- Съдът на ЕС реши, че България законно спря схемата
- Сага има парадокси гурбетчии заминават заедно в чужбина, но водят делата си в три различни съдилища - Благоевград, Смолян и Пазарджик и получават различни решения
- Три пъти по-малко са хората с обезщетения от чужбина, а в Благоeвеград паднаха от 2389 на едва 329 души
Схемата “френски” безработни вече не работи. С нея хиляди българи отскачаха за няколко дни в страна от ЕС, за да поработят ден-два, а после у нас вземаха обезщетения от около 1000 евро.
Българите, които вземат обезщетения за работа в чужбина през февруари, са били 1677 души, показва последната статистика на Националния осигурителен институт (от февруари). При тях средното обезщетение е било 735,84 евро. (Виж инфографиката.)
През февруари 2024 г. обаче са били 5550 души, а средно са взимали 1887,04 лв. (964,83 евро). Така след промените от август 2024 г. за пресичане на схемата са се стопили повече от 3 пъти, а и
обезщетенията са с поне 200 евро по-малки
Още по-интересна е картината в Благоевград - областта, която години наред беше рекордьор по гастролиращи работници с високи обезщетения. През февруари те са били едва 329 със средно обезщетение от 636 евро. Година по-рано са седем пъти повече - 2389 души с 1960,64 лв. (1002,46 евро).
Според новите правила в Кодекса за труда при стаж от друга държава в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария завърналият се българин може да се регистрира като безработен и да получава обезщетение, изчислено върху доходите му от последните 24 месеца. Преди това те се изчисляваха върху последната заплата, дори да е била получавана броени дни. Точно това позволяваше хиляди българи да отиват на сезонна работа в ЕС с много кратко осигуряване (дори за ден -два) върху трудов договор за по 2000-3000 евро. А след екскурзията да се регистрират в бюрата и да вземат над 1000 евро обезщетения. Такива организирани бригади за краткосрочна работа в чужбина имаше най-много в областите Благоевград и Смолян.
Сега броят на лицата, ползващи модела, спада с около 3000 души, като в отделни области сривът е съществен - Благоевград с 30 % , Търговище с 25% и Сливен с около 22%. По тази линия
годишният разход бе около 136 млн. лв. (приблизително 69-70 млн. евро),
обясни преди дни бившата шефка на социалната комисия в НС Деница Сачева.
След като НОИ отряза високите обезщетения, административните съдилища буквално бяха залети от дела срещу териториалните дирекции на осигурителния институт. На 3 февруари 2025 г. съдия Георги Иванов от Административен съд - Благоевград направи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург, за да има еднаква практика. А миналата седмица съдът се произнесе, че промените са законни. Потвърди, че при определяне размера на обезщетението за безработица България може да прилага национален ред за изчисляването му.
След решението обаче над 1200 дела ще се възобновят
в административните съдилища у нас, защото досега бяха спрени. Причината е, че хората ще настояват, че са в “заварено положение”. Само в Благоевград те са 1019, има и в съдилищата в Кюстендил, Плевен, Пазарджик и др. Хората настояват, че са работили в чужбина и са се върнали и подали документи при условията на стария закон, а са получили решението от НОИ след влизане в сила на промените.
При този казус всеки съд, дори и различни съдии в един и същи съд, постановяват различни решения.
Кантората на адвокат Илко Стоянов от Благоевград води про боно делата на около 1200 души и негов представител се яви на делото в Съда на ЕС миналият четвъртък.
По отношение на основния въпрос по делото: дали приетата поправка в КСО противоречи на Европейския регламент, отговорът на съда за съжаление е отрицателен. Няма да навлизам в мнението ми по темата, но съдът фактически казва, че не е проблем всяка държава в ЕС да си има свои собствени правила. По отношение на заварените случаи, които реално интересуват хората, искам изрично да отбележа, че няма произнасяне на Съда на Европейския съюз. Това означава, че българските съдии ще трябва да решават по тяхно вътрешно убеждение кой закон да прилагат, тъй като това не беше уредено от депутатите през 2024 г. Всъщност, точно това е и основният спор в случая и точно в тази посока се създаде противоречивата съдебна практика на различни съдебни райони, че дори и на различни съдии от един и същи съдебен район, каза пред "24 часа" адвокат Илко Стоянов.
Той припомни, че кантората му е
подала две заявления до Върховния административен съд -
през януари 2025 и януари 2026 г. с искане да бъде постановено тълкувателно решение, което да уеднакви съдебната практика, но на този етап няма произнасяне по тях. Ако ВАС образува тълкувателно дело, отново ще бъдат спрени всички висящи дела.
След решението на Съда на ЕС спрените дела ще бъдат възобновени. Продължавам да твърдя, че от юридическа гледна точка, както и от гледна точка на справедливостта, трябва да се прилага старият закон за заварените случаи, след като законодателят не е написал друго. Хората са свършили всичко, което могат да свършат във времето, когато е действал старият закон, и няма как да им се вменява вина и отговорност за забавеното произнасяне от страна на административния орган - НОИ. В тази насока са и постановените съдебни решения, по силата на които една част от хората вече си получиха реално парите. Оттук нататък, какво ще решат съдиите, зависи изцяло от тяхното вътрешно убеждение и лежи единствено на тяхната съвест. Надявам се ВАС да постанови тълкувателно решение, с което да уеднакви практиката на съдилищата, защото съдебните решения в Благоевградска област, сравнени с решенията от други съдебни райони, остават огромно чувство за несправедливост у хората. Подчертавам, че нямам никакви претенции какво да бъде решението, но противоречивата съдебна практика руши доверието в съдебната система, а обществото има нуждата точно от обратното, допълни адв. Стоянов.
Негови клиенти го питали защо техни познати, с които заедно са работили в чужбина, но са от друга област и са завели дело в друг Административен съд, получават по-високо обезщетение, изчислено по стария закон, а те - не. Такива парадокси има с хора от населените места в съседните райони на Сатовча, Доспат и Сърница. Те са били заедно на гурбет в чужбина, но водят делата си в три различни съдилища - Благоевград, Смолян и Пазарджик и получават различни решения. Някои дори питали дали не може да си сменят адресната регистрация в друга област и да заведат ново дело, в друг съд, но това няма как да стане.
