В първите минути пламъкът не пари – поклонниците го прокарват по лицата си, без да се изгарят
Службата в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим на Велика събота, когато се случва и ритуалът с измолването на Благодатния огън, тази година е очаквана с надежда от милиони хора по света. Войните, които сега Израел води с Иран и Ливан и несигурната обстановка в света са причината в Светите земи да няма много чуждестранни поклонници. Но хаосът в световните дела прави надеждата на хората още по-голяма.
Всяка година в навечерието на православния Великден погледите на вярващите се насочват към Йерусалим. Там, в Кувуклията - малкия параклис, изграден над гроба на Иисус Христос в храма “Възкресение Христово”, според вековната традиция се случва едно от най-мистичните и силно преживявани събития в християнския свят – слизането на Благодатния огън.
За вярващите
това е знак за чудото на Възкресението
– видимо напомняне, че Христовата победа над смъртта не принадлежи само на свещените предания, а остава жива реалност.
Светлината и в частност огънят като проявления на Божието присъствие са дълбоко втъкани в библейската традиция. В Стария завет Бог се явява на Мойсей чрез пламъка на горящата, но неизгаряща къпина.
Огнен стълб води израилтяните през нощта в пустинята след Изхода от Египет. На планината Синай Господ слиза в огън, когато дава десетте заповеди, да си спомним и за небесния огън и пророк Илия, а също и за сиянието, изпълнило Соломоновия храм. В Новия завет на Петдесетница над апостолите се явяват огнени езици – знак за слизането на Светия Дух.
Тази символика на божествената светлина присъства и в богословското тълкуване на Благодатния огън. За православната традиция той е проявление на “нетварната светлина” – тази, която не принадлежи на обикновения физически свят.
Чудото в Кувуклията
Ритуалът по измолването на Благодатния огън се извършва на Велика събота. Преди това Кувуклията се проверява и запечатва, а в храма се угасяват всички светлини. Йерусалимският патриарх влиза вътре облечен само по стихар - ленена богослужебна туника, носещ два снопа от по 33 свещи – символ на земните години на Христос. Той трябва да коленичи пред гробната плоча и да се моли. Патриарх Диодор, който оглавява Йерусалимската църква между 1981 и 2000 г., описва преживяването така: “От камъка, върху който е било положено тялото Христово, започва да се разстила светлина. Обикновено е синкава. Понякога покрива само гробната плоча, а понякога изпълва цялата Кувуклия”.
С тази светлина патриархът запалва свещите си и излиза пред множеството вярващи. В първите минути пламъкът според свидетелства не пари – поклонниците го прокарват по лицата си, без да се изгарят.
Патриарх Ириней също говори за необикновения характер на явлението: “Целият гроб се изпълва със Светата светлина – син пламък, който се разпръсква навсякъде. Когато издигна свещите, те се запалват веднага”.
Настоящият Йерусалимски патриарх Теофил III често подчертава, че събитието не може да бъде обяснено рационално: “Силата на вярата е тази, която предизвиква чудото. Това е разтърсващ опит, който показва колко малък е човекът пред Божията тайна”.
Светлина за духовните сетива
През IV век св. Григорий Нисийски - брат на св. Василий Велики, тълкувател на Свещеното писание и учител по нравственост, пише: “В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ, те видяха вътрешността на Гроба по два начина - и с телесните си сетива, и с духовните”.
Тази образна картина често се използва като богословско обяснение на преживяването на Благодатния огън. За православните християни събитието не е просто феномен, а духовен знак – напомняне, че Христовото възкресение е в центъра на вярата.
Исторически сведения за ритуала съществуват от повече от хилядолетие. Арабският историк Ал Масуди още през X век описва богослужение, много близко до днешното. В някои периоди патриархът дори не е имал право да влиза в Кувуклията. По време на мюсюлманското управление в Йерусалим портите на параклиса били запечатвани, а духовенството се молело отвън. Въпреки това свидетелства от епохата разказват как в храма започвали да се появяват бели и сини проблясъци, след което от вътрешността на гроба струяла светлина. Дори управителите на града участвали в церемонията – именно те отключвали параклиса в момента, когато се появявала светлината.
Надежда за съвременния свят
В наши дни атмосферата в храма “Възкресение Христово” е различна от тази преди векове. Осветлението е силно, а около Кувуклията се издигат хиляди смартфони и камери. Въпреки това мнозина свидетелстват, че в храма се появяват необичайни проблясъци и пламъци, които се разпространяват сред поклонниците.
В нормални години десетки хиляди хора присъстват лично на богослужението. Оттам Благодатният огън се разнася по целия свят – със самолети и специални делегации до десетки православни страни.
Българската православна църква също поддържа тази традиция. В последните години български духовници пътуват до Йерусалим и донасят Благодатния огън със специален полет до София. От летището той се пренася до Синодалната палата, а след това – с литийно шествие до катедралния храм “Св. Александър Невски”, откъдето се разпространява из цялата страна.
Заради пандемията през 2020 г. богослужението в Йерусалим се проведе при затворени врати, а улиците на Стария град останаха необичайно празни. През 2021 г. българската делегация дори не успя да влезе в храма и получи огъня извън него.
Последният път, когато огънят пристигна в България от Йерусалим, беше през 2023 г., когато делегацията бе водена от Старозагорския митрополит Киприан. След това за възкресните богослужения у нас е ползван огън от същото кандило.
Днес въпреки ограниченията и несигурността в региона милиони хора по света ще очакват новината от Йерусалим: че от гроба Христов отново е пламнала светлината на Възкресението. За едни това е чудо, за други – древен символ. Но за вярващите Благодатният огън остава най-силното напомняне за думите от Евангелието: “Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе”.
