Азиатските държави все повече се конкурират за руски суров петрол на фона на задълбочаваща се енергийна криза, предизвикана от продължаващия вече месец конфликт между САЩ и Израел срещу Иран, който ограничи доставките на около една пета от световното предлагане, пише Асошиейтед прес.
Голяма част от петрола, преминаващ през Ормузкия проток, е била предназначена за Азия – регионът, който е най-силно засегнат от последните енергийни сътресения. През уикенда в конфликта се включиха и подкрепяните от Иран йеменски хуси, което допълнително застрашава корабоплаването.
В опит да стабилизират глобалните доставки, САЩ временно облекчиха санкциите върху руския петрол, който вече е натоварен на танкери – първоначално за Индия, а впоследствие и за други държави.
Търсенето в Азия расте, докато Русия генерира милиарди долари приходи. Експерти обаче предупреждават, че възможностите на Москва да увеличи износа са ограничени, тъй като страната вече е близо до предишния си максимален капацитет. Освен това войната в Украйна и атаките с дронове срещу енергийна инфраструктура затрудняват износния капацитет на страната.
В този контекст руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко заяви, че Русия няма да доставя петрол на страни, които подкрепят ценовия таван върху руския петрол, съобщава ТАСС. „Ситуацията на енергийните пазари е силно волатилна, усеща се недостиг и покачване на цените. В същото време правителството на Япония е задължено да спазва ценовия таван върху руския петрол – мярка, която противоречи на пазарните механизми и нарушава веригите за доставка. Както нееднократно е заявявано, Русия няма да доставя петрол на страни, подкрепящи тази провокативна инициатива", посочи Руденко в интервю за в. „Известия".
Той уточни, че официалните запитвания от други държави ще бъдат разглеждани внимателно, като при вземането на решение приоритет ще имат състоянието на двустранните отношения и защитата на националните икономически интереси.
Според анализаторите възможността за допълнителни доставки е ограничена и намалява. „Основният въпрос е колко товари все още са налични на пазара", посочва Муюй Сюй от компанията за проследяване на морски превози „Кплер" (Kpler), допълва АП.
Преди конфликта с Иран основни купувачи на руски петрол бяха Китай, Индия и Турция, които се възползваха от по-ниските цени въпреки западните санкции.
Временното облекчаване на санкциите предизвика засилен интерес и в Югоизточна Азия. През този месец Филипините, Индонезия, Тайланд и Виетнам заявиха намерения да увеличат вноса на руски петрол. Манила дори осъществи първата си доставка от Русия от пет години насам, малко след като обяви извънредна ситуация в енергетиката.
Въпреки това страните от региона ще трябва да се конкурират с Китай и Индия за ограничените количества – около 126 милиона барела петрол, които вече са натоварени на танкери, по данни на „Кплер".
Само Индия се нуждае между 5,5 и 6 милиона барела петрол дневно.
Анализатори обаче не очакват рязко увеличение на руския износ. През март той е достигнал около 3,8 милиона барела дневно – над нивото от февруари, но под пика от 3,9 милиона от средата на 2023 година.
Кризата подчертава колко бързо геополитическата обстановка може да се промени и колко трудно е за държавите да планират дългосрочно, посочва Муюй Сюй, допълвайки, че „в краткосрочен план основен приоритет остава осигуряването на доставките".
Възможностите за тези държави са ограничени, а по-сигурните алтернативи – като петрол от САЩ, Южна Америка или Западна Африка, са твърде далеч за Азия, което означава, че доставките ще пристигат след месеци, което поставя по-бедните страни в затруднено положение, пише БТА.
Страните от Югоизточна Азия, които се конкурират за намаляващото количество руски суров петрол, натоварен на кораби, вероятно се надяват САЩ да удължат освобождаването му от санкции след април, добави Сюй.
Филипините вече обмислят ограничаване на горивото за авиокомпаниите и предоставят помощи на засегнатите сектори, докато опашките по бензиностанциите се увеличават. Преди войната страната разчиташе на Близкия изток за почти 97 на сто от морския си внос на петрол, според данни на „Клпер".
Обявеното енергийно извънредно положение е „нова граница" по мащаб и сериозност, посочи Кайрос Дела Круз от Института за климат и устойчиви градове (ICSC).
„Това неизбежно ще увеличи броя на хората, живеещи под прага на бедността", добави той.
За да облекчаят енергийния недостиг, Филипините внесоха суров петрол за първи път от 2021 г. Други държави от региона също обмислят подобни стъпки.
По време на посещението си в Русия на 23 март премиерът на Виетнам Фам Мин Чин подписа споразумения за сътрудничество в областта на петрола и газа, както и в ядрената енергетика, тъй като нарастващите цени на дизела започват да оказват натиск върху производствения сектор на страната.
В Индонезия официални лица заявиха, че „всички държави са възможни" партньори за укрепване на резервите, включително Русия и малкия петролен и газов султанат Бруней, посочи министърът на енергетиката и минералните ресурси на страната Бахлил Лахадалия. „Когато нямаш други опции, всички варианти са на масата", коментира Путра Адхигона от базирания в Джакарта Институт за енергийна промяна (Energy Shift Institut).
Докато се обмислят подобни ходове, Тайланд не е в толкова критична ситуация като Филипините, посочва Джитсай Сантатпутра от базираната в Банкок в консултантската компания „Лантау груп" (Lantau Group). Тя добавя, че Тайланд вероятно ще изчака и ще наблюдава, докато ефектът остава ограничен.
Но напрежението расте. Цените на горивата в Тайланд се повишиха значително на 26 март, след като бяха премахнати ограничения и субсидии, с повишение от около 0,20 американски долара на литър, а дизелът поскъпна с около 18 на сто – удар по индустрията и транспорта, който може да доведе до покачване на цените на други стоки.
Въпреки западните санкции Китай и Индия бяха основни клиенти на руски петрол и преди атаката на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари. Допълнително предимство за Делхи бе временното премахване на американските санкции за руския петрол, около седмица преди то да бъде направено и за другите държави.
„Те се възползваха от ситуацията и закупиха значително количество товари", отбелязва Сюй. Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп разреши на всички останали да купуват, вече „беше малко късно, защото по-голямата част от товарите вече бяха поръчани" от Китай и Индия.
Въпреки предимството им данните на „Кплер" показват, че вносът на руски суров петрол в Китай и Индия вероятно няма да компенсира напълно недостига от Близкия изток. Вносът на руски петрол в Индия се увеличи през март до около 1,9 милиона барела дневно спрямо около 1 милион преди войната с Иран. Преди конфликта Индия внасяше около 2,6 милиона барела на ден от Близкия изток, показват данните на „Кплер".
Това вероятно няма да е достатъчно предвид наближаващия пик на лятното търсене на енергия – заради пътувания, селско стопанство и транспорт, особено когато резервните доставки свършват, посочва Дутатрейя Дас от енергийния мозъчен тръст „Ембър" (Ember). Той добавя, че краткосрочните покупки покриват само няколко дни, а всяка липса трудно се компенсира без допълнителни доставки от САЩ или Канада.
„Не знам как ще бъде посрещнат недостигът", каза Дас.
Въпреки че Китай е петият по големина производител на суров петрол и активно развива чистата енергия, страната все още има високо потребление заради 1,4 милиарда жители. Китай е изградила и огромни запаси – около 1,2 милиарда барела на сушата, според „Кплер", което покрива близо четири месеца от общия му морски внос на суров петрол, което смекчава краткосрочните последици от войната.
Според „Кплер" Китай доставя около 13 на сто от суровия си петрол по море от Иран и приблизително 20 на сто от Русия, по данни на „Лондон сток иксчейндж груп" (LSEG).
„Русия излиза като един от основните печеливши от целия конфликт", посочва Сам Рейнолдс от Института за енергиен икономически и финансов анализ (IEEFA) в САЩ. Според него заради енергийната криза, бързината на доставките и временно по-ниските цени, Азия има „значително по-голям стимул да внася руски петрол".
„Можем да спорим дали има морална дилема, но това е отражение на факта, че страните ще направят всичко необходимо, за да защитят енергийната си сигурност", заключи той.
