От Арецо, Тоскана до София. Балканският автобус
Българката Лиляна пристига в Пестум, област Местре в Северна Италия през 2005 г.. Наскоро пенсионирана след 35 години учителска работа в средно училище в Павел баня, тя преоткрива кариерата си, миейки чинии в известен ресторант в древния италиански град Магна Греция.
Тя разказва историята си на репортер от италианското издание "Национе Арецо", докато пътува с автобус от Италия към България.
Първата ѝ заплата в Италия е 750 евро, което, заедно с учителската ѝ пенсия от 170 евро, е цяло състояние в България. Така тя помага на семейството на сина си - четиридесетгодишния Владимир , който работи на лодка по Дунав за 280 евро на месец.
Съпругът на Лиляна е починал от сърдечен удар на шестдесет години. „Мъжете в България умират млади, без работа, в депресия, алкохол, самота.", разказва жената.
Тя живее в Италия вече седемнадесет години. Връща се в България веднъж годишно. В Италия се грижи за семейство деветдесетгодишни в градчето Поджибонси, близо Сиена, област Тоскана.
Лиляна обича „баба и дядо", както ги нарича, и в Триест, преди да заспи през дългото пътуване в автобуса, им се обажда, за да провери как са. „Лека нощ, Квинтилия, целуни Анселмо", казва им тя.
Друга българска, Калина, пътува със същия автобус. „Изобщо не харесвам тази нова, неконтролирана демокрация в България!", казва тя. Калина е родена и живяла по времето на Тодор Живков. Не е комунистка, но под „режима" е успяла да завърши химия, и да започне работа в голям фармацевтичен институт.
„Израснах в Своге, а баща ми караше автобуси до София; майка ми беше учителка в начално училище.", разказва жената. Според нея тогава всеки е имал работа и колективните нужди са били задоволени. След 1990 г. всичко се променя. Бившите комунистически лидери стават богати и са хората на власт днес. Парламент, избран от малцина, приема закони, които обслужват техните интереси, като депутатите печелят 20 до 30 пъти повече от обикновения работник, обяснява Калина.
В Италия тя изкарва поне десет пъти повече от българската си пенсия. Тя сменя бельо и памперси на Асунта, пациентка с Алцхаймер в селцето Сочи. Скоро тя също заспива в автобуса, опитвайки се да прекара съкрати дългите часове, които я отвеждат у дома.
Иван и Вирджиния, брат и сестра, които също се връщат към България с автобуса. Иван е на 20, сестра ми - само на 16. Те са от ромски произход. Учили са в средно училище в България, в Сливен. Първи Иван, а след това и Вирджиния напускат баба и дядо, за да се присъединят към родителите си, които вече са се установили в Чезенатико, област Емилия-Романия.
Хего, баща им, кара камион и превозва пилета и яйца из цяла Италия. Майка им, Ядранка, се грижи за тези пилета, заедно с румънско семейство.
Ромите работят в развъдници на известна италианска компания и се грижат за 30 000 - 40 000 пилета. По цял ден са заобиколени от пера, тор и миризми. Иван работи с майка си във фермата, а Вирджиния учи за секретарка. Сега, седнали заедно в автобуса, те са развълнувани и не могат да заспят и за миг, по време на дългото пътуване.
На другия ден всички ще са в родната България, от където пак ще се върнат в Италия след време, за да изкарват прехраната си.
