В България привнасяме инфлация заради значителния внос на храни. В сферата на услугите - ресторанти, хотели, тази година ще има по-висока инфлация спрямо миналата. Това посочи икономистът Владимир Сиркаров пред Би Ти Ви.
Темата, свързана с еврото, продължава да се използва много политически, а това влияе и на общественото мнение. Компонентът, свързан с еврозоната, обаче не е толкова съществен за инфлацията, а структурата на селското стопанство влияе много. При единната валута реално играчите, които действат в България и които си позволяват да спекулират, имат принос за повишаване на инфлацията. Едва ли при друга валута - например лева, те нямаше пак да вдигат цените, посочи икономистът.
Процесът от производителя до магазина трябва да се проследява, надценките при някои продукти са необосновано високи. Този инфлационен натиск ще доведе до промяна - има алтернативи, които трябва да се търсят от потребителя, смята Сиркаров. При външни шокове, какъвто в момента се наблюдава заради войната в Иран, трябва стратегия не само за седмица-две, на коляно да се предлагат мерки, които няма да доведат до съществен позитив. Важно е следващото редовно правителство да вземе мерки, с които хранителната индустрия да се насърчи за производството на по-качествени продукти, смята икономистът.
Ефект от мерки ще има, особено за хората с най-ниски доходи, защото тези инфлационни процеси удрят хората с по-ниски доходи. Но техниката трябва да е малко по-различна. За бизнеса трябва да се внимава много - частната инициатива трябва да бъде възможно най-свободна, но към момента не трябва да се прибързва с помощ към бизнеса, като няма прекалени намеси от страна на държавата.
Налагане на таван на цените по административен път няма да донесе очаквания положителен ефект, смята Владимир Сиркаров.
