Украйна има нужда от над 100 млрд. евро
За първи път от началото на войната в Украйна Владимир Путин е помолил лично олигарси да дарят средства, за да може инвазията да продължи. Това твърдят пред “Файненшъл таймс” близки до разговорите източници, запазили анонимност. Според тях в четвъртък Путин се е срещнал с голяма група бизнесмени, като най-малко двама от тях са изразили готовност да направят вноски в бюджета за отбрана. Става дума за олигарха Сюлейман Керимов, който
бил готов да даде 100 млрд. рубли
(1 млрд. евро), както и за металния магнат Олег Дерипаска, който също откликнал на искането на руския президент.
Смята се, че въпреки нарастващите военни разходи на Кремъл Путин е решен да продължи конфликта, докато Москва не си осигури останалите райони от Източен Донбас, които са под контрола на Украйна. Разходите за отбрана на Русия скочиха с 42% до 13,1 трилиона рубли (близо 140 млрд. евро) през 2025 г., като страната се стреми да стабилизира икономиката си чрез допълнителни данъци. Преди дни руският министър на икономиката Максим Решетников заяви, че Русия обмисля още един данък върху извънредните печалби, ако рублата продължи да отслабва.
През 2023 г. Русия събра 320 млрд. рубли (3,4 млрд. евро) чрез еднократен данък от 10% върху извънредните печалби на някои от големите компании в страната. Кремъл освен това увеличи и ДДС-то до 22% в опит да събере допълнителни 600 млрд. рубли (6,4 млрд. евро) за три години от малките и средните предприятия.
Наред с това Москва получи краткосрочен приток от около $ 150 млн. дневно под формата на допълнителни приходи от петрол, след като САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран. Но Путин не разчита на тези приходи. Пред руски медии Александър Шохин, шеф на лобистката група “Руски съюз на индустриалците и предприемачите”, разкри, че по време на срещата Путин казал на олигарсите, че трябва
да използват извънредните печалби,
за да укрепят състоянието си. По думите на Шохин Путин смята, че войната в Иран ще приключи в рамките на “три до четири седмици”. Именно затова президентът казал на бизнеса и на финансовото министерство “да не разчитат, че този неочакван приход (от петрола) ще продължи дълго”. И допълнил: “Трябва да останем предпазливи. Ако днес пазарите се люлеят в една посока, утре може да го правят в друга”.
В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече твърденията, че Путин е молил бизнесмени за дарения. Той уточни, че един от присъствалите сам е поискал да “даде много голяма сума”, но целта не било да се финансират бойни действия в Украйна.
Войната излиза скъпо и за Киев, твърди “Блумбърг”, позовавайки се на украински служители. Средствата на страната могат да се изчерпат още този юни. Наскоро украинският министър на отбраната Денис Шмигал заяви, че Киев ще се нуждае от поне $ 120 млрд., за да продължи военните операции през 2026 г. Това значи, че помощта от ЕС в размер на 90 млрд. евро може да се окаже недостатъчна. В момента парите са блокирани от Унгария, която наложи вето, но преди дни шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен е заявила, че ЕС ще отпусне парите на Киев “така или иначе”.
Според изчисления войната струва на Украйна $ 228 хил. на минута, а след началото на войната в Иран преговорите за мир останаха на пауза.
