В община Невестино, област Кюстендил, таксата за битови отпадъци се определя по принципа „замърсителят плаща", каза за БТА секретарят на общината Мая Арсова. В общината са регистрирани 1550 души по постоянен адрес и около 1800 по настоящ.
„Замърсителят плаща" ще бъде едно голямо предизвикателство за всички кметове, защото на практика няма работещ модел, който да се вземе и да се приложи на място, каза кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов.
От началото на 2026 г. таксата за битови отпадъци в община Невестино се определя на база изхвърленото количество отпадък, като към него се прибавят таксите за третиране и чистота. Количественият компонент се изчислява на база вместимостта на съдовете – кофи и контейнери, и честотата на тяхното транспортиране, а таксата за чистота се определя спрямо площта на имота, посочи Арсова. В село Невестино (общинския център) таксата е по-висока, тъй като са определени четири извозвания в месеца, докато за останалите села, където има организирано сметосъбиране, извозването е два пъти в месеца.
В селата, където няма организирано сметосъбиране, се заплащат само таксите за третиране и чистота. Арсова поясни, че увеличението на таксата за битови отпадъци за физическите лица е в рамките на десетина процента, докато при юридическите лица се наблюдава сериозно намаление.
Принципът „замърсителят плаща" в България
Принципът „замърсителят плаща" е фундаментален принцип на екологичната политика на ЕС и е заложен в Директива 2008/98/EC. В българското законодателство той е въведен хоризонтално чрез Закона за опазване на околната среда и секторно чрез Закона за управление на отпадъците, посочват от Министерството на околната среда и водите.
Принципът се прилага по отношение на всички потоци масово разпространени отпадъци, като разходите по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане се поемат от производителя или притежателя на отпадъка чрез системите за разширена отговорност на производителя. По отношение на битовите отпадъци принципът е въведен в данъчното законодателство чрез Закона за местните данъци и такси, който предвижда преминаване към модел „плащаш, колкото изхвърляш" при определяне на таксата за битови отпадъци. Въвеждането на този модел е в прерогативите на Министерството на финансите като компетентно ведомство по данъчната политика.
Предимствата и недостатъците на малката община
На територията на община Невестино няма многофамилни жилищни сгради и това ни улесни при определянето на принципа на облагане, поясни Арсова. През 2025 г. екип на Община Невестино работи в посока промяна на нормативната уредба с цел въвеждане на принципа „замърсителят плаща". „В края на годината бяхме готови, мина общественото обсъждане, бяха запознати преди това общинските съветници и така ние го докладвахме през Общински съвет и беше приета новата основа, след което отново беше удължен срокът, но ние вече го бяхме приели", посочи Арсова. По думите ѝ избраният вариант с обема на съдовете за смет и честотата на извозване е най-подходящ за община Невестино, тъй като вариантът с платените торбички не би сработил, а определянето на таксата на база ползвател не е възможно, защото при 1550 жители в общината има над 8000 партиди и не би било възможно да се съберат декларации за брой ползватели.
Младши експерт „Местни приходи" в Община Невестино Даниела Боянска посочи, че към края на март събираемостта на таксата за битови отпадъци е добра. По думите ѝ хората приемат добре промяната, защото искат да им е чисто и виждат усилията, които се полагат в тази посока.
Като проблем в сметосъбирането и сметоизвозването от Община Невестино посочиха липсата на разделно сметосъбиране, което води до по-големи обеми отпадъци и съответно до по-голям разход. По думите на Арсова фирмите, занимаващи се с разделно сметосъбиране, нямат интерес към общината заради малкото жители.
Въвеждането на принципа е предизвикателство за общините с многофамилни сгради
Най-голямото предизвикателство при въвеждането на принципа „замърсителят плаща" е свързано с прилагането на количествения принцип. Общините трябва да изградят системи за измерване, отчитане и контрол на отпадъците, както и да осигурят добра инфраструктура за разделно събиране. Необходима е и сериозна информационна кампания, за да бъдат гражданите и бизнесът подготвени за промяната. В същото време се очаква новият модел да доведе до по-справедливо разпределение на разходите и да стимулира намаляването и разделното събиране на отпадъците, посочват от Министерството на околната среда и водите.
„Замърсителят плаща" ще бъде едно голямо предизвикателство за всички кметове, защото на практика няма работещ модел, който да се вземе и да се приложи на място, каза кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов. По думите му за общината принципът със заплащането на торбички за смет не е решение, тъй като не всеки би проявил съвестно отношение. От друга страна, по централната улица в града има над 250 търговски обекта, които са един до друг, и там не може да се поставят отделни кофи, защото ще се блокират тротоарите. Не е изключено за част от бизнеса да се ползва принципът с торбичките, но като цяло аз не вярвам в този метод, посочи Атанасов и допълни, че не е изключено да се приложи микс от различните варианти в зависимост от клиентите, които ще бъдат обслужвани.
От страна на Министерството на околната среда и водите усилията са насочени към подпомагане на общините за практическото прилагане на принципа. В тази връзка Министерството предоставя подкрепа на Националното сдружение на общините чрез проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци в България", финансиран по Програма „Околна среда" 2021-2027. Въвеждането на модела „плащаш, колкото изхвърляш" зависи от готовността на общините да изберат най-подходящия подход, съобразен със спецификите на съответната община, посочват от Министерството.
С изменение на закона въвеждането на принципа „замърсителят плаща" бе отложено в цялата страна. По всяка вероятност той ще влезе в сила от 1 януари 2028 г. „Отлагането беше по настояване на повече от двеста кметове, сред които и аз активно лобирах в тази посока, защото през миналата година нямахме оперативна програма, по която да кандидатстваме, да се снабдим с оборудване и съдове, както и нямаше направени модели. Всяка община правеше самостоятелно модели, като в цялата страна моделите показват, че при замърсителят плаща, когато не е направен на база емпирични изследвания, увеличаването на таксата е три до четири пъти", посочи Атанасов.
Той поясни, че план-сметката за чистота на община Кюстендил е на стойност около 9 000 000 лв., при положение че събраните суми са в порядъка на 4 000 000 лв. „Разликата от около 4 500 000 лв. се покрива от общинския бюджет за сметка на други дейности, които не успяваме да ги изпълним, защото даваме парите за това, за да бъде ниска таксата битов отпадък на нашите съграждани", поясни Атанасов.
В търсене на справедлив модел Община Кюстендил постави в близост до многофамилна жилищна сграда експериментална надстройка на контейнер, която се отваря след маркиране на чип. Барабанът на надстройката е с вместимост 30 литра и така се знае с кой чип колко отпадък е изхвърлен. Първата сутрин осъмнахме с торбички до контейнера, а в последствие той се ползва все по-малко. Другият проблем, който имаме, е, че в „Местни данъци и такси" фигурират стари партиди, каза още Атанасов.
В квартал Могилата Община Кюстендил започна да премахва съществуващите контейнери и да раздава индивидуални кофи, които хората ги прибират в дворовете си, за да не се ползват от други. В деня, определен за извозване, всеки си изкарва кофата от двора.
„Смятам, че лека-полека ще извървим този път. Надявам се тези три години да бъдат достатъчни и също така се надявам през това време да има финансови инструменти, с които ние да можем да си оборудваме техниката и да се снабдим с необходимото количество съдове, за да можем да посрещнем това предизвикателство, защото истинската дума е предизвикателство", посочи Атанасов.
По думите му в момента има случаи, при които самотно живеещи възрастни хора плащат по триста лева такса битов отпадък, защото те са декларирали реалния тип конструкция на сградата, но има други хора, които живеят по няколко човека в жилище, но декларират, че сградата е паянтова и заплащат много по-ниска такса смет.
„От тази гледна точка смятам, че „замърсителят плаща" ще бъде полезен. Тогава общините ще започнат да събират и реално сумите, които харчат за предоставяне на услугата", поясни Атанасов. По думите му към момента се злоупотребява и от страна на част от бизнеса, които също декларират, че ползват примерно една кофа, а пък реално на тях им трябва един контейнер.
