъдат пример за създаването на популярен, с мелодраматични нюанси филм.
Като се изключат някои детайли /в първата прожекция например неправилно бе изписана годината на кончината на щангиста/ игралният филм "Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу" може да се каже, че в максимална степен пресъздава на екрана спортната кариера на щангиста - шампион на планетата. И част от личната му история: филмът завършва със срещата на Наим със семейството му на истанбулското летище Ататюрк през януари 1990 г., която се преплита с най-драматичния период от историята на българските турци.
В този смисъл филмът има смисъла на признателност и уважение към паметта на "малкия голям човек", шампиона Наим Сюлейманоглу, който принадлежи и на Турция, и на България.
