Mладите хора, които търсят своя духовен път, е важно да опознаят силата, хармонията и красотата на православието, каза в интервю за БТА Старозагорският митрополит Киприан. Toй подчерта, че „всеки човек е велика тайна, уникалност и надежда, Божия надежда, която е свързана със свободната ни воля“. И напомни думите на свети Паисий Светогорец, който нарича нашия небесен Отец „духовен благородник“, защото никого не насилва, а чака да го извикаме в сърцето си и винаги идва.
“Бог рискува с всеки човек, призовавайки го от небитието за живот. Даруваната ни свобода дава възможност да вършим зло, с което, разбира се, ще огорчим Бога и неговата надежда за нас не ще се сбъдне. Той знае честата ни склонност към злини и въпреки това вярва, че ще победим. Бог се надява всеки човек да е добър, да не греши, а ако въпреки всичко се случи да направи недобро, да се покае. Колкото по-рано човек потърси духовната пътека и тръгне по нея, толкова повече духовен опит и благодат придобива. Младият човек винаги се стреми към знания и опознаване на света, този стремеж е важен за неговото утвърждаване, а Бог помага да открие себе си, когато види в душата му жажда за добро”, обясни владиката.
Като най-необходими добродетели за съвременния човек митрополитът посочи вярата и разсъдителността. „Вярата ще ни научи на търпение и спокойно претърпяване на несгодите, а разсъдителността - да виждаме не само недостатъците, нервността, понякога и грубостта на човека до нас, но и болката, която се крие зад тях. Често зад високомерието се крие дълбока рана от разбита обич, неосъществена любов или други вътрешни терзания. Светите отци ясно и мъдро са ни завещали мисълта, че всеки човек е по-добър от това, което виждаме като външно поведение. Добротата покълва само ако срещне прошка и обич. Пътят към другия винаги минава през нашата добронамереност“, обясни владиката.
И подчерта, че Българската православна църква е носителка, пазителка и проповедница на духовното просвещение. „Времето, историята ни, събитията през вековете, всичко това е релефно доказателство за благодатната роля на Църквата ни в съхраняването ни като народ и духовност. Тя и сега е скътала в пазвата си вярващите сърца и призовава всеки с думите на Христовия апостол „Дойди и виж“ /Йоан 1:46/. Нашите предци винаги са се отзовавали на този зов“, каза архиереят. И допълни, че днес с радост вижда все повече млади хора да посещават не само православните храмове, но и да участват в богослуженията, да се изповядват и причастяват.
„В съвременното ни общество Църквата е и ще продължава да бъде с Божията благодат извор за духовно просвещение на душите, обновление и спасение, както и стожер на единство, от което толкова много днес се нуждае народът ни“, допълни митрополит Киприан.
По отношение на предизвикателствата пред православната общност в България владиката отбелязва, че те до голяма степен са сходни с тези, пред които са изправени християните по целия свят. Причината е, че църквата е единство на всички вярващи.
Според него съвременното време често забравя за съществуването на душата и се характеризира с прагматизъм, себелюбие и отдалечаване от нравствените повели. „Егоизмът, себичните интереси и жаждата за власт превръщат съвремието ни в поле на непрекъснати военни действия и кръвопролития. В ежедневието ни все по-трудно намираме пътя едни към други и се оплакваме, че нямаме разбиране от никого. Търсим утехи в бездуховни неща и живеем в самота.
Най-висшата християнска добродетел е любовта към Бога и човека. Колко хубаво казва авва Доротей, оставяйки ни поучително слово, в което обяснява, че светът представлява един кръг, центърът на който е Бог. Колкото повече хората се приближаваме към центъра, към Бога, толкова се приближаваме един към друг. Ако се отдалечаваме от центъра, то се отдалечават и душите ни. Това е разковничето за преодоляване на трагичната криза в делника и в нас“, обясни митрополит Киприан.
Силата и вдъхновението за своето служение митрополитът намира преди всичко в Божия призив и в примера на духовници, които е срещнал по пътя си. Сред тях са отец Петко Мотев, който го е въвел в храма, както и блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий, от когото е получил първите уроци в монашеския живот. „След Бога благодаря на него за всичките му трудове, с които ме научи на монашеската азбука. Те и сега топлят душата ми. Благодаря и за неизменната подкрепа на моите епархиоти, които вече десет години ме подкрепят и участват в инициативите на епархийската ни църква“, подчерта митрополит Киприан.
БТА припомня, че на 8 март Старозагорският митрополит Киприан отпразнува своя 50-годишен юбилей. През 2026 година владиката ще отбележи и 30 години от монашеското му пострижение и 10 години от интронизацията му като архиерей.
