Законова промяна, внесена между първо и второ четене на закона за удължителния бюджет, поставя под въпрос начина, по който се отпускат кредити. Според текстовете търговските банки получават достъп до ключови държавни регистри, докато небанковите финансови институции и лизинговите компании остават извън тази система. Ефектът може да бъде пряко усетен от над 1 млн. потребители, които да попаднат в дългова спирала. Това посочват в свое становище от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
С предложението на банките се дава достъп до системата REGIX, както и до данни за трудова заетост, осигурителен статус и доходи. Тази информация е основа за оценка на кредитоспособността – дали един клиент реално може да обслужва задълженията си. В същото време небанковият сектор и лизинговите дружества се оказват ограничени в достъпа до същите данни. Така кредитори, които предлагат сходни услуги, ще работят при различни условия.
Без достъп до обективна информация за доходи и задлъжнялост, оценката на клиента се базира основно на декларирани от него данни. Това увеличава риска от отпускане на кредити без реална възможност за погасяване натрупване на задължения към различни кредитори и влизане на домакинствата в дългова спирала, посочват от АОНК.
Според представители на сектора това е директна предпоставка за ръст на лошите кредити, от което ще бъдат засегнати 1 млн. клиенти на небанковите финансови институции и лизинговите компании. Промяната поставяла и въпроса за равнопоставеността на пазара. При сходни услуги едни кредитори ще разполагат с пълна информация, а други – не.
От асоциацията казват още, че европейските правила изискват всички кредитори трябва да имат достъп до релевантна информация за оценка на кредитоспособността. Законът за потребителския кредит също изисква кредиторите да използват надеждни и независими източници на данни, а не да разчитат единствено на информация, предоставена от клиента. Ограничаването на достъпа до регистри влизало в противоречие с тези принципи.
Изниквал и друг проблем. Небанковите институции и лизинговите компании са задължени лица по правилата срещу изпирането на пари. Те трябва да проверяват произхода на средствата, доходите и професионалната дейност на клиентите. Без достъп до публични регистри изпълнението на тези задължения ставало значително по-трудно, което крие риск и за финансовата система.
Браншът настоява за спешна корекция на текстовете преди окончателното им приемане. В противен случай предупрежденията са за ръст на лошите кредити, увеличаване на свръхзадлъжнялостта, засилване на сивия сектор и лихварството.
