Фискалният резерв възлиза на 6,8 милиарда евро към края на април, а приходите в хазната растат с 11% на годишна база, каза служебният финансов министър
Състоянието на държавните финанси към момента е адекватно, въпреки че страната все още работи с удължителен бюджет и няма приета финансова рамка за настоящата 2026 година.
Това обяви служебният министър на финансите Георги Клисурски в парламента. Той бе извикан от "Прогресивна България", за да обясни какво е финансовото състояние на държавата в момента. По думите му най-важната задача пред депутатите и новото правителство остава изготвянето и приемането на Бюджет 2026, който ще определи еволюцията на държавните пари до края на годината.
Към 30 април тази година фискалният резерв възлиза на 6,8 милиарда евро, което министърът определи като сравнително високо ниво, гарантиращо, че пари в държавата има. Дефицитът по консолидираната фискална програма към същата дата е 1,750 милиарда евро, което представлява около 1,4% от БВП. Клисурски уточни, че докато дефицитът по държавния бюджет за самия месец април е нула, общият дефицит се формира от допълнителните разходи в НОИ, здравната каса, общините и по европейските средства.
"Въпреки дефицита, данните за приходите са оптимистични. Към края на април 2026 г. общите приходи са се увеличили с 1,5 милиарда евро, ръст от 11%, спрямо същия период на миналата година", уточни той.
Министърът подчерта, че този темп на растеж е значително над инфлацията, която е около 4%, и се дължи на реален икономически растеж и по-добра събираемост.
"Приходите биха били още по-високи, ако вноската от БНБ не беше отложена за юни поради новите правила за одит след влизането на България в еврозоната", разясни Клисурски.
По отношението на ПВУ той каза, че 89% от инвестициите трябва да се разплатят до август.
Основният натиск върху дефицита през първата половина на годината идва именно от плана. До края на 2025 г. са разплатени едва 11% от предвидените инвестиции, което означава, че близо 90%, или около 4 милиарда евро, трябва да бъдат извършени до 31 август 2026 г.
„Нормално е в първата половина на годината дефицитът временно да се разшири на касова основа заради тези плащания, докато очакваме четвъртото и петото плащане от ЕК да постъпят съответно през юли и декември", обясни министърът и заяви, че извършването на тези инвестиции е задължително, за да не се рискува загуба на средства от Европейския съюз.
Министърът припомни, че за 2025 г. дефицитът на начислена основа е бил 3,5% от БВП, което е над критериите от Маастрихт. България обаче е поискала дерогация заради разходите за отбрана, доставката на изтребителите F-16, което се очаква да свали показателя с 0,5 пункта и да спести на страната процедура по свръхдефицит.
Държавният дълг към края на 2025 г. е достигнал 29,9% от БВП, нараствайки от 23,8% през 2024 г.
Министърът посочи, че са предприети мерки за неговото ограничаване, включително намаляване на капитала на Българската банка за развитие (ББР), за да не стоят излишни пари по сметки, които само увеличават дълга.
По отношение на общинската инвестиционна програма, министърът докладва, че от заложените 460 милиона евро по удължителния бюджет вече са разплатени над 345 милиона евро, или 75%, а в следващите дни ще бъдат преведени още одобрени средства през ББР.
"Към 19 февруари заварихме разплатени средства от 108 млн. евро към 100 общини приблизително. След това, до днешна дата, сме разплатили над 200 млн. евро допълнително на над 200 общини. Както казаха 345 млн. вече са разплатени, и има 75 млн. допълнително, които са одобрени от МБРР за разплащане. В момента са в процес на разплащане от ББР. Когато стъпихме в длъжност заварихме 188 млн. евро неразплатени, успяхме да намалим тази сума и остават от общия лимит, а именно 460 млн., около 50 млн. които могат все още да бъдат одобрени от МРРБ и разплатени преди приемането на новия бюджет", разясни още министърът.
