- Единствената мисъл на граничния полицай Ивелин Арабаджиев, докато вадел хората от автобуса, била да не гръмне работещият двигател
- Преди 10 г. той помага на премръзнали мигранти, сред които и 3-годишни деца
Още един достоен българин влиза в редиците на кампанията на вестник "24 часа" - това е младши експерт Ивелин Арабаджиев, командир на отделение във Втора група за охрана на държавната граница в ГПУ-Малко Търново. На 22 април т.г. с риск за собствения си живот той спасява пътници от украински туристически автобус, който потегля неуправляемо на собствен ход и пропада в дере.
При инцидента загиват двама души, но жертвите вероятно щяха да са много повече, ако не бе намесата на младия граничен полицай.
За достойната си постъпка полицай Арабаджиев бе награден
от служебния министър на МВР Емил Дечев и от областния управител на Бургас Добромир Гюлев с почетен знак на МВР - трета степен.
На церемонията в столицата присъстваха изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Георги Кандев, директорът на ГД "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов, представители на политическото ръководство на МВР.
Буквално за часове граничният полицай Арабаджиев се превърна в медийна звезда, макар светлините на прожекторите да не са му слабост.
Пред "24 часа" той признава, че не е очаквал такъв медиен шум, но е удовлетворен от факта, че е оценен от ръководството на МВР, и то с най-високо отличие. Нещо, което мотивира и останалите му колеги.
"Познавам добре хората, с които работя. Бих казал, че
всички служители в ГПУ - Малко Търново, са отдадени на службата, стараят се, няма огъване
Като се каже, че ще действаме – правим го, не гоним час, работно време. Колективно действаме във всяка ситуация и началниците ни са винаги с нас и зад нас", казва граничният полицай.
След инцидента с украинския автобус Арабаджиев няколко пъти минава по маршрута, но едва на 10-ия ден след случая спира, за да огледа отново терена и да анализира ситуацията.
"Наклонът на пътя там, където стана инцидентът, е около 45 градуса. Има бетонна стена - като дренажна, с цел да не пропада настилката. Потегляйки назад, шасито на автобуса се опира в тази бетонна стена и по този начин не му позволява да тръгне надолу в дерето. Иначе нямаше да има оцелели", разсъждава младият полицай.
На 22 април по време на дежурство младши експерт Арабаджиев получава информация, че на около 2 км преди граничния пункт Малко Търново има спрял автобус, който пречи на движението. Полицаят отива на мястото и установява, че автобус с украинска регистрация е аварирал почти перпендикулярно на пътя, създавайки сериозна опасност за тежък инцидент.
От двамата шофьори разбира, че е свършило горивото и се наложило да заредят с туба от близка бензиностанция.
Със служебната кола и включени светлини Арабаджиев регулира
движението от и към ГКПП.
"Когато пристигнах, шофьорите бяха налели една туба гориво, имаше още две до автобуса. Рейсът беше аварирал през двете платна, колите го заобикаляха. В 6,50 ч при опит за стартиране двигателят запали и всички бяха радостни. Пред автобуса имаше 7-8 човека и първоначално помислих, че само това са пътниците, не знаех, че вътре има още. Всичките хора навън започнаха да се смеят, да ръкопляскат. И само
няколко секунди по-късно автобусът тръгна назад
Когато рейсът падна, едното дърво се прекърши, а по-дебелото задържа автобуса", разказва полицай Арабаджиев.
Той предава по радиостанцията какво се е случило и скача в дерето, чувайки писъците на хората. Успява да изкърти задния люк и започва да вади пътниците един по един. Вижда и двете жертви – пътнички, премазани под прозорците, които най-вероятно са спели в момента на ужасния инцидент.
"Когато погледнах в автобуса, видях, че е пълен. Вътре гледката беше потресаваща – хора, багаж, седалки. Всичко беше с главата надолу. Видях едната жертва, проверих я - не дишаше. Видях и другата загинала жена – тя беше под първата.
Започнах с жестове да указвам на хората да идват към мен,
двигателят все още работеше. По-слабите жени и деца ги вадех през рамо, но склонът беше много голям, даже след като свърши цялата офанзива и се прибрах, забелязах, че и кубинките ми са се скъсали.
На по-тежките им поемах краката и стъпвайки на мен, слизаха надолу. Последните 7-8 човека ги изкарахме с колегите от районното, които пристигнаха. Автобусът буквално се държеше на косъм. Но важното е, че успяхме да извадим всички, за да не стане по-голяма трагедия", разказва полицаят.
Единствената му мисъл, докато спасявал хората, била да не се запали автобусът, защото през първите 10-15 минути двигателят продължавал да работи. Чак след това, премисляйки станалото, си дал сметка, че е съществувала реална опасност и за неговия живот – дървото да не издържи и всички да полетят в дерето.
Най-много го боли, че никой от преминаващите автомобили не спира,
за да му помогне. Но си има и свое обяснение: "Работата на служителя с пагон непрекъснато ни сблъсква с различни ситуации. От чисто човешка гледна точка – бях на мястото, помогнах, направих каквото мога. Мисля, че всеки би трябвало да постъпи така".
На въпрос дали е действал по инструкция, или по сърце, отговаря: "Надали има такава инструкция, която описва как да се действа - трябва да си помагаме, да имаме големи сърца."
Оказва се, че не за пръв път спасява човешки животи. Преди 10 г. Арабаджиев е награден заедно с негови колеги отново за спасителна операция.
Министърът на вътрешните работи тогава награждава 9 служители на ГПУ - Малко Търново, защото на 6 февруари 2016 г. спасяват 17 мигранти от измръзване.
"Бях дневна смяна, в гората имаше около 60 см сняг. Първо открих двама нелегални мигранти, които с жестове показаха, че има още. След издирване намерих групата - беше буквално до българо-турската граница.
Имаше измръзнали деца, едно 15-годишно беше починало,
имаше още двама измръзнали. Бяха сирийци, около 15 души. Между тях имаше 4 деца на по 3-4 г. Тъй като не можеше да слезе техника в района, се наложи да изваждаме всички с носилки и одеяла. Първо изкарахме децата и две жени, транспортирахме ги до УМБАЛ - Бургас, с линейка и с наш транспорт", спомня си граничният полицай.
Докато тече спасителната операция, граничарите успяват да стоплят най-премръзналите в свой секретен пост близо до границата, в който бумтяла печка с дърва.
Да пази държавната граница, за 35-годишния полицай е мечта, към която се стреми от тийнейджър. А и е нещо, което го кара да се чувства на мястото си, защото е роден и израснал в Малко Търново. Познава и обича Странджа планина, където от дете е впечатлен от камуфлажните униформи и присъствието на граничните полицаи.
"Започнах кариерата си в ГПУ - Малко Търново, и така вече 12 години.
Не съжалявам за избора си, бих казал, че това е моето място, моята работа
Гордея се с това, че съм граничен полицай", казва командирът на отделение във Втора група за охрана на държавната граница в ГПУ - Малко Търново.
Но най-щастлива и горда със своя татко е 7-годишната му дъщеря Димана, която завършва първи клас.
