Погребаха Ивайло Калушев

Загиналият край хижа "Петрохан" Ивайло Калушев е бил погребан в събота. На церемонията в Централните софийски гробища са присъствали около стотина негови близки и приятели.

Първоначално било планирано погребението му да бъде в неделя, но след като съобщението се разпространило в социалните мрежи, семейството му решило да промени деня, за да могат близките да се простят с него, без да бъдат притеснявани, съобщава OFFNews. 

На церемонията прощални думи са казали поетът Румен Леонидов, майката на загиналия с Калушев Николай Златков Ралица Асенова и главният редактор на OFFNews Владимир Йончев. Писмо е имало и от Асен Асенов, който е приятел на Калушев от 33 години.

Ето какво гласи то:

Кой е Иво Калушев?

(моят скромен принос към портрета на неговата личност след 33 г. приятелство)

Иво е необятна система от качества и знание, но днес избирам да говоря само за неговата щедрост.

Всичко в България е бързо и кратко - ще следвам ритъма!

Но все пак - налага се да говоря за щедростта на Иво в нейната необяснима безкрайност, а това е невъзможно.

Иво е непознато като мащаби на щедрост същество. Не гледайте на неговата щедрост само в контекста на материални жестове. Този аспект винаги ме е изумявал с мащаба си, но той не беше интересен...

Материалната щедрост е почти невидима част от цялостната му система на щедрост, която той проявява към всеки, към всеки един човек, способен на... човечност.

За разлика от мен Иво експериментално е благосклонен даже към лъжльовци, ако имат свръхразвити други качества.

Към ученици и приятели обаче е напълно безкомпромисен на тема лъжа.

Не мисля, че е възможно да съществува по-прощаващ и по-приемащ човек от Иво. Той е прощавал дори на хора, които са се отнасяли отвратително към него, ако са осъзнали и са се извинили. Това винаги го прави двойно по-щедър към тях.

Иво вярва в хората, с които се захване - в доброто у тях и никога не се отказва от тях, дори когато изглеждат безнадеждни.

В разговори за напълно безнадеждно изглеждащи хора в "стандартите" си за истина, той е настоявал, че има надежда и ще се бори за тях.

Иво учи на щедрост - за времето, прекарано до него успях да разбера, че постигането на безусловната любов става само ако успееш да бъдеш искрено щедър. И тази щедрост идва от сърцето ти. Не е търсена. Не е искана - дадена е с любов.

Знам само, че когато бъде убит такъв човек, се убива смисъла, но знам също, че това което ще го направи искрено щастлив е всички ние да бъдем по-щедри - най-вече на вяра, на доверие, на любов, на истина!

За мен е неизмерима чест Иво!

Последният ти урок за непривързаност е хеви метъл!

Благодаря ти с цялото си сърце!

Обичам те безкрай!

P.S. Най-голямото показно, което си ми правил някога за това кой си и какво можеш е Ники!

Така и никой не отиде да пита Гранична полиция как така ги тренираше 22 годишен младеж? Да ги питат в името на истината, както винаги казва Иво.

Чакам с огромно нетърпение!

Иво, това което написа, че повече не се издържа в тази кочина много хора вече го разбраха.

Жертвата която дадохте, за да го разберат другите не се побира в моя малък мозък.

Обичам те безкрай!

Имам изключителния лукс (като за лигльо) да бъда твой приятел!

Публикация на поета Румен Леонидов във фейсбук гласи:

ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ

Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие...

Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо... Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени.

Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено.

Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено...

Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.

Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!

Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен.

Този Небесен Еверест има различни ИМЕНА и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути. Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала. Като вашите преки извършители и техните поръчители.

За тях няма да има втори живот. Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно.

Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош.

Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата не винаги оставя въздаянието си за утре. И не винаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето. Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено следствие, първокачествена прокуратура и екстра качествено правосъдие!

Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства реакциите на хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки. За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена.

В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно.Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро" и „зло", не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота. .

Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца.

За това не ви казваме Сбогом, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам: Довиждане ,братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои.

Бъдете! Бъдете! Бъдете!

Обичаме ви!

Поклон пред паметта ви!         

В своя фейсбук публикация майката на Николай Златков Ралица Асенова пише:

Днес изпратихме Иво Калушев!

И днес е световният ден на гората. 

Дали беше планирано да е точно в деня на гората - не не беше! Дали е случайно - Иво ми е казвал не веднъж, че такова нещо като случайност просто не съществува!

Гората не е място. Тя е памет.

Тя помни стъпките на онези, които са обичали без да притежават.

Които са давали, без да искат нищо обратно.

Които са стояли между брадвата и живота — тихо, но непоколебимо.

Той беше такъв човек.

Ходеше бавно, сякаш не искаше да нарани дори тревата.

Говореше малко, но когато го правеше — думите му бяха като корени: дълбоки, истински.

Обичаше не шумно, а устойчиво — като дърво, което остава, дори когато всичко друго си тръгва.

Когато си отиде, никой не чу вик.

Само вятърът премина по върховете на дърветата...

като обещание, че нищо от него не е загубено.

Днес гората още го носи.

Във всяка сянка.

Във всяко листо.

Във всяка тишина, която ни кара да се спрем и да си спомним кои сме.

И може би това е истината —

че не умират тези, които са живели в защита на живота и природата.

Те просто стават част от живота, от природата и от съзнанието, на тези след тях!

Оставям тук един цитат от пост на Иво направен на 01.01.2023г

"Казали са по-мъдри хора от мен, че постоянният малък напредък е по-добър от постоянното отлагане на съвършенството. Затова по случай новата година пожелавам на всички ни да поддържаме този малък напредък, да следваме стремежите си без страх и да успеем да станем едни по-добри човешки същества. Защото в крайна сметка добротата е единственото, което си заслужава, другото е прах и вятър."

Иво Калушев

В първия коментар оставям и песен, която Иво беше споделил с възхита и е много подходяща за този ден!