Важно е да се осигури резерв за извънредни ситуации
Hай-добрият ни тенисист Григор Димитров имаше тежък сезон. След като в края на 2017 г. успя да стигне до трето място в световната ранглиста, тази година той се срина до 78-о заради контузия, но в крайна сметка успя да завърши на 20-а позиция.
Неговата равносметка за случилото се е, че е научил повече неща за себе си извън корта. “Уча се да бъда търпелив. Играта в днешно време е много ментална. Гледах записи от последните си мачове и установих, че по изражението ми вече не си личи какво мисля”, разказа той в интервю за bTV. Според него в тениса е много важно да не оставяш на никого да контролира мислите и играта ти. Да можеш да се изключваш от всичко в момента, в който стъпиш на корта, включително да няма значение дали си влюбен, или не в този момент.
Подобно признание от Димитров е много ценно, тъй като критиците му често го обвиняват, че е емоционално нестабилен, което пречи на играта му. С уговорката, че не иска да крие емоциите си, а просто да бъде себе си, тенисистът посочва, че и той понякога си позволява да е отчаян и ядосан, но работата и дисциплината са нещата, които го мотивират да продължи. “Дори и най-позитивните хора имат моменти на негативизъм, но силата е точно в това. Събуждаш се и започваш наново”, обяснява той наученото, докато бил в болница, за да лекува контузията си. Димитров се надява повече да няма такива спадове, въпреки че в спорта никога не си застрахован.
Когато става въпрос за физически контузии, вероятно е прав, но за психическата подготовка за справяне с несполуките учени твърдят, че съществуват възможности за застраховане. Мариса Шариф, доцент в Пенсилванския университет, е посветила научната си кариера да изследва как хората реагират на незначителни провали. Нейните проучвания са показали, че много от нас не успяват да постигнат целите си, защото се заблуждават от малки несполуки.
Шариф дава пример с изкушението да изядеш парче торта, когато се опитваш да отслабнеш. “Ако обядвате с приятели и сте склонни леко да нарушите режима си, вероятно ще махнете с ръка и ще си кажете: По дяволите, какво толкова ще стане с един десерт. Това по принцип не е проблем, но често след това ефектът “по дяволите” се задейства и в други ситуации и опитът за диета се проваля”, обяснява тя пред Би Би Си.
По думите ѝ обаче съществуват техники, които могат да помогнат за преодоляване на малки несполуки. Основното правило при тях е как човек гледа на подобни случки и дали успява да си осигурява резерви за извънредни ситуации, които да го успокояват по пътя към крайната цел. Например цялата диета може да се провали с парче торта само ако човек се отнася към ситуацията като към лична катастрофа. Ако гледа на нея като възможност за десерт с приятели, чиито калории ще бъдат изгорени чрез увеличаване на физическата активност по-късно, нещата няма да изглеждат толкова драматично.
Шариф е установила, че хората, които се отнасят снизходително към себе си, по-добре се справят с несполуките. А тези, които робуват на ефекта “по дяволите”, по-често се провалят в постигане на целите си. Затова тя съветва при всяка предстояща задача да се търси начин за осигуряване на резерв за извънредни ситуации.
Да предположим, че искате да ограничите бюджета си до 1200 лева на месец и по възможност да спестите нещо. Тогава може да си направите строг лимит от 1000 лв. с надежда да заделите останалите. Ако обаче го надхвърлите и си кажете какво толкова, “по дяволите”, вероятността да изхарчите повече от 1200 е голяма. Придържайки се стриктно само към тази сума, пък със сигурност няма да спестите нищо. Ако обаче си кажете, че 200 лв. от нея са за извънредни нужди, има голяма вероятност да не похарчите и част от определените 1000 лв. за текущи разходи. „Причината е психологическа. Втълпяваме си чувство за вина, когато посягаме към резерв за извънредни случаи”, казва Шариф.
Но ако си дадем място за маневриране, когато си поставим цел, получаваме всички предимства на борбата за нейното изпълнение и в същото време малките заеми от “резервния фонд” не стартират в главата ни механизма “по дяволите”, който изкарва ситуацията от контрол. Ключов фактор е как ще бъде определен въпросният резерв. “Той трябва да има психологическа цена, която да платите, ако го използвате. Причината е, че интуицията ни казва да не пипаме резервите си за извънредни случаи, тъй като по-късно може да имаме по-голяма нужда от тях. Затова доста често хората изобщо не ги използват, докато наистина не стане наложително”, обяснява Шариф.
Съществуват и други тактики, които могат да се комбинират със стратегията за спешен резерв. Проучвания са показали, че се справяме по-добре, когато имаме възможност да започнем отначало. За спорта това е нов сезон или пък олимпиада.
За останалите хора обикновено е Нова година или началото на всеки месец. Доказва го и увеличаващото се търсене на информация в гугъл по ключови думи като диета и фитнес в тези дни от годината.
Хенчен Дай от Калифорнийския университет е правила сериозни изследвания по въпроса и е установила, че т. нар. важни дати създават периоди на отчетност, които ни позволяват да загърбим предишните си несполуки. Да си кажем: Изминалата седмица или месец беше пропилян, но сега мога да започна отначало. А и подобна равносметка ни позволява да си спомним за голямата картина, която преследваме, и да се мотивираме допълнително.
Много е добре създаването на резерви и занулирането на брояча да се превърне в навик, посочва Шариф. Естествено, задачи, които са свързани с наблюдение от шеф или треньор, са по-малко подходящи, но когато страдате, защото някой е закъснял или не е направил нещо, винаги може да играете със себе си на картата “това не е моя вина”, съветва тя. Важното е да не бъдете твърде строги със себе си, тъй като проучвания показват, че хората са склонни да преувеличават несполуките си. Просто гледайте на тях като на грешки, които могат да бъдат поправени, и не забравяйте, че може да започнете на чисто от понеделник.
