В България се задвижват конкретни мерки: до края на 2026 г. ще бъдат открити 8 процедури по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури на стойност близо 17 млн.
Няколко месеца след като Италия, България, Естония, Латвия и Португалия поискаха спешна помощ за рибарския сектор на среща на Agrifish в Брюксел, темата придобива нови, по-тревожни измерения. Механизмът за въглеродна корекция на границите (CBAM), влязъл в сила на 1 януари 2026 г., вече нанася осезаеми удари — не само по рибарите, но и по целия агросектор.
Данните са красноречиви: ЕС е внесъл едва 179 877 тона азотни торове през януари 2026 г. — срив до под 16% спрямо същия месец на предходната година. Наличностите покриват едва 45–50% от нуждите на фермерите за реколтата, а в Италия и Ирландия положението е още по-критично. На пазара се появяват и т.нар. „фирми фантоми" — търговци на торове, планиращи да прекратят дейността си преди реалното плащане на въглеродния налог.
Под натиска на Франция и Италия Европейската комисия въведе в началото на годината т.нар. член 27а, допускащ временно спиране на CBAM за определени стоки при извънредни обстоятелства — потенциално с обратно действие от 1 януари. България също излезе с официална позиция в подкрепа. Въпреки това еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен остава предпазлив, предупреждавайки, че спирането на механизма „рискува да задълбочи зависимостта от вноса".
Успоредно с дебата за CBAM, на национално ниво в България се задвижват конкретни мерки: до края на 2026 г. ще бъдат открити 8 процедури по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури на стойност близо 17 млн. евро. На европейско ниво, на 22 март Европейската комисия създаде нов консултативен Борд за океаните с 25 организации. Следващата среща на Agrifish е насрочена за 27 април — темата за енергийните разходи и CBAM неминуемо ще е отново на масата.
