След “На всеки километър” го прякоросват майор Деянов и бате Серго
Като дете родителите го наричат Стьопа. Може би галено от Стефан. На руски то идва от Степан. Баща му като правоверен комунист сигурно е обичал всичко руско. Дядото на Стефан - Васил Данаилов бил деец на ВМРО.
Стьопа го наричат и децата, с които 12-13-годишното момче се снима в първия си филм - “Следите остават”.
Екипът на филма го открива в едно училище. По-късно някой от този екип среща сестра му Росица и пита има ли брат. Да, казала тя, и при това е много способен. А Стьопа не знаел дори едно стихотворение. Режисьорът Петър Василев е впечатлен от фотогеничността на
слабичкото, но много
жизнено момче
През 1963 г. Данаилов е приет актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов.
Неговият състудент Стефан Мавродиев си спомня първата си среща с Данаилов: “Аз си бях във военната униформа, а той се появи в костюм! Красив и много слаб, тънък и висок като върлина. Хубавец! И като се развъртя на сцената, като започна да хвърчи от единия край до другия... Мисля, че игра нещо от руската класика. Казваше някакъв монолог и летеше по сцената. Беше обаятелно...”
Когато е студент, му излиза прякорът Ламбо или Ламби. Така, както се казва баща му - полк. Ламби Данаилов. Той е родопчанин, роден е в с Райково, сега квартал на Смолян. Бил е зам.-началник на Политотдела на БНА, после е директор на Военноисторическия институт и накрая е шеф на Тракийското дружество. В негова памет по-късно Стефан Данаилов никога не се отказа от левите идеи.
Випускът, в който е хубавецът софиянец, се състои от два класа. В единия са той, Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Елена Райнова, Милен Пенев, Латинка Петрова, Кирил Кавадарков, Добромир Манев... В другия - Катя Паскалева, Руси Чанев, Марин Янев, Пламен Дончев... Всички те утвърждават прякора Ламбо, никой не го нарича Стефан.
Започват снимките на
сериала “На всеки километър”.
В главните роли са Стефан Данаилов и Григор Вачков. Още като снимат първите епизоди, веднъж Гришата се обръща към Ламбо с “Брат ми”. Няма го в сценария, актьорът сам си го измисля. Но това обръщение става любимо и на двамата. А онова “Ех, Коле, Колеее” - вече по сценарий, разсмиваше мало и голямо.
Двамата наистина стават по-близки от братя. Близо година и половина снимат първите 13 епизода, след това още почти две - вторите 13. Тогава Григор Вачков пуска известния лаф, че за това време двамата със Стефан спали повече двамата в една стая, отколкото с жените си.
Ролята прави Вачков изключително популярен. Данаилов разказваше как на среща със зрители в Перник площадът бил задръстен от хора като на митинг. С Гришата ги вдигат на ръце и докато ги носят към театъра, Гришата започнал да вика: “Ама не ме щипете, бе не ме щипете...”. Хората сякаш са ошашавени от близостта си до актьора.
Отделно от “Брат ми” Григор Вачков го кръщава и Цапето. Прякор, с който малцина наричат Стефан Данаилов.
Докато се прожектират двете части от по 13 серии на “На всеки километър”, Ламбо се сдобива с два прякора. Те са по имената на героя му в сериала - Никола Деянов и Сергей. Първият става майор и Ламбо става майор Деянов.
Най-голямо удоволствие му доставя превъплъщението на Деянов в различни образи. “Това е и най-интересното в героя ми. Освен че си бях Сергей, се правех на какъв ли не: на циганин, бандит, затворник, испанец, французин... Това беше голямата игра и режисьорите не ме ограничаваха, напротив, даваха ми възможност за пълна свобода”, разказваше Деянов.
А защо бате Серго?
Останал сирак като дете, малкият Никола Деянов е изпратен в Съветския съю. След години се връща в България, но с руското си име Сергей. Кой да предположи, че след години лидерът на БСП също ще се казва Сергей и Ламбо ще стане министър на културата в в правителството му.
Мастер е прякорът, който както Ламбо също се ражда във ВИТИЗ. През 1988 г. тогавашният ректор проф. Енчо Халачев го кани да вземе студентски клас. “Аз щях да падна - разказва след години Данаилов. - К'ъв клас ще взимам?! Ще трябва да чета Станиславски?! При това аз дори не минавах по тротоара до ВИТИЗ, защото отпред седят едни симпатяги, хиени, които смятат, че те са най-великите.
Като станат трети-четвърти курс, студентите започват да не харесват професионалните артисти. Затова минавах винаги от другата страна. И му казвам на проф. Халачев - чакай да помисля малко. Педагог? Не съм си и представял даже. Имам развита фантазия, мога да си представям разни неща. Много неща съм искал да бъда в младежките си години.
Исках да бъда и Гунди
освен Стефан
Данаилов
Да мога да ритам топката като него. Ама педагог? Съгласих се. И така започна преподавателската ми кариера.”
През 1996 г. Стефан Данаилов става доцент, а от 1999 г. е професор. Но още при първия випуск възниква въпросът как студентите да се обръщат към него. “Другарю Данаилов” е много тъпо и не е театрално. Само Данаилов пък е грубо. Ламбо е прекалено фамилиарно. Разсъждавайки така, той им казва те да измислят обръщението.
Някой се сеща за филма “Името на розата” по едноименния роман на Умберто Еко. Там младежът нарича възрастния мастер.
Тази дума има 17 значения и едното от тях е учител, преподавател. Студентите на Ламбо я произнасяха с изключителна любов и уважение...
