Академик Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките (БАН) в периода 2016–2024 г., бе избран за почетен член на БАН, съобщиха от Академията. Решението е било взето на Общото събрание на БАН от 16 март, като в основанията се посочва, че отличието е израз на признание за неговото ръководство като председател в период, изпълнен с обществени и институционални предизвикателства.
Под ръководството на акад. Ревалски бюджетната субсидия на академията отбеляза ръст от 79 млн. лв. през 2017 г. до 240 млн. лв. през 2025 г. Утрояването на бюджета позволи петкратно увеличение на началните заплати на академичния състав. Паралелно с това бе отчетен устойчив ръст в качеството на научната продукция, изразен в по-голям дял публикации в престижните международни категории Q1 и Q2.
В основанията се посочва още, че под негово ръководство е приета дългосрочна визия за развитие до 2030 г., а с постановление на Министерския съвет от 2020 г. БАН бе припозната за основен консултант по въпроси от национално значение, включително при изготвянето на стратегии в сферата на изкуствения интелект и енергетиката.
Чрез инициативи като Националните програми „Петър Берон" и „Вихрен" бе създадена среда за задържане и привличане на млади учени. Академията разшири присъствието си и в образователната сфера чрез инициативата „УчИ-БАН" и съвместни магистърски програми с висши учебни заведения, пише БТА.
Званието Почетен член на БАН има дълбоки корени, датиращи от времето на Българското книжовно дружество - предшественика на академията. След възстановяването на присъждането му през 1999 г. негови носители са акад. Иван Костов, акад. Вера Мутафчиева, акад. Ростислав Каишев, акад. Чудомир Начев и акад. Иван Юхновски, посочиха от БАН.
