Изборът на нов ВСС да се извършва по нови правила. Токова предложение аргументира в "Денят започва" по БНТ конституционният съдия проф. Янаки Стоилов. Той постави и въпроса дали имаме нужда от постоянен Висш съдебен съвет.
"Правилно се говори, че трябва да се пристъпи бързо към избор на тези органи в съдебната власт, чийто мандат е изтекъл. Но за мен възниква въпросът дали не трябва да се направят малко на брой, но много важни промени в организацията на съдебната власт в закона, преди да стартира тази процедура. Въпросът е имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет. Защото, ако погледнем какво става през редица години, вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси по отношение на съдебната власт."
При такъв модел ВСС ще заседава периодично.
"Защото има много текущи въпроси. Това не означава да намалее тяхната роля в кадровата дейност, но няма нужда да се самоовластяват с неща, които са неприсъщи. Мандатите са определени по Конституция. Другият въпрос е дали в парламентарната квота трябва да бъдат избирани действащи съдии, прокурори и следователи. Това като че ли трябваше да гарантира, че съдебната власт няма да бъде податлива на странични влияния. В сегашния състав има не повече от един, двама души, които не са магистрати, но виждаме, че резултатът не е такъв. Вместо да се засили обществения контрол, това доведе до изолация на тази система от другите държавни дейности. Третият въпрос засяга самото формиране на ВСС, трябва да се създадат гаранции в процедурата, по която съдиите, прокурорите и следователите ще избират своите представители. Първо, те да имат свободата на вота и второ - да бъде гарантирана достоверността на този вот."
Проф. Стоилов подчерта, че ако се запазят изцяло старите правила, има риск да се възпроизведат и част от старите проблеми, независимо от новите хора.
"И тук обикновено вниманието разбираемо се съсредоточава върху избора на нов главен прокурор, но не по-малко важно е какъв ще бъде изборът за председател на ВАС, тъй като този съд контролира актовете на изпълнителната власт. А в момента ние сме в една най-меко казано не конституционна ситуация, казано така по-откровено, редица от висшите органи за управление на съдебната власт са в нарушение на глава 6-та на Конституцията, т.е. тя е частично суспендирана и това трябва наистина да бъде веднъж завинаги преустановено."
На тези избори стана политически прелом, посочи конституционният съдия.
"Може да се каже, че излязохме от политическата криза. През изминалите дни бяха изказани мнения от много политици, анализатори, дори астролози, затова аз ще се огранича до това, което смятам за най-важно. На тези избори стана политически прелом, тъй като разместването на пластовете започна още преди 5 години, но една сега мнозинството от гражданите намериха избор в лицето на доскорошния президент и партията, сформирана от него непосредствено преди изборите. В това видяха най-прекия сигурен път за промяната, която очакват. Значително се повиши избирателната активност. Това е очакването за една прозаична, но много отчетлива черта на съвременната, класическата демокрация - равенството пред закона. Това е очакване на мнозинството от гражданите, че ще се преустанови корупцията, маскирана зад нагласени обществени поръчки, зад силово превземане на бизнеси чрез използване на държавни органи за прокарване на частни интереси. Това са общите очаквания.Това би трябвало да означава по-добре организирано и по-ефективно управление. С толкова доверие това предполага и голяма отговорност."
Проф. Стоилов очерта и основните проблеми, с които трябва да се заеме новото правителство.
"Основните проблеми диктуват и основните действия. Като че ли на преден план е финансово-икономическата ситуация в страната, която е близка до критичната. Имам предвид, че темповете на задлъжняване на страната са доста по-високи от темповете на икономически растеж и ние сме в една критична точка - да влезем в спирала, в която чрез нови дългове се погасяват предишни и то не с инвестиционна цел, а с цел покриване на нужди на текущото потребление. Предполагам, че още в първите дни ще се поиска разясняване на истинската финансова картина, която намира изражение в бюджета. Друг важен и критичен въпрос е състоянието на енергетиката. Там е необходим цялостен преглед. България трябва да заложи, както на развитие на вътрешните енергийни мощности, така и на осигуряването на конкурентни цени на внос на петрол и газ, защото не може да има силна икономика без развита и ефективна енергетика. Трябва да се прецени кои са тези източници, които наистина могат да ни създадат възможности. Да не забравяме, че само преди 15-20 години България беше най-развитата в енергийно отношение страна в Югоизточна Европа. Този въпрос няма да бъде решен чрез финансови помощи за бизнеса, а чрез създаване на добри условия от енергийна гледна точка за бизнеса. В икономиката инвестициите се крепят главно на евроинжекции по различни канали. Така стигам до следващия проблем - стъпки за повишаване на индустриалния капацитет на страната и стимулиране на производството на българска земеделска продукция. Още един болезнен проблем - не просто подобряване на здравеопазването, а промени в модела на здравната система, който е насочен по-скоро към оправдаване на финансови разходи, отколкото към подобряване на здравето на населението."
