От известно време големите американски банки водят все по-отчетлива битка срещу стейбълкойните - криптовалути, чиято стойност е обвързана с традиционни финансови активи (обикновено щатския долар, а в някои случаи и злато), с цел ограничаване на силната колебливост на криптопазара. Тази година напрежението се засили допълнително, след като през февруари по време на Световния икономически форум в Давос главният изпълнителен директор на „ДжейПи Морган Чейс" (JPMorgan Chase) Джейми Даймън отправи остра критика към Браян Армстронг, изпълнителен директор на криптоборсата „Койнбейз" (Coinbase), обвинявайки го, че „говори глупости".
Подобни изказвания повдигат въпроса как мениджър, който обикновено внимателно подбира думите си, стига до толкова директна критика. На Уолстрийт обаче все по-често се обсъжда идеята, че криптовалутите - и в особена степен стейбълкойните - могат да променят изцяло финансовата система и да изместят традиционните участници, пише италианското издание „Интернационале".
С подкрепата на президента Доналд Тръмп в САЩ са приети законодателни промени, благоприятстващи криптосектора, а стейбълкойните продължават да набират популярност. Сред водещите криптокомпании е „Тетър" (Tether) - най-големият емитент на стейбълкойни, който премести централата си в Салвадор, чието управление подкрепя криптовалутите.
През 2025 г. компанията е закупила американски държавни облигации за 28,2 млрд. долара, превръщайки се в един от най-големите частни купувачи на американски дълг в света. В това отношение „Тетър" изпреварва редица страни, включително Китай. Заедно със „Съркъл" (Circle) - вторият по големина участник в сектора - стейбълкойн емитентите вече управляват значителни експозиции към американски държавен дълг. Освен това „Тетър" държи златни резерви на стойност около 24 млрд. долара и често е сравняван с частни институции, които започват да изпълняват функции, близки до тези на централните банки.
Само преди няколко години стейбълкойните имаха периферна роля на финансовите пазари, но днес почти всички големи институции предлагат услуги, свързани с тях.
Във Вашингтон официалната позиция към стейбълкойните остава положителна. Финансови представители на администрацията на президента Тръмп твърдят, че стейбълкойните могат да засилят ролята на щатския долар в глобалната финансова система и да подпомогнат финансирането на държавния дълг на САЩ. Според прогнози секторът може да нарасне от около 300 млрд. долара до 3 трилиона долара.
В същото време критиците предупреждават за рискове, свързани със стабилността на финансовата система. Въпреки името си, стейбълкойните не са напълно защитени от пазарни сътресения. Възникват въпроси какво би се случило при масово изтегляне на средства, ако емитентите не разполагат с достатъчна ликвидност.
Пример за това е кризата около „Силикон Вали Банк" (Silicon Valley Bank) през март 2023 г., когато стейбълкойнът Ю Ес Ди Си (USDC) временно загуби паритета си с долара, след като стана ясно, че част от резервите му са били депозирани в проблемната банка.
Всъщност има и друга причина, поради която Уолстрийт започна тази битка. Законът „Джиниъс" (Genius) от 2025 г., чрез който Тръмп интегрира криптовалутите в официалната финансова система, предвижда възможността да се предлагат доходоносни стейбълкойни - които носят лихва на инвеститорите. Не самите емитенти, а платформите, които ги разпространяват - например „Койнбейз" - могат да изплащат тези дивиденти.
„Това е истински кошмар за традиционните финанси", тъй като банките рискуват да изгубят депозити (пазар за 18 трилиона долара) и клиенти, привлечени от по-високата доходност, която стейбълкойните носят, пише „Файненшъл таймс".
В момента тече мощна лобистка кампания за пренаписване на закона. Например Институтът за банкова политика (Bank Policy Institute) предупреждава, че без реформа американската банкова система може да се изправи пред криза, подобна на тази от 2008 г.
Американският президент е привърженик на криптовалутите, с което без съмнение радва елита в Силициевата долина, но банките от Уолстрийт също са изключително влиятелни, особено сред републиканците, отбелязва „Файненшъл таймс".
Междувременно напрежението между банковия сектор и криптоиндустрията се превръща във все по-важна тема на американската икономическа и политическа сцена, като въпросът за баланс между иновации и регулации остава отворен.
