Трима изобретатели бяха вписани в Златната книга на Патентното ведомство в четвъртък вечерта. Това е 43-ата официална церемония, на която всяка година от 1981 г., с честването на 1300 години от основаването на българската държава, се вписват нови имена на изобретатели и откриватели.
За 2026 г. новите вписани имена са:
- проф. дтн инж. Николай Николов – изобретател от Технически университет – София, с над 20 патента и полезни модела в областта на роботиката, леярските технологии, кинетичните акумулатори и персонализираните медицински импланти;
- проф. Дарина Вълчева – изтъкнат селекционер от Института по земеделие – Карнобат, създател на 17 нови сорта двуреден ечемик – 14 зимни и 3 пролетни;
- доц. д-р инж. Димитър Колев – признат учен, създател на редица оригинални патенти и инсталации в областта на енергетиката, оползотворяването на отпадъци, биотехнологиите и промишлените процеси.
Те получиха нова модернизирана статуетка Икар (с постамент – Мрамор Илинденци), с автор Пенка Никова и копие от вписването в Златната книга на Патентно ведомство.
Патентното ведомство беше домакин на конференция на високо равнище по индустриална собственост на тема: „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен", с която чества 133-ата годишнина от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, поставено с първия Закон за търговските марки от 1893 г.
Във форума взеха участие представители на бизнеса, академичната и иновационната общност у нас, лидери в индустрията, както и ръководители на патентни офиси на държави членки на Европейската патентна организация.
Председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави фокус върху стратегическата роля на индустриалната собственост – не като формална защита, а като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Тя добави, че е особено важно, че конференцията събира представители на водещи международни и европейски институции, бизнеса, университетите и младите таланти.
Комисарят по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева подчерта, че днес все още твърде малко идеи стигат до финала. Само един от три европейски академични патента достига пазара. Но добави, че това се променя. „Европейската комисия действа решително и целенасочено. Инициативата „От лаборатория до еднорог" - част от Стратегията „Избери Европа" ще премахне бариерите между лабораториите и най-успешните стартиращи компании".
Иновациите са двигателят на модерната индустрия и ключ към икономическия растеж, заяви служебният министър на икономиката и индустрията Ирина Щонова. Тя обърна внимание на значението на партньорството между държавата, индустрията и научните среди. Министър Щонова благодари на експертите от Патентното ведомство за усилията да поддържат институцията на международно ниво и пожела успех на участниците в създаването на нови партньорства и реализирането на идеи.
Връзката между интелектуалната собственост, технологиите и културата е неразривна. Това каза заместник-министърът на културата Виктор Стоянов, обръщайки се към аудиторията. По думите на Стоянов
иновациите започват не в лабораториите, а в човешкото въображение.
Същата творческа способност, която ражда изобретенията, създава и произведенията на културата.
Основни говорители на конференцията бяха президентът на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) Антонио Кампиньош, и директорът „Страни в преход и развити страни" в Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) Хабип Асан. Те очертаха геостратегическите перспективи пред Европа и света по отношение на правата върху индустриалната собственост.
Президентът на Европейското Патентно ведомство Антонио Кампиньош посочи, че държавите, които инвестират в знания, научни изследвания и нови технологии, са тези, които определят икономическите прогнози на бъдещето. Ефективната защита на индустриалната собственост гарантира, че усилията на учените, предприемачите и иноваторите са превръщат в реална икономическа стойност.
Постиженията не се появяват изолирано – те процъфтяват там, където иновациите са защитени, където се насърчават, но и са стратегически подкрепяни, каза изпълнителният директор на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС) Жоао Неграо.
Той очерта геостратегическите перспективи пред страните от ЕС, като каза, че се намираме в повратен момент. От една страна, рамката за интелектуална собственост, проектирана за индустриалната епоха, сега е изправена пред икономика, която се захранва с алгоритми, управлява се от данни и е свързана с глобални цифрови мрежи. От друга, Европа е изправена пред едно от най-големите си предизвикателства – укрепването на конкурентоспособността на европейския бизнес на световния пазар, което е от решаващо значение за нашия просперитет, но също така и за укрепване на суверенитета и за осигуряване на общото ни бъдеще. В този контекст
насърчаването на иновациите не е просто опция, а е императив.
Директорът на „Страни в преход и развити страни" в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан подчерта, че
нематериалните активи на глобалните корпорации се оценяват на близо 100 трилиона щатски долара,
достигайки исторически върхове и нараствайки по-бързо от инвестициите в традиционни физически активи, сподели в словото си Хабип Асан. И добави, че ние живеем в икономика, движена от иновациите, а интелектуалната собственост е в нейното сърце.
