Световният публичен дълг се е повишил до около 94 процента от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) през 2025 г., а при запазване на текущите тенденции се очаква да нарасне до 100 процента от БВП до края на десетилетието - ниво, което преди е било достигано само непосредствено след Втората световна война. Това се посочва в доклада "Фискален монитор" на Международния валутен фонд (МВФ), който бе публикуван днес в рамките на пролетните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон, пише БТА.
Конфликтът в Близкия изток има значителен глобален обхват, като нарушава енергийните доставки, затяга финансовите условия и принуждава правителствата да избират между защитата на населението си от ценови скокове и запазването на фискално пространство. Фискалното му въздействие е силно асиметрично, като най-големи разходи понасят страните вносителки на енергия, особено развиващите се страни с ниски доходи, докато кръгът на потенциалните бенефициенти е по-тесен, отколкото при предишни енергийни шокове, тъй като големите износители от Персийския залив сами са пряко засегнати от конфликта, посочва МВФ.
Основна причина за безпокойство е не само повишеното равнище на глобалния дълг, но и тенденцията, която се очертава при настоящите фискални условия, според доклада. Глобалният фискален буфер практически е изчерпан, като разликата между текущите бюджетни позиции и необходимите нива за стабилизиране на дълга е спаднала от над 1 процента от БВП преди десетилетие до близо нула днес. В същото време разходите за обслужване на дълга са нараснали значително – до почти 3 процента от световния БВП, вследствие на по-високите лихви.
Сред големите икономики САЩ поддържат дефицит от 7–8 процента от БВП, а брутният им дълг се прогнозира да достигне 142 процента от БВП до 2031 година. В Китай мерките в подкрепа на вътрешното търсене са увеличили дефицита до около 8 процента от БВП, като дългът на страната може да достигне 127 процента от БВП до 2031 година. В Европа няколко членки на Европейския съюз са активирали клаузи за изключение от правилата на съюза относно дефицитите (т. нар. национална клауза за дерогация - бел. ред.), за да поемат нарастващите разходи за отбрана. Разходите за това вероятно ще се окажат трайни и ще подчертаят фискалните компромиси, пред които са изправени страните с ограничено фискално пространство, посочва МВФ.
Фактори, които могат да окажат допълнителен натиск върху фискалните перспективи, са конфликтът в Близкия изток, корекция в цените на активите, свързани с изкуствения интелект, субсидии за промишлеността и подкрепа за търговията на фона на търговското напрежение, вътрешна нестабилност и натиск върху независимостта на централните банки, според експертите на Фонда.
МВФ призовава за навременни мерки за консолидация, както и за строго премерени мерки в отговор на по-високите разходи за енергия, които да са насочени към уязвимите домакинства и жизнеспособните фирми и да са в съответствие с усилията на паричната политика за обуздаване на инфлацията. Препоръчва се да се избягват широкомащабните ценови субсидии, когато те водят до големи фискални разходи, трудни са за изтегляне или потискат вътрешните ценови сигнали по начин, който оказва влияние върху световните пазари на суровини, сочи анализът.
Вътрешните цени на горивата и газа трябва да продължат да отразяват международните ценови тенденции и да подпомагат адаптирането на търсенето, дори когато се прилага временна целева подкрепа. Във всички групи страни фискалната политика трябва да бъде насочена към по-далечен хоризонт и да е структурно стабилизирана, докато страните се справят с последиците от шока в цените на енергията, според МВФ.
