Първи снимачен ден на филма "Борис І". В ролята на владетеля е Стефан Данаилов. "Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни много тежка и отговорна работа...", казва режисьорът Борислав Шаралиев. "Няма да се правя - отговаря актьорът - аз съм си звезда..."
И е абсолютно прав. Освен че прословутият сериал "На всеки километър" го прави изключително популярен, Ламбо е изиграл и запомнящи се роли във филмите: "С дъх на бадеми", "Князът" , Черните ангели", "Обич, "Нона", "24 часа дъжд", "Иван Кондарев", "На живот и смърт", "Юлия Вревская, "Петимата от РМС", "Топло", "От нищо нещо", "Дами канят", "Търновската царица" и още много други.
Стефан Данаилов е едва 12-13-годишен, когато екипът на филма "Следите остават" го открива в едно училище. "По късно някой от този екип се среща със сестра ми Росица и пита дали има брат. Да, казала тя, и при това е много способен.
А аз не знаех нито едно стихотворение", признава Стефан Данаилов. Режисьорът Петър Василев обаче е впечатлен от фотогеничността на слабичкото, но много жизнено момче и дори го пробва за главната роля на Пешо. В последна сметка Пешо става Красимир Медарев, а Стефчо Данаилов (така е изписан във финалните кадри) получава не по-малко интересната роля на Веселин.
Ламбо помни своя дебют в киното и с хитрината, която сам измисля по време на снимките. Когато не може да си запомни репликата, той я изписва на пясъка до камерата. "Следите остават" носи №16 в българското социалистическо кино и е първият детски приключенски филм.
След премиерата си на 3 септември 1956 г. филмът се поглъща като топъл хляб от гладната за култура и развлечения българска публика. Най-големите му почитатели, естествено, са малките зрители, които масово започват да изграждат подобни тимуровски команди и да следят дали в квартала им няма съмнителни типове. Филмът дори е включен в училищните програми и е изучаван като пример за подражание от подрастващото поколение.
След казармата Стефан Данаилов решава да следва право. Но един ден големият актьор Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова, казва: "Маани го това право бе, Стефане. От тебе ще стане чудесен артист!" Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и ноща". Той е хулиганът Томи, които сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев). Томи иска да набие инспектора, но той му прилага чудесно раменно хвърляне. При един от дублите хватката се получава най-сполучлива, но и най-болезнена за младия актьор.
Красавец сваляч макар и работник на строеж е Ламбо е и в следващия си филм "Понеделник сутрин", който е забранен за излъчване. Но това не оказва никакво влияние върху бляскавата кариера на Данаилов.
През 1967 г. завършва ВИТИЗ и е изпратен по разпределение в Пловдив, където вече се събира знаменитата група с Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева и др. Актьорът вече ма участие в 7 филма - освен в споменатите три и в "Мълчаливите пътеки", "Морето", "С дъх на бадеми" - всичките излезли на екран през 1967 г., и "Първият куриер" (1968), в който Ламбо играе първата си главна роля. Превъплъщава се историческата личност Иван Загубански - куриерът на Лениновия вестник "Искра" за България.
В Пловдивския театър Стефан Данаилов репетира в две пиеси - "Уестсайдска история" на Крикор Азарян и "Дон Жуан" на Николай Поляков, които се превръщат в култови сепктакли. Докато ги подготвят Ламбо получава сценария на 13-те епизода от бъдещия телевизионен сериал "На всеки километър".
Вторият режисьор на поредицата Атанас Киряков твърди, че не е имало кастинг за нито един от основните персонажи. Той преравя всички албуми в Киноцентъра и ВИТИЗ, за да търси подходящи лица. За главния герой Никола Деянов се търси млад, красив и обятален актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умения и коварен полицай Богдан Велински.
Изборът е почти сакрален, защото чрез неговия образ авторите искат да бъде показано израстването на комуниста-революционер от Гражданската война в Испания, през антифашистката съпротива във Франция, нелегалното движение и партизанската борба у нас до победата на 9.9. 1944 г.
Стефан Данаилов изглежда като най-подходящ за този образ. Избира го Любомир Шарланджиев - единият от двамата режисьори на сериала. Той вече го е снимал в "С дъх на бадеми" и познава актьорските му възможности.
Ролята на Никола Деянов в "На всеки километър" поставя първата сериозна професионална дилема пред Стефан Данаилов. Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в "Иконостасът", който те с Христо Христов ще правят по романа "Железият светилник" на Димитър Талев.
Младият актьор е поставен пред сакрален избор: ролята на възрожденския зограф Рафе Клинче или на комуниста революционер Никола Деянов. Решава да се допита до съпругата си Мария. Като интелигентна жена тя му дава много разумен съвет: решението трябва да е само лично негово, защото иначе винаги ще търси вината в някой друг. "Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов, главно заради предизвикателството, че ще снимам в първия голям телевизионен сериал", призна пред мене Стефан Данаилов.
Младият актьор написва трогателно писмо до режисьорите Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, в което моли за разрешение да играе и двете си театрални роли. Двамата нямат нищо против, но тогавшният директор на Пловдивския театър Слави Генев не иска да рискува и освобождава Ламбо временно от трупата.
Когато изборът на Данаилов е окончателен, Атанас Киряков заминава в Пловдив да му съобщи. Намира го заспал в квартирата си. "Като му казах, той се разсъни за нула време и не се колеба нито за миг. Кой млад актьор няма да се зарадва и ще откаже примамливото предложение за участие в сериал от цели 13 епизода, разказва историята от друг ъгъл Атанас Киряков.
Макар и само на 26-27 години Данаилов се справя с предизвикателствата на ролята. Само веднъж се налага преснемане на вече готов материл - когато в 11-ата серия ("Възкръсналият мъртвец") за първи път героят му се среща лице в лице с Велински. Мощното актьорско присъствие на Георги Черкелов и драматургично слабият текст за Деянов водят до победа за Велински в словесния двубой. И сценаристите пишат нови реплики.
Три пъти в 26-те серии Стефан Данаилов подлага на риск живота си. В епизода "Циганката" той играе мечкар с гъдулка. Мечката е вързана с халка за бърната, другият край на синджира е около кръста на актьора. Той свири и пее: "Видях те, видях, Миткоо войводааа", което е нишан към тикнатия зад решетките кап. Бомбов (Григор Вачков). С придърпването на синджира кара животното да се изправя на задните си лапи или да се търкаля.
Мястото е наклонено, Ламбо е в ниското, мечката е отгоре. При третия дубъл в желанието си всичко да е много истинско, той дръпа синджира по-силно. И тя вместо да направи кълбо, мечката се изправи с цялата си мощ срещу актьора. "Първата ми мисъл бе да бягам, но синджирът е здрав, разстоянието помежду ни по-малко от метър. Ако тогава мечката беше замахнала, щеше да ми откине главата, казва ми Стефан. После се шегувал, че мечката се спряла, защото била женска.
Когато снимат серията "Хищникът" Ламбо едва не загива с мотоциклет. Трябва да мине с 500-кубикова машина с кош по стар стръмен път край язовир "Искър". Лявата му ръка е сериозно контузена и бинтована и той не може да държи здраво кормилото. Заради бабуна моторът подскача и тръгва към пропастта. Едва в последния момент актьорът успява да измъкне крака си от пространството между машината и коша и да скочи, а тя се преобръща и полита надолу. Всичко това става зад едни храсти, екипът зад камерата вижда само падащия мотор и всички изтърпват от ужас.
При снимането на същата серия двамата с Хищника (Богомил Симеонов) се престарават в боя. Първо Ламбо го нацелва по силно в слънчевия сплит и го праща в нокдаун. После Симеонов му сцепва главата откъм тила с букаите, които Деянов иска да му нахлузи, за да го арестува. Снимките били навръх 1 май и на празненството вечерта Ламбо е с няколко шева и бинтована глава.
Стефан Данаилов получава статуса на филмова звезда още при излъчването на първите епизоди от първата част на сериала. След излъчването и на втората част вече е всенароден любимец. Въпреки че влиза от филм във филм, дълги години зрителите го свързват главно с ролята му на Диянов-Сергей. Наред с Ламбо, започват да му викат и бате Серги.
Това тежи на всеки актьор и спасението на Ламбо сякаш идва с ролята му на мошеник в "Топло" (1978) на Володя Янчев. Нещо повече - той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - вече доказан комик и Григор Вачков - главният му партньор от "Километрите..." И от народни любимци - изведнъж мошеници и пандизчии! Според редактора на филма Асен Георгиев и Ламбо и Гришата Вачков приемат с кеф поканата за нестандартните роли и се хвърлят с хъс в тях, за да избягат от наложената им героична щампа.
Подобна слука го спохожда и във филма "От нищо нещо".
Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан Данаилов - на известния телевизионен журналист. После режисьорът сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат. Стефан Данаилов се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо. Красив и простак, ревнив и красив. Див селянин, но с донжуанско излъчване.
Тодор Колев веднъж ми каза, че Ламбо има стопроцентов комедиен потенциал, за съжаление подминат от режисьорите. Преди филма "От нищо нещо" Ламбо вече загатна за тази струна от актьорския си инструментариум в "Топло", след него свири от сърце на нея в "Дами канят", "Маневри на петия етаж", "Карнавалът", "Испанска муха". Малко, наистина малко за таланта му.
Ако приложим холивудската мярка - колко красиви и знойни звезди е "държал в обятията си" еди-кой си знаменит актьор, Стефан Данаилов отново е без конкуренция у нас. Можем да кажем (почти) всички български плюс доста чуждестранни красавици и няма да сгрешим.
Само в "Дами канят" те са 9 (девет)! Коя от коя по-хубава. И всяка от тях неотразимият и неуморим Яки, така се казваше героят на Ламбо, уважи по възможно най-кавалерския начин. А те всичките му се отблагодираха с любов и нежност.
Данаилов наистина е върховен в тази си комедийна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните си партньорки. Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите. Само сваляческият му лаф се повтаряше, но пък винаги имаше ефект: "Ти знаеш ли, че имаш страшно красиви очи?!"
Веднъж попитах Иван Андонов, режисьор на "Дами канят", как се е чувствал Ламбо в компанията на толкова красиви жени и звездни актриси. "Както си беше звезда и цяла България го знаеше - отговори Иван - Ламбо работи толкова съвестно и добре и така колегиално, че изведнъж всичките тези звезди, на които той подаде ръка във всяка една от сцените - и като инструктор, и като кавалер, и като мъж - се почувстваха страшно ухажвани и като че ли всичките до една се влюбиха в него. Той сякаш ги носеше на ръце..."
Анжел Вагенщайн е сценарист на филма "Борис І" (1985). Още докато го пише, той си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел. На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.
Художественият съвет обаче иска да има и алтернатива на Стефан Данаилов за княз Борис I. Малко проформа, но все пак екипът прави проби и на Коста Цонев, на Илия Добрев и на още няколко актьори. Накрая все пак е утвърден Ламбо.
Какво се случва на първия снимачен ден ви разказах в началото на този разказ. А на втория Ламбо не само закъснява, но и застава пред камерата с лице, на което са изписани следи от бурна веселяшка нощ. Бесен, Шаралиев прекъсва снимките и споделя пред някои от най-близките си в екипа, че при втори подобен случай просто ще потърси друг актьор за ролята. Слава богу, че не му се налага.
Според преобладаващото мнение на кинаджийското съсловие това е може би най-силната роля на Стефан Данаилов в цялата му кариера.
"Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел", каза ми операторът Венец Димитров.
Според него във втората част на лентата, озаглавена "Слово за буквите", когато прокрина сина си Владимир расате, Стефан Данаилов достига своя актьорски връх във филма. Започват да снимат сзената в общ план. Актьорът е отдясно и започва своя монолог. Операторът и режисьорът са се разбрали в един момент Шаралиев да каже "стоп" и след това да продължат сцената в по-едри планове.
Започват първия дубъл, камерата следи актьора, но режисьорът не казва "стоп". Борис І (Данаилов) говори, проклина, страда, емоционалният градус стига върха си и владетелят рухва на пода. Изпълнението на Ламбо е толкова силно и покоряващо, че не правят втори дубъл. После сцената има само една "пресечка" с едър план на на сина Владимир Расате (Антоний Генов), чийто очи се разширяват от потрес и ужас, чевайки думите на страшното проклятие.
"Когато снимахме филма "Борис І" се убедих, че Стефан Данаилов наистина е звезда и е боготворен от хората - разказа ми актьорът Борис Луканов, който във филма играе ролята на болярина Етх. След края на един работен ден човек от плевенското село, където е снимачната площадката, кани актьора на гости. Ламбо взима още няколко колеги от групата, другите остават в кръчмата на селото, откъдето после всички ще се приберат в хотела на Плевен.
"На масата в дома, където отидохме, нямаше само от пиле мляко - спомня си Борис Луканов. - А виното се точеше направо от бъчвата. Понеже Стефан е страхотен компаньон като тръгнаха едни приказки и истории и бая окъсняхме..."
На всичкото отгоре, когато излизат от къщата, отвън ги чакат още 50-60 души от селото. Кой с бутилка в ръката, кой с диня, кой с пъпеш или някакъв друг армаган. Всеки иска да дари Стефан Данаилов, да го докосне, а някои дори се навеждат да целунат ръката му...
В последните години Ламбо пак превзе телевизионния екран. Всъщност той и никога не го е напускал за дълго време. След "На всеки километър", той се снима и в сериалите "На живот и смърт" (1974), "Петимата от РМС" (1977), "Голямата игра" (1983), "Дом за нашите деца" (1987) и продълженията му "Време за път", "Неизчезващите" и "Бащи и синове", "Чернитеи рамки" (1989), италианския "Октопод 7" и др.
Беше звездата в сериала "Стъклен дом", главен герой във "Фамилията", а в италианската поредица "По съвест" е Вергилио.
Силен, достолепен, изпълващ екрана. Понякога ми се струва, че някои от другите актьори подлайват около него като току що проходили палета. Нищо, нека гледат, нека се учат.
Не случайно студентите му го боготворят и го наричат Мастера...
