Само за месец - пълномащабни рокади в МВР, областните управи, НАП, БАБХ, а в АПИ шефът сменен 2 пъти
Някогашната соцлента, промушила се през цензурата - “Една жена на 33”, вероятно се помни от мнозина българи и четири десетилетия по-късно. Върху 33-годишната разведена Минка Стоева, която трябва да оцелява сама, се изсипват куп битови и морални неприятности, а през цялото време животът ѝ е под погледите и съда на обществото, като сюжетът засяга и фалшивите му ценности.
Малко самотен, макар и на мнозина да се привижда мощна партийна подкрепа, изкара първия си месец на власт служебният премиер Андрей Гюров, който допреди това сам се бореше да защити легитимността си като подуправител на БНБ в проточилата се съдебна сага. А веднага щом прекрачи прага на Министерския съвет, върху него се стовариха куп проблеми от битово и морално естество.
Точно 33 дни служебна власт на 50-годишния Гюров досега бяха белязани от
светкавични рокади в администрацията,
две бързи оставки на министри, раздаване на помощи, война навън, междупартийна война вътре, удължаване на удължителния бюджет и нуждата спешно да се вадят едни бонуси при оскъдни фискални възможности. Плюс свикване на два съвета по сигурността и в режим готовност за нови.
Нещо като триатлонския ултрамаратон, през който Гюров е минал, преди да влезе в политиката (тичане, плуване и колоездене до изтощение), при това в сегашната си роля дори не е преполовил дистанцията и има още много какво да се обърка.
Че няма да има не 100 дни, а и 100 минути толеранс, го предупреди президентът Илияна Йотова още когато чу списъка с имената на министрите и съобщи, че ще подпише указа. Това се сбъдна - преди кабинетът му да положи клетва, започна атаката срещу вицето за честни избори Стоил Цицелков. Освен че бе първият в историята с подобен ресор, той остава в нея и като първия, задържал се по-малко от 24 часа на поста.
Регионалната министърка
Ангелина Бонева пък напусна кабинета “Гюров” след 14 дни,
като посочи здравословни причини, а поста зае Николай Найденов. За това кратко време обаче и двамата успяха да сменят шефа на Агенция “Пътна инфраструктура”. Така Бонева смени Йордан Вълчев със Стоян Николов, а няколко дни по-късно Найденов назначи Тодор Анастасов. Още в първите си дни правителството бе изненадано с нова цена на водата, а дойдоха и по-високите сметки за ток. Преди ден пък самият Гюров обяви, че парите за пътни ремонти свършили още на първата година от управлението на редовния кабинет “Желязков”, от който той пое властта.
Всяка нова власт в първите дни сменя областни управители и шефове на МВР из страната с мотива за повече професионализъм и честни избори. Което екипът на Гюров направи пълномащабно. Последваха рокади в НАП, БАБХ, “Медицински надзор”, ДАНС, ДАР, ДАТО... Започна и преглед на обществени поръчки в здравето и регионалното развитие.
Най-бърз в
рокадите обаче е вътрешният министър
Емил Дечев, като за дни успя да смени главния секретар на МВР и неговия заместник, шефовете в ГДБОП, тези в националната полиция, жандармерията, на баретите. Нови са и 25-има от общо 28-те областни директори на МВР, а смени имаше и при районни полицейски управления. Това му донесе политически атаки от партиите, които го обвиниха в чистка, а и обвързаха част от рокадите с разследването “Петрохан”.
Впрочем трагедията там беляза целия първи месец на Гюров, като най-яростните опоненти дори му лепнаха прозвището Кабинета “Петрохан”.
Хората, започнали работа по случаите “Петрохан” и “Околчица”, от самото начало до момента са едни и същи, успокои Дечев. Преместил единствено шефа на Главна дирекция “Национална полиция” Захари Васков, защото не му е предоставил пълна информация за тогавашния главен секретар Мирослав Рашков - спестил му, че има неплатени глоби. Министърът категорично отрича и бившият президент Румен Радев да има влияние върху кадровите решения, каквито обвинения се появиха, защото новите началници са били такива и при предишните служебни кабинети.
Една друга спестена информация обаче стана най-големият фалстарт на правителството - изборният експерт Стоил Цицелков затаил пред премиера, че е имал стара присъда за шофиране с 1,5 промила и едногодишна забрана от ЕК да ходи наблюдател зад граница след някакъв скандал с дама в хотел в Нигерия. И би всички родни рекорди по най-кратък престой във властта.
Но трябва да се признае, че Гюров минава през гафовете без криене - признава и поправя. Което най-вероятно се дължи на две опитни жени в екипа му. Назначи за началник на кабинета си Румяна Бъчварова, която бе на позицията два пъти при Бойко Борисов, преди да стане вицепремиер, вътрешен министър, а после и посланик в Израел. Геополититически опит, който днес със сигурност също е от полза на временната изпълнителна власт на България.
Журналистката и лице на новините на Нова телевизия Надежда Узунова пое връзките с медиите. И веднага пролича, че Гюров има до себе си телевизионер. Бързо създаде профили в социалните мрежи, а
клиповете му в ТикТок са заснети като репортажи от новините
Завареният главен секретар на Министерския съвет Габриела Козарева пък излезе в дълъг неплатен отпуск от 19 февруари до... 18 юни. Длъжността пое шефката на Главния инспекторат Мария Томова, междувременно за обществено обсъждане бяха публикувани промени в устройствения правилник на МС, които отнемат на главния секретар правомощията да контролира изпълнението на актовете и договорите. Създава се нова дирекция - “Сигурност”.
Какво още показа Андрей Гюров в новата си роля освен може би най-добрия английски на български министър-председател досега?
“Най-важно в момента е да се възвърне доверието у хората. Това значи прозрачност за всички взети решения, отчетност за всяка изразходена стотинка и евро. Това значи също, че ние ще търсим едно национално единство – не на мнения, а на правила. За да го постигнем, трябва да имаме честни избори. Не на последно място, икономическа стабилност.” С тези думи той влезе на “Дондуков” 1 преди месец. Зарече се: практиката “глас срещу хляб” приключва. Но на този фон правителството стартира свои социални политики от първите си дни.
Намериха се почти 58 млн. евро за бонуси на пенсионери за Великден, като при това се поразшири кръгът - освен традиционната линия на бедност, оставащите под която ще получат по 50 евро, се въведе втора скала. Така възрастните с пенсии под минималната заплата също ще получат подкрепа за празника - по 20 евро.
По-рано започна и раздаването на пакетите с 11 основни храни за 531 хил. бедни, които са осигурени с европейско финансиране. Предвидено беше да се раздадат след изборите. Отпусна се и вторият транш за помощта от 77 евро за учениците от първи до четвърти и тези в осми клас.
Когато избухна войната в Близкия изток, кабинетът гласува 25 млн. евро за помощи - ако горивата стигнат 1,60 евро за литър, българите с доход до 2 пъти линията на бедност ще получат директно по сметките си по 20 евро на месец, за да си зареждат колите. Така станахме сред първите държави, въвели мерки, и една от малкото, които дават директни помощи.
Именно заради кризата там на Гюров му се наложи да свиква два Съвета по сигурност към МС, като първият бе още на 28 февруари, когато започнаха и ракетните удари над Иран. Първо не покани партиите, които много се възмутиха, на второто заседание - след иранската ракета по Турция, вече участваха (по закон те нямат постоянно място в този орган и решава премиерът). Това не му спести критиките от парламентарните сили, че получили оскъдна информация. От двата съвета разбрахме, че няма пряка опасност за България, защото тя не е част от конфликта. САЩ не са искали нищо от нас, освен да разположат на софийското летище военни самолета - цистерни за зареждане на изтребители във въздуха (разрешението им бе дадено от кабинета “Желязков”).
Външният министър Надежда Нейнски се справи отлично с евакуирането на 2600 българи от Близкия изток и Иран и България се оказа
на първо място в ЕС по изтеглени хора от ОАЕ
и на едно от първите места по извършени евакуационни полети.
Само преди дни пък Андрей Гюров заяви от Брюксел, че всъщност България не е в Съвета за мир на Тръмп и че участието в него не отразявало национална позиция на България, а било “личен въпрос” на “санкциониран олигарх”.
“Договорът е подписан с условието, че на по-късен етап ще бъде ратифициран от Народното събрание. Но това не се е случило, така че на практика България не се е присъединила към него”, заяви той пред Euronews. Според него едва ли тази ратификация ще се случи, а ако стане, може да бъде отнесена до Конституционния съд.
Тук обаче президентът Илияна Йотова се намеси - вторият случай след първата крачка с вицепремиера по честни избори. Макар и не така рязка като по казуса с Цицелков, тя задочно критикува премиера - въпросът следва да бъде решен от следващите редовни парламент и правителство.
Друга тема, по която президентът Йотова вече заяви силна активност, са мерките заради кризата с цените, която се задава заради скочилите горива вследствие на войната в Близкия изток. Тя оцени първата стъпка с помощите на служебния кабинет, но
настоя за пълен пакет мерки, не само директни плащания на уязвими групи, а с мисъл за бизнеса и за икономиката
изобщо. Вероятно успоредно с подготовката на изборите това ще е задача №1 за премиера Гюров, поставена му лично от държавния глава.
Една от първите задачи на финансовия министър Георги Клисурски пък бе да направи удължителен бюджет. И да намери пари, за да продължи практиката от предишния - бюджетните заплати да бъдат увеличени с 5%. Освен вече споменатите бонуси за пенсионерите и помощи за бедни хора с коли, се намериха и 31,3 млн. евро - за 5% увеличение на заплатите в няколко държавни дружества - БДЖ, НКЖИ, “Български пощи”. В зала пък депутатите решиха общините да получават и всеки месец целеви капиталови субсидии, които ще може да използват и за текущи ремонти. Отделно те ще може да теглят заеми и да получават грантове от европрограми, както и да харчат неусвоени средства от минали години без лимити.
Освен това се гласуваха и 65 млн. евро за изборите - т.е. вотът на 19 април явно ще струва повече от последния през октомври 2024 г.
Служебното правителство се сблъска и със законодателството около четвъртото плащане за плана за възстановяване и устойчивост. В последния си работен ден в четвъртък депутатите приеха Закона за обществения транспорт, с което бяха спасени над 600 млн. евро за новите влакове. В него бяха вкарани и текстове за зарядните станции, което пък е условие за 437 млн. евро от четвъртото плащане. Пак в името на тези 437 млн. евро бе приет и законът за лобизма.
Въпреки това обаче парите остават под въпрос заради забраната за преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Хиперактивен е и министърът на земеделието и храните Иван Христанов. Всеки ден той информира обществото в социалните мрежи за мерките, които предприема - от преливащите язовири, до нелегални кланици до Ихтиман. Започна и акция “Чиста храна”, за да се гарантира на българските потребители, че месото, което достига до тях за Великден и Гергьовден, е качествено. Внесе сигнал в прокуратурата за извършени нарушения и престъпления във връзка с изгарянията на умрели животни. След скандала с негодната храна, открита в хладилна камера в Хасково, обеща уволнения в Българската агенция по безопасност на храните.
