Туристическият бранш ще трябва да се примири с това да отчислява пари в гаранционен фонд, за да е по-висока сигурността при пътуване
Кой трябваше да прибере, или по-точно да плати разноските по това прибиране на организираните туристи от района на Близкия изток при започването на войната срещу Иран? Този въпрос породи много напрежение, особено през първите дни от ескалирането на напрежението в Близкия изток и последвалото въвличане и на останалите държави от региона в конфликта.
В един момент се стигна дори до предупреждение, че критерият, който е приложило външното министерство за качване на българи в евакуационните полети, ще бъде отнесен до съда в Хага. Заканата дойде от наша туроператорска фирма, която безуспешно се опитваше да качи организираните от нея туристи в Дубай на някой от тези полети. Не стана ясно за кой точно съд в Хага става дума, защото в нидерландската столица заседават постоянно Международният съд на ООН, който решава правни спорове между държави, Международният наказателен съд, който преследва лица за геноцид и военни престъпления и Постоянният арбитражен съд.
Но след като така или иначе нещата приключиха благополучно, е време да се погледне малко по-трезво на това кой носи отговорност за организираните туристи в подобни случаи – държавата, която отговаря за всички свои граждани, или туроператорите, чийто бизнес представлява и това да носят отговорност за клиентите си в чужбина.
Когато преди десетина години за първи път у нас бе написан Закон за туризма, една от първоначалните идеи бе да се създаде гаранционен фонд, в който да се отчислява процент от приходите на туроператорските фирми. Събраните пари щяха да служат както при евентуален фалит на туроператора, за да не бъдат изоставяни неговите клиенти в чужбина, така и при форсмажорни обстоятелства като последния конфликт в Близкия изток. При него немалко наши фирми затънаха финансово, защото на групите им се наложи да останат допълнително в Дубай, Абу Даби и другаде, а това струва все пак пари.
Но през 2014 г. туристическият бранш не мислеше така.
Всякакви предложения на държавата за размера на
вноските биваха отбивани
като прекалено високи и надделя мнението, че е достатъчно само да има задължителна застраховка “Отговорност на туроператора”. Която обаче се задейства само в случай на обявяване на несъстоятелност на фирмата, т.е. е неприложима в последния казус.
После дойде пандемията, която буквално замрази целия бизнес. Когато започна възстановяването, се получи неприятна изненада – застрахователите или не бяха склонни да подновяват полиците, или решиха – и то с право, че този бизнес не е съвсем безрисков и вдигнаха драстично тарифите.
Сега туристическият бранш е склонен на гаранционен фонд. Защото застрахователите поне по техните думи им смъкват по десет кожи, а ако не платят, лицензът им за дейност тутакси бива прекратен. В последните промени на закона, вкарани в началото на годината в парламента, е предвидено той най-после да се създаде.
По нашенска традиция обаче това пак няма да стане лесно. Ако въобще стане, защото промените стигнаха само до първо четене и дебатите ще се подновят в новия парламент.
Възраженията пак както преди десетилетие са по размера на вноската. Проектът предвижда
всеки туроператор да отчислява по 0,25% от
приходите си за фонда
Браншът възразява, тъй като в този бизнес приходите само на пръв поглед изглеждат гигантски, но действителната печалба се състои само от комисионите от авиокомпании и хотели, а те са несравнимо по-малки.
Например двете най-големи български туроператорски фирми – “Клуб Магелан” ООД (на пазара е известна с няколко различни по име търговски марки) и “Абакс” ЕООД, имат годишни приходи по около 40 млн. евро средногодишно за последните три години. Т.е. всяка от тях ще трябва да внася по около 100 хиляди евро годишно във фонда.
Критиките варират от това, че сумата е прекалено голяма, до това, че никой не знае какви са действителните приходи от този сектор на икономиката, за да се определи какъв е най-справедливият размер. Последното звучи леко смехотворно, защото всеки може да отвори последните годишни финансови отчети на фирма в Търговския регистър и да види цифрите.
Друга част от възраженията са срещу начина на работа на фонда. В проекта пише, че негов председател е туристическият министър, който от своя страна може да определя и допълнителни вноски от фирмите в случай на нужда. Което също се посреща на нож.
Изобщо
нещата се връщат в изходната позиция
отпреди десетина години,
когато браншът хем настояваше да се сложи ред и да знае кой може да се занимава с тази дейност и кой не. Хем от друга страна това, ако може, някак си да стане безплатно.
Само че няма безплатни самолети и екскурзии, или както гласи старата поговорка - няма безплатен обяд. Дори напротив – полетите ще стават все по-скъпи, а светът все по-несигурно място. Докато българските застрахователи не създадат специални полици за пътувания в размирни райони, все някой ще трябва да поеме разходите.
