Победата на Дара открива изключителни възможности на България, да се брандира като дестинация и земя на на специфична културна, природни дадености и таланти. Това каза вицепремиера Иво Христов пред БНТ .
Според прогнозите и проучванията през последните години организацията за "Евровизия" е струвала между 20-30 млн. евро на всеки един от организаторите. Те не са изцяло държавно финансиране, има много международни спонсори, ще има и много национални спонсори, които ще търсим
По правилника БНТ трябва да организира конкурс за домакинство. Иво Христов отбеляза, че у нас малко градове могат да се похвалят с такава инфраструктура – транспортна свързаност, зала над 10 000. „София изглежда доста логичен избор, защото концентрира всички тези дадености. Но не искам да предрешавам избора", заяви вицепремиерът.
Иво Христов подчерта, че една Евровизия носи много повече печалби, отколкото харчове.
„Тази инвестиция ще се оправдае във времето. Дори вече забелязваме, че има завишени резервации за посещения през май 2027 г.", каза той.
„Постигнахме нещо изключително. Тъжно е, че има хора, които искат да се качат на раменете на Дара и да приватизират този успех. Този успех е плод на нейния талант и усилия и не трябва да се политизира", каза Христов.
Утре очакваме Дара в МС, допълни Христов.
Вицепремиерът Иво Христов коментира разговора между министър-председателя Румен Радев и президента на САЩ Доналд Тръмп, като подчерта, че това е „нов тип взаимоотношения", в които „президент с президент говори".
По думите му: „Това, че президентът Тръмп разговаря по телефона с президента Радев е признание за институционални диалози и за възможността да се поставят въпроси на най-високо ниво."
„Това, че президентът Радев е поставил един дългогодишен, десетилетен проблем с визите, според мен, е важен момент и нещо, което всички българи очакват", каза още Христов.
Той направи и критичен коментар за предишните отношения между София и Вашингтон: „Не ние сме канили самолетите на летище София. А вероятно чухте Марко Рубио преди дни, който каза, че българската власт е била чудесна и е казала „да", без дори да попита за какво я молят. Това са тип взаимоотношения, които ние наследихме." Според Христов сега „диалогът тече между президенти", а не чрез посредници.
По темата за външната политика Христов заяви, че България вече търси „известен баланс" в отношенията си с различните центрове на влияние. „Самият факт, че задавате въпроса, показва, че вече има известен баланс в българската външна политика", каза той. По думите му страната води диалог както с Брюксел, така и с Берлин, Париж и Вашингтон.
Вицепремиерът подчерта, че България трябва да защитава собствените си интереси: „Ние дискутираме с различните центрове за вземане на решения", а това „придава друга тежест и известна независимост на българската външна политика". Като пример той посочи темата за визите за САЩ и опасенията около споразумението „Меркосур", което според него „поставя под въпрос конкурентоспособността на нашите производители, особено в агросектора".
Попитан за идеята за трибунал срещу Владимир Путин, Христов заяви кратко: „Всички са наясно, че това е пожелателно мислене." Според него България не е „аутсайдер" в Европа, когато отстоява по-реалистични позиции. „Ние не сме единствените, второ, ние сме реалистите", каза той и добави: „Винаги реализмът триумфира."
По икономическите теми Христов коментира бюджета, дефицита и ръста на цените след влизането на България в еврозоната. Той заяви, че страната е изправена „пред една важна дилема" – дали „да затегнем коланите" и да спазва стриктно ограниченията за дефицит, или да си позволи „малък свръхдефицит".
Според него България е влязла прибързано в еврозоната: „България политически заслужава със своето, според мен, прибързано решение да влезе в еврозоната с неподготвени институции и със неустойчива икономика." Христов свърза с това и повишаването на цените: „Хората го усещат по джоба си, а и в миналото всяка страна, прекрачила в еврозоната, е познала същия проблем."
Той защити по-консервативната бюджетна политика с аргумента, че „ако ние се поддадем на емоцията, скоро ще има още по-малко пари, тъй като ние трупаме дългове". В същото време допусна възможността за „мек свръхдефицит" заради „непредвидените харчове", включително около организацията на Евровизия.
За цените Христов заяви, че проблемът не може да бъде решен само от правителството: „Борбата с ръста на цените не може да бъде извършена само от правителството." Според него в това усилие трябва да участват Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и Българската народна банка. „Всички български граждани патят от цените, всички виждат проблема", каза още вицепремиерът.
