9 дни. Толкова е просъществувала Първата българска република, обявена след Новоселското въстание. То избухва на 2 май 1876 г. с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено жестоко.
„Те означават изключително много, защото показват, че този народ след 5 века, зловещата османска деспотия, която не случайно будителите му наричат робство, е способен не само на подвизи на героизъм, не само на идеали за свободата на българските земи, но и на много висококачествено държавническо мислене", това твърди конституционният съдия проф. Атанас Семов в предаването "120 минути" по bTV.
Особено показателен е фактът, че именно учител – даскал Никола Дабев – обявява републиката в Ново село: „Севлиевският учител даскал Никола Дабев, който преподава в Ново село, обявява република – единствена в България. Учителят го прави." Това се случва във време, когато много от днешните демократични държави все още не са достигнали до подобна форма на управление.
Проф. Семов подчертава, че трябва да се вникне по-дълбоко в идеологията на Васил Левски.
„Много ми се иска да вникнем в онова, което често повтаряме без особено да се замисляме и което сумарно определяме като идеология на Васил Левски." И допълва: „В която той казва не просто, че ратува за чиста и свята република, но за такава, в която всички ще живеят като братя, ако припознаят закона." Според него това са съвременните принципи на демократичната и правова държава.
Само няколко години след въстанието българите създават една от най-модерните конституции за времето си: „Само три години след въстанието и само една година след освобождението, довчерашните роби създават може би най-демократичната в света за времето си конституция – Търновската конституция."
Проф. Семов обръща внимание, че въстанието не бива да се разглежда само регионално. „Априлското въстание наистина е общонационално и обхваща цяла България." Той подчертава значението на Северна България и нейните героични прояви: „В Северна България има забележителни местности, личности и примери за героизъм не само в Ново село, но и в Кръвеник, Севлиево, Габрово, Враца..." И прави важен извод: „Тук става дума за едно наистина национално дело, което изразява много ясно разбирането на тогавашния български народ за единство."
Историкът припомня, че българската съпротива не се изчерпва с Априлското въстание: „По време на близо петте века османско владичество има над 100 различни бунта и надигания. Априлското въстание е само кулминацията." Относно съвременността той отбелязва: „Много ми се иска да вярвам, че както ценностната тъкан на нашата национална свяст, така и непримиримият борчески дух на българския народ са живи."
В разговора се поставя и въпросът за справедливостта днес. Проф. Семов е категоричен: „Справедливостта и днес, както и много години назад, изглежда силно желана и все недочакана." Той подчертава, че тя има много измерения: „Справедливостта означава честни и можещи хора да ръководят националните работи." И допълва, че обществото е загубило част от важните морални категории: „Колко рядко използваме думичките редно и нередно, морално и неморално... думи като съвест, дълг, чест."
Според него всяка реформа изисква ясна визия. „За да е успешна една реформа, тя първо трябва да започне... а за да започне, трябва да има ясна управленска идея. Само мерак не стига. Трябва и чалъм." А най-ясният знак за успешна реформа е прост - Като спрем да говорим за нея.
