Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) изразява категорично несъгласие с предложения проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Вместо ясна реформа, проектът предлага извънредни режими за специални случаи, различни правила за сходни прокурорски актове и поредица от вътрешни противоречия, неясноти и дори очевидни законодателни грешки. Това пишат о асоциацията в свое становище.
Накратко казано - за едни дела ще важи общият ред, а за други — извънреден. За едни прокурорски постановления ще се прилага обичайният законов механизъм, а за други прокурорът ще бъде длъжен сам да ги изпраща на съда за служебен контрол по обоснованост и законосъобразност. И това не защото актовете са различни по правна природа, а защото засягат определени категории лица. Това е правосъдие на две скорости.
Асоциацията на прокурорите в България предупреждава, че така се въвежда опасна логика - в едни случаи прокурорът е независим магистрат, а в други - магистрат под специално законодателно подозрение. От АПБ си задаваме въпроса: ако този модел е правилен, защо не важи за всички? Ако не е правилен като общ принцип, защо се прилага само за определени лица и определени производства, питат прокурорите.
Особено тревожно е, че новите чл. 243а и 244а от НПК са написани неясно и разтегливо. Заглавията им говорят за едно, а съдържанието им урежда друго — вместо конкретно престъпление по Закона за Сметната палата, текстовете всъщност съдържат дълъг списък от престъпления по Наказателния кодекс и добавят още по-широката формула „всяко едно друго престъпление, извършено във връзка" с тях. Това не е прецизна правна норма.
Това е отворена врата за спорове, противоречиво тълкуване и селективно прилагане, заявяват от асоциацията.
Проектът съдържа и показателни абсурди. При прекратяване на досъдебното производство се предвижда двуинстанционен съдебен контрол. При спиране - еднолично, в закрито заседание, в седемдневен срок и с окончателен акт. Защо при едната извънредна процедура има две инстанции, а при другата само една? Законопроектът не дава ясен отговор.
Има и буквални законодателни грешки. В чл. 244а от НПК, ал. 4 се сочи, че съдебната отмяна настъпва „по реда на ал. 2", а ал. 2 урежда единствено изпращането на преписите до съда и страните. В § 11, т. 2 се прави препращане към чл. 173, ал. 4 от ЗСВ, докато самият проект изменя чл. 173а, ал. 4 от ЗСВ. Това не са дребни редакции. Това са дефекти в сърцевината на предлаганата уредба.
Най-спорна е конструкцията по делата срещу главния прокурор. Проектът предвижда съдия от наказателната колегия на ВКС да бъде определян по специален ред и назначаван за заместник на главния прокурор, за да контролира действията на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор. Тоест съдия се превръща в особен заместник на главния прокурор, но същевременно не е напълно приравнен на останалите заместници. Това е хибридна фигура с неясен статут и с още по-неясна отчетност, пише още в становището.
Тук възниква и въпросът, който най-точно показва абсурда на предложението: кой ще контролира контролиращия прокурор?
Когато вместо да укрепи общия ред, законодателят започне да създава специални контролни фигури за специални случаи, неизбежно се стига до нови въпроси, нови изключения и нови съмнения, обясняват от асоциацията.
Още един сериозен проблем: проектът формално е озаглавен като изменение на НПК, но през преходните и заключителните разпоредби прави съществени промени и в Закона за съдебната власт, и в Закона за специалните разузнавателни средства. Това не е прозрачна законодателна техника. Така реалният обхват на реформата се размива, а най-спорните решения се пренасят в края на проекта, вместо да бъдат поставени открито в центъра на дебата.
Проектът е и вътрешно несинхронизиран. В процесуалната си част той говори основно за престъпления, извършени от главния прокурор, а в частта за ЗСРС вече включва и главния прокурор, и негов заместник. Наред с това проектът отменя чл. 411д от НПК, изменя чл. 411г от НПК, добавя нови правомощия по чл. 420 от НПК и въвежда кратки срокове и нови препращания, без да изгради ясен и цялостен преходен режим. Това не е системна реформа. Това е законодателна конструкция на парче, поясняват от асоциацията.
АПБ счита, че този законопроект не трябва да бъде приеман в представения му вид. Той не укрепва правосъдието, а създава изключения. Не защитава равенството пред закона. Той въвежда различни правила за различни случаи. Не възстановява доверието. Той узаконява специално недоверие към прокуратурата в избрани производства.
Позицията на АПБ е ясна: проектът трябва да бъде оттеглен или изцяло преработен. Реформата в наказателния процес трябва да се прави с общи правила, ясни текстове и предвидими последици — не с персонално насочени режими, хибридни фигури и законодателни абсурди, пише още в позицията.
АПБ смята, че въпросите, на които проектът не отговаря, са простите въпроси, които обществото разбира най-добре:
Защо за едни дела има общ ред, а за други извънреден?
Защо за едни прокурорски актове има едни гаранции, а за други те са различни?
И най-вече — кой ще контролира контролиращия прокурор?, завършват от асоциацията.
