Предложението е на Менда Стоянова и Валери Симеонов - дават 3 месеца на собствениците да изкарат документите
Рестриктивна мярка срещу отдаването и наемането на жилища чрез онлайн платформи от рода на Airbnb, Booking и други подобни предлагат шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и станалият наскоро зам.-председател на НС Валери Симеонов.
Според поправката такива жилища задължително трябва да се категоризират като места за настаняване. В противен случай освен високи глоби министърът на туризма ще има право да иска от Софийския районен съд да нареди на доставчиците на електронни услуги да спрат достъпа до съответния сайт.
На практика това означава да се спре достъпът до глобални онлайн платформи, т.е. и когато българин иска да си наеме за няколко дни жилище в чужбина, да не може да го направи.
Предложението е внесено като проект за промяна в Закона за бюджета за догодина, вкарано е между първото и второто четене на проекта. С него се предлага изменение на Закона за туризма, въпреки че други промени в Закона за туризма в момента са между първо и второ четене в комисии.
В мотивите си Стоянова и Симеонов са написали, че не целят ограничения за бизнеса чрез подобни електронни платформи, а да искат равнопоставеност между хората, които предлагат апартаменти под наем. В момента според Закона за туризма апартаментите и стаите за гости се категоризират от общината и трябва да имат табела за категорията. Според предложението собствениците на некатегоризирани апартаменти, предлагани в електронни платформи, ще търпят глоба от 500 до 5000 лв., а ако са фирми - от 1000 до 10 хил. лв. Вносителите на поправката предлагат категоризациите да се направят до 3 месеца от влизане в сила на промените.
Проверка на “24 часа” в двете най-разпространени у нас платформи за краткосрочен наем - Airbnb и Booking, установи доста жилища, които притежават категория, но те се намират предимно в развити в туристическо отношение населени места като Варна, Бургас, Обзор, Бяла, Созопол и др. По-голямата част, особено апартаментите в София, обаче нямат категория.
Airbnb е глобална платформа, чийто бизнес наскоро бе оценен на 31 млрд. долара, като годишните ѝ приходи са около 1 млрд. долара. В София се предлагат над 2000 жилища чрез платформата, като средният наем е около 35 евро за нощувка. У нас платформата се разви след туристическия бум, който докараха нискотарифните авиокомпании.
От Министерството на туризма заявиха, че подкрепят предложението за текстове, касаещи дейността на обекти, предлагани за туристическо настаняване през специализирани електронни платформи. "Това би дало по-голяма сигурност на потребителите на туристически услуги. Дебатът за тази дейност се води в много туристически държави, както и в рамките на Европейската комисия", посочиха от ведомството.
"В Министерството на туризма се получават писма от общини и представители на туристическия бизнес, които настояват за подобна промяна и ведомството я подкрепя по същество. Тя ще направи процеса по-прозрачен и ще гарантира по-високо качество на продукта", казаха подчинените на министър Николина Ангелкова.
"В този смисъл Министерството на туризма приема като резонни мотивите на вносителите на промяната г-жа Менда Стоянова и г-н Валери Симеонов, че отдаването на апартаменти за краткосрочен наем чрез различни сайтове като Booking.com, Airbnb, Expedia, Homeaway, Rentbyowner, Facebook групи е на практика туристическа услуга, но в повечето случаи протича без спазване на Закона за туризма, в който е предвиден ред за такава регулация", се посочва в позиция на министерството.
Нуждата от промяна не произтича от желанието да се забраняват или ограничават електронните платформи, напротив идеята е тяхното развитие да продължи, но предлаганите чрез платформите места за настаняване трябва да са категоризирани и част от Единната система за туристическа информация, за да се осигурят равнопоставени условия с другите участници на туристическия пазар, които работят по законите на страната, спазвайки отчетност и фискална дисциплина.не взеха отношение по готвената рестрикция.
В социалните мрежи у нас вчера се появиха стотици коментари, повечето негативни, по повод исканата промяна. Потребители коментират, че това е вторият случай, в който държавата реже иновативна е-услуга след забраната на “Юбер”.
Uber остана без лиценз в Лондон
Компанията за споделени таксиметрови превози Uber остана без лиценз за Лондон, който е един от най-добрите ѝ пазари в Европа.
Причината за прекратяване на разрешението за работа е, че Лондонският транспортен регулатор е установил, че са извършени над 14 хиляди пътувания с незастраховани шофьори, което излагало на риск пътниците.
Uber разполага с 21 дни за обжалване на решението и вероятно ще го направи, но още същия ден акциите на компанията поевтиняха с над 5% на американската извънборсова търговия, тъй като Uber London Ltd. е най-голямото и най-добре работещо поделение на превозвача, който е забранен в много европейски градове. Регионалният мениджър на компанията за Северна и Източна Европа Джейми Хийууд е заявил, че компанията ще продължи да работи по време на съдебния спор и ще направи всичко възможно, за да разреши проблема.
