На 3 март т.г. Григор Николов в рубриката си в "24 часа" "Мръсните тайни на българската история" е събрал доказателствата в архивите по темата" Граф Игнатиев - освободител на България или отговорен за гибелта на Левски?". Тъй като тя възбуди почти война след спора между Лора Крумова и Костадин Костадинов в предаването на "На фокус" през уикенда, публикуваме текста отново.
Стамболов го искал за княз, но волята на Александър II е друга
През 1902 г. предстои честването на 25-годишнината от Шипченските боеве. Политическата обстановка е доста сложна. България е преживяла първия период на “ледените отношения” с Русия от 1886 до 1896 г., търси признаването си като независима държава, а не княжество. Княз Фердинанд е проумял, че за да осъществи намерението си да стане цар, сближаването с Русия ще е от полза не само за него, а и за страната. Граф Николай Павлович Игнатиев, ревностният радетел не само за българската свобода, подписал Санстефанския договор, но и за самостоятелна българска църква, пък е преживял доста разочарования от политическите интриги в руския императорски двор. По това време графът е на 70 години.
Междувременно с него са се случили някои крайни превратности. Неговият политически противник граф Пьотър Шувалов го отстранява от участие в Берлинския конгрес и Игнатиев става губернатор на Нижни Новгород. Още преди началото на Учредителното събрание през 1879 г. в Търново
Стефан Стамболов е изказал мнението, че за български княз трябва да бъде избран граф Игнатиев
Обосновава се с това, че освен неговото дело Санстефанска България той не бил чужд на революционните движения и при среща в Цариград през 1875 г. го насърчил българите да продължават. Изтъква, че на Цариградската европейска конференция защитил силно българското национално дело. Волята на император Александър II е друга и е избран княз Ал. Батенберг.
Граф Игнатиев си е купил имение в село Круподеринци, Виницка област. Възлага уредбата на новия си дом на съпругата си Екатерина Голицина, правнучка на маршал Михаил Кутузов. Тук излиза и една друга връзка с България. Тя наема архитект Ал. Померанцев, проектант и на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Днес имената и на графа, и на архитекта ги свързваме със съвсем други неща.
През 1899 г. граф Игнатиев, вече председател на Славянския комитет, подхваща кампания в Русия за събиране на средства
за построяване на храм-паметник в село Шипка, който да е в прослава на загиналите руснаци и българи в боевете край селото и съседното Шейново
За половин година са събрани 5 млн. тогавашни рубли. Инициативен комитет “Александър II” е създаден и в София и негов председател е … княз Фердинанд. Строителството започва през 1900 г. и е завършено в чест на 25-годишнината от величавите боеве. За откриването пристигат Великият княз Николай Николаевич, граф Игнатиев със съпругата и сина си, също Николай.
Тържествата поради довършителни работи по храма са от 13 до 20 септември
След това граф Игнатиев предприема обиколка из България. Още в деня на закриване на честванията е в София. Това посещение освен всенароден възторг буди възхвала и в целия тогавашен печат на всички партии.
“Пряпорец” пише “многоочакваният и любимият ни гост бе посрещнат така бляскаво, както никой друг”. Приглася му “Право”: “най-големият виновник за българската свобода, любимеца на свободния български народ граф Игнатиев”. В “Славянски глас” пък четем: “Посрещането на графа в София по своята грандиозност и величественост, по силата на всеобщия ентусиазъм, който достигаше до полуда, беше повече от един триумф”.
В. “Нов век”, орган на Народнолибералната партия, си остава верен на политическите си пристрастия: “Ние разбираме, че на един гостенин като графа Игнатиева трябва да се направи една почит, но чак до такава прекаленост не вярвахме да се отиде”. “Вечерна поща” пък сравнява лозунга на построената специално за посрещането на графа в Търново арка, на която било изписано от едната страна: “Шипка. Добре дошли. Шейново”. А от другата: “Русия. С нами Бог. България”. По пътя към Шипка обаче селяните простодушно били написали на плакати: “Добре дошли, наши освободители!” и “Братска любов”. Правейки сравнение, издателят му С. Шангов заключава: “Колко повече здрав разсъдък и искреност има у селяните и колко това нещо липсва в тъй наречените градски първенци”.
В. “Мир” обаче най-подробно информира за посрещането на граф Игнатиев в София, като обръща внимание и на неговите заслуги към България.
Предния ден княз Фердинанд е ходил до Бургас да изпрати княз Николай Николаевич, но бързо се е завърнал в София. Изпратен е специален влак на разноски на столичната община до Костенец, който пък да докара графа със семейството му в София. На гарата е посрещнат от представители на “разните благотворителни и ученолюбиви дружества в столицата и от отбор граждани и гражданки, допуснати с особени билети”. Пред гарата три ученички в народни носии ще поднесат цветя и по сценария най-малката от тях казва: “Баба ми ми поръча да помня винаги графа Игнатиева и аз, когато стана баба, ще поръчам на своите внучки да не забравят граф Игнатиева”. На Лъвов мост го чакат останалите живи опълченци. Оттам към църквата “Св. Неделя” тръгва огромно шествие. От нея след молебена гостите се придвижват до двореца и Руското консулство. Вечерта е организирано факелно шествие. Княз Фердинанд дава тържествена вечеря на графа и семейството му. На следващия ден има официална среща и продължителен разговор. Отпътува от София на 26 септември със специален влак, който го откарва до Плевен и през Горна Оряховица заминава за Русе.
Първият изследовател на документалното наследство на граф Игнатиев е Димитър Йоцов
През 1909 г. той посещава Санкт Петербург по покана на генерал Пьотър Паренсов, тогава на служба при император Николай Втори като комендант на Петродворец. Той му разказва спомени от освободителната война и от времето, в което е бил пръв министър на войната в България.
По повод на последните събития в Европа, които анализира, че Австро-Унгария отново е изиграла Русия и нейния министър Изволски, той се провиква: “Сега нам ни трябва един граф Игнатиев!”.
Това пък е достатъчен повод Йоцов да поиска да прегледа архива на граф Игнатиев, като си мисли, че той е в императорската канцелария в Санкт Петербург. Генералът му отговаря, че то е във фамилното имение на графа в Киевска губерния, където живее и семейството му. Йоцов обаче е настоятелен, генералът му съдейства, говори със съпругата на графа Екатерина Леонидовна и тя го приема в селцето Кроподеринци и му предоставя целия грижливо съхраняван архив. Скоро той вижда, че леглото на графа е останало непокътнато от смъртта му през 1908 г., а графинята му дава да разгледа и писалката, с която е подписан Санстефанският договор.
После се отдава на проучване на архивите на граф Игнатиев, които издава в самостоятелен том през 1939 г. Пет години преди това пък е издал и политическите речи на Хитлер и Гьобелс.
Екатерина Леонидовна Голицина дори му обещава, че щяла да изпълни намерението да завещае голяма част от тях на България
Това не се случва. По време на Първата световна война имението е разграбено и унищожено. Най-големият син на граф Игнатиев, Леонид става генерал в руската императорска армия. Бие се срещу болшевиките на страната на т.нар. Бяла армия. Синът му Николай е герой от френската съпротива по време на Втората световна война. Други двама от синовете на графа, Павел и Алексей, в различни години са киевски губернатори. Четвъртият Николай също е генерал и участва в Бялата армия. През 1919 г. е началник на отбраната на Одеса срещу болшевиките, а сред падането ѝ се установява в България. Работи в Народната библиотека. Умира в София през 1962 г. Пак през 1919 г. Павел е емигрант белогвардеец и след кратък престой в България след година се установява в Лондон. В София живее и умира и синът на Леонид, Николай.
Черното море е тясно за Русия
Ето част от записките на граф Игнатиев според Димитър Йоцов. В първата от тях, още през 1861 г. като директор на Азиатския департамент, пише: “Ние трябва да започнем със строежа на броненосци в Черното море и след това да поведем една политика на разбирателство с Турция. На това последното условие аз съм настоявал винаги и съм съветвал да избегнем каквито и да било споразумения с другите държави, особено Австрия, по въпросите, касаещи се до нашите права и привилегии на Балканите. Относително разрешението на Бесарабския въпрос аз не съм никога мислил да разчитам на благоразумието на румъните, нито на доброволното съгласие на Европа за връщането на тая руска земя. Ние имаме друг, по-силен аргумент за тази цел: това е компактното руско и българско население в тоя край, което трябва да подготвим против румънската администрация, а самите румъни да ги настроим против Австрия, да подготвим конфликт между Турция и Румъния или между Румъния и Австрия и в разгара на войната между тях да окупираме Бесарабия и устието на Дунава”.
*
Черното море е тясно за Русия. Тя трябва да излезе на свободно море и свободно да може да преминава през Проливите, за да може да гарантира благосъстоянието на империята както в икономическо, така и в политическо отношение. Русия трябва да си обезпечи абсолютното влияние в Цариград и Проливите. Друг изход няма за руската политика на Балканите и друго разрешение на Източния въпрос е невъзможно.
*
А за да бъде Русия гарантирана в тази посока, тя трябва да засили българите и сърбите и да направи от тях верни приятели и съюзници на руската политика в Ориента.
По повод на борбите за църковна независимост пише: “Религиозната страна на въпроса е от второстепенно значение. Религиозното знаме прикрива едно истинско народно възраждане в основите, на което се очертава историческото условие да се постигне по-широка политическа свобода”.
По повод на Санстефанския договор. Преразказ на документа от Димитър Йоцов: “Официалното съобщение на Санстефанския договор не могло да бъде, преди той да бъде ратифициран (одобрен и подписан и от руския цар, и от султана). Това било извършено на 5 март? Още на другия ден Горчаков съобщил съдържанието му на Великите сили. Впечатлението от договора било потрасеюще. Англия и Австро-Унгария почнали да се приготовляват за всяка евентуалност. Виенският парламент гласувал триста милиона военен кредит, а будапещенският гласувал 125 милиона. Наред с тия приготовления виенското правителство начело с граф Андраши, доверен и близък приятел на Бисмарк, повдигнало въпрос за една конференция във Виена, където да се разисква Санстефанският договор. По-късно идеята за конференция била изоставена в полза на един конгрес в Берлин.
"Подписал" ли е графът смъртната присъда?
През 2009 г. Държавна агенция “Архиви” издаде наличните документи в обемистите два тома “Граф Н. П. Игнатиев. Дипломатически записки и донесения” под редакцията на акад. Георги Марков, Васил Гюзелев, Дойно Дойнов, Пламен Митев и Стефан Андреев.
В него за декември 1872 г. няма нито една записка или донесение. За януари, започвайки от първи, има една, после две на 11 и пак по една на 18, 25 януари и за февруари от 15 и 22 няма нито едно донесение или сведение за революционната дейност, още по-малко пък за Левски.
Освен от 18/30 януари, което е косвено, но пък и най-пространното. Там по повод борбите за влияние в турската столица и намесата на някои чужди дипломатически представители в Цариград пише до императора, като подчертава колко е правилна позицията на едно по-резервирано поведение от страна на Русия. То щяло да помогне на руснаците да завземат позициите, които по-рано са изоставили. Затова те трябвало да подхванат отново по-дейна политика. Към края пише: “За да изпълня повелите на Негово Величество Императора, ще се постарая да огранича и бездруго редките си понастоящем сношения с представителите на християнските народи и на религиозните общности в Турция. Страхувам се обаче, че твърде рязка промяна в отношението ми към тях ще придобие по-скоро характер на демонстрация, отколкото на резервираност, като се има предвид привичката, която са си създали първенците на всички вероизповедания, да идват да ми говорят за своите интереси и да искат моите съвети”.
Преди около 6 години обаче бе открито писмо на граф Игнатиев до княз Горчаков с дата 18/30 януари 1873 г.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път, изглежда, е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев
Оттогава набра скорост полемиката “Графът ли е “убиецът на Левски?” В едни публикации се казва, че документът е от Руския императорски архив, в други - че е от Държавна агенция “Архиви”. Никъде в това донесение не се споменава Левски. А какво е имал предвид граф Игнатиев относно това да не се надхвърля целта, като се тласнат разследванията отвъд необходимото? Не е ли възможно да не се задълбочават разкритията до момента. И не е ли то продължение от другото донесение от същата дата?
