Цените на горивата зависят от международния конфликт и глобалните пазари. Най-оптимистичният сценарий е те да се върнат около 80 долара за барел в рамките на 3 месеца, след като се установи стабилна рамка за разбирателство между воюващите държави в Близкия Изток, каза бившият енергиен министър Александър Николов пред NOVA NEWS.
Николов предупреждава, че изходът от конфликта ще предопредели дали дългосрочно ще се увеличат разходите за транспорт и дали ще се усложнят веригите за доставки. Той критикува и забавянето на действията на служебния кабинет: „Най-големият проблем е, че се загуби много време, като се убеждаваше обществото, че всичко е наред. Бавенето създава проблеми в управлението на енергийния сектор".
Според Николов намаляването на акциза и отлагането на тол таксите могат частично да потиснат повишаването на цените на храните, но ефектът е ограничен заради високия международен транспорт. „Печелят директните конкуренти от други държави, а българските компании остават с ограничена полза", смята експертът.
Коментарът му за пакета от компенсации за 100 млн. евро: „Добра ли е тази мярка? Много черно-бял въпрос. Но за мен не е навременна." Той подчертава, че основен проблем е източникът на средствата: „Ако се прави паралел с 2022 година, тогава системата генерираше средства сама, без да натоварва държавния бюджет и без нужда от увеличаване на дълг. Сега това не е факт."
Николов отбелязва, че спирането на износа от българските рафинерии води до намаляване на приходите им, а неизползваният буфер може да доведе до бъдеща задлъжнялост. „Защитата на вътрешния пазар може да е ефективна, когато става въпрос за вътрешна консумация, а не за износ. Крайно време е тези, които говорят за позитивни мерки за икономиката, да разберат разликата между вътрешна консумация и износ, защото не е особено сложно", казва той.
Относно мерките за енергийната индустрия, Николов ги определя като „прекалено щедри" и предупреждава: „Не е ясно дали системата разполага с необходимите средства за подпомагане. Не са посочени индустриите и условията, нито критерии за енергийна ефективност. Целта трябва да е избягване на раздаване на пари на калпак."
Според Николов светът преживява сериозно геоикономическо пренареждане с тежки последствия за Европа. „Основният риск пред европейската икономика е комбинацията от високи енергийни цени и спад в индустриалната активност. Най-вероятният сценарий не е просто рецесия, а стагфлация – слаб растеж и висока инфлация."
Особено уязвими са големите индустриални държави, докато Централна и Източна Европа може да играе стабилизираща роля благодарение на гъвкавите си търговски връзки. Николов подчертава, че фокусът върху петрола е недостатъчен – природният газ е също толкова важен, тъй като е ключова суровина за производство на азотни торове. Високите цени и нарушенията в доставките водят до рязко поскъпване на торовете, а ограниченията върху износа от Русия засилват този ефект. „Земеделските производители ще бъдат принудени да намалят използваните количества торове, а храните в Европа и близките региони ще поскъпнат значително още в следващите месеци", предупреждава експертът.
