Цените на петрола продължиха да се повишават на фона на опасенията от продължителен конфликт с Иран, предаде Асошейтед прес.
Фючърсите на американския лек суров петрол се повишиха с 11,4 на сто до 111,54 долара за барел. Международният бенчмарк Брент поскъпна със 7,9 на сто до 109,24 долара за барел.
Според анализ на Би Ем Ай (BMI), подразделение на „Фич Солюшънс“ (Fitch Solutions), по-продължителен конфликт увеличава риска за физическата инфраструктура, удължава прекъсванията в Ормузкия проток и ще доведе до по-дълъг период на възстановяване след войната, като ефектът върху цените може да се пренесе и по-късно през годината.
Съединените щати разчитат в ограничена степен на внос на петрол от Персийския залив, но цените се формират на глобалния пазар, което означава, че ефектът от поскъпването се разпространява върху цялата икономика.
В Азия зависимостта от Ормузкия проток е значително по-висока. Япония например разчита на този маршрут за голяма част от вноса си на петрол и при продължително затваряне ще трябва да търси алтернативни доставки. Част от анализаторите посочват, че Токио и други държави разчитат на евентуално споразумение с Иран, което да позволи възстановяване на транспорта.
В телевизионно обръщение в сряда (местно време) Доналд Тръмп определи войната като успешна за САЩ и заяви, че Вашингтон ще нанесе „изключително силни“ удари срещу Иран в следващите две до три седмици. По думите му Ормузкият проток ще се отвори „естествено“ след края на конфликта, без да бъдат дадени конкретни срокове.
Според Робърт Рени от „Уестпак Банкинг Корп“ (Westpac Banking Corp) обаче ситуацията на пазара остава непроменена. По думите му протокът на практика е затворен вече около месец, а потоците остават силно ограничени, като прекъсванията вероятно ще продължат още седмици. В краткосрочен план той очаква цената на сорта Брент да се движи в диапазона между 95 и 110 долара за барел.
През последните дни цените на петрола временно се понижиха, след като по-широките пазари реагираха положително на сигнали от страна на Тръмп за възможно разрешаване на конфликта в рамките на седмици. Последното му изявление обаче внесе нова несигурност относно продължителността на войната, като той отново заплаши с атаки срещу иранска енергийна инфраструктура.
Конфликтът на практика затвори Ормузкия проток, блокирайки доставките на суров петрол, природен газ и продукти като дизел към световните пазари, припомня БТА. Това доведе до рязко повишение на енергийните цени и засили опасенията от нов инфлационен натиск. През март цените на петрола отчетоха значителни месечни ръстове, като сортът Брент остава с над 40 на сто по-скъп спрямо нивата отпреди войната.
Ормузкият проток остава ключов фактор за развитието на пазарите. В началото на седмицата Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще атакуват иранска инфраструктура, включително електроцентрали, ако протокът не бъде отворен, а впоследствие призова други държави да поемат контрола върху водния път.
Обединените арабски емирства са сред страните от региона, които настояват ООН да разреши използването на сила за отваряне на протока. От своя страна иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че бъдещето на Ормузкия проток ще бъде решено от Иран и Оман. В изявление на Ислямската революционна гвардия се посочва, че протокът няма да бъде отворен под натиска на САЩ.
