България е изправена пред критичен избор между ускорен енергиен преход и запазване на икономическата си конкурентоспособност. Представители на петролния и газовия сектор предупреждават, че без бързи решения страната рискува едновременно по-високи цени за потребителите и загуба на позиции в региона.
В позиция на БПГА - асоциацията, в която членуват основните компании от бранша, се настоява държавата да гарантира стабилна работа на рафинерията в Бъргас. Аргументът е, че това е ключов елемент от националната сигурност. Паралелно с това се поставя акцент върху добива на природен газ в Черно море. Според индустрията именно тези проекти могат да осигурят реална енергийна независимост в следващите години, но изискват дългосрочна политическа подкрепа и предвидима нормативна среда.
Не по-малък потенциал имало и при биогоривата. В момента обаче производителите са блокирани от липсата на ясна европейска политика и чести регулаторни промени, които спират инвестициите. България пък имала шанс да запази ролята си на основен доставчик на горива за региона, но според бизнеса това минава през незабавна отмяна на забраната за износ на нефтопродукти.
Един от най-силните акценти на бранша е България да бъде по-активна при формирането на позиции в ЕС чрез задължителни консултации с индустрията, изграждане на регионални коалиции със сходни държави, преразглеждане на регулации, които оскъпяват енергията. Особено важни били исканията за дерогации – отлагания и специфични правила, съобразени с по-ниските доходи и остарелия автомобилен парк в страната.
От БПГО посочват още, че т.нар. втора схема за търговия с емисии (ETS 2) може да доведе до ново поскъпване на горивата с около 20 евроцента на литър. Като алтернатива се предлага отлагане или преработване на механизма, както и въвеждане на по-малка национална надбавка от 3-4 евроцента, която да финансира енергийна ефективност и да избегне по-голям ценови шок.
Бизнесът е категоричен, че държавата трябва да запази минималните акцизи, позволени от ЕС. Всяко допълнително данъчно натоварване директно се прехвърля върху цените и поставя българските компании в по-неблагоприятна позиция спрямо конкуренцията. Секторът подкрепя зеления преход, но настоява той да бъде социално поносим, а в момента прекалено амбициозните европейски цели били трудно изпълними и могат да доведат до дефицити и ценови сътресения.
Затова се предлага технологична неутралност, без фаворизиране само на електромобилите, развитие на биогорива и нискоемисионни течни горива, защита на двигателите с вътрешно горене чрез въглеродно неутрални алтернативи.
