Те търсеха само деца, непълнолетни", казва Барбара
Френски агент на моделки е набирал момичета от страни в Южна Америка за покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн, разказва Би Би Си в свое разследване.
Френският финансист Жан-Люк Брюнел се самоуби в затвора, след като беше обвинен в изнасилване, сексуално посегателство и сводничество, съобщават медиите. Подобно на случая с американския финансист Джефри Епстийн, смъртта на Брюнел се разглежда в контекста на международни обвинения за сексуални престъпления.
Името на Брюнел се появява и в така наречената „българска следа" в разследванията, свързана с неговия приближен Даниел Амар Сиад, който се представя като бивш моден фотограф и финансов съветник. В имейл до Епстийн от 2010 г. Сиад описва пътуването си до София и контактите си с местна агенция, която работи с Брюнел. „Свързах се с агенция, която иска да работи с мен и ще ги представлявам в Европа... Ще видим с Жан-Люк кои ще изпрати в Ню Йорк. Всъщност всички мечтаят да дойдат в Щатите", пише Сиад.
Разследване на Би Би Си посочва, че Брюнел е бил заобиколен от момичета от източноевропейски страни.
"Какво ли щеше да ми се случи, ако бях нарушила майка си и бях отишла в Ню Йорк?", пита се Глаусия Фекете пред Би Би Си.
През 2004 г., когато е на 16 и живее в селски район на Бразилия, тя прави първите си стъпки в света на модата. По думите ѝ Брюнел посетил дома на семейството, за да убеди майка ѝ да я пусне на конкурс за модели в Еквадор.
Тогава семейството не знаело кой е той, запознал ги известен бразилски скаут.
Според разследването на бразилската секция на британската обществена медия по онова време Брюнел е използвал свързани с него модни агенции, за да търси целенасочено млади жени и момичета от Южна Америка за Епстийн, както и да урежда визи, с които те да пътуват до САЩ.
Друга бразилка, която твърди, че е имала връзка с Епстийн, е показва на Би Би Си своята американска виза. В нея като спонсор е посочена една от агенциите на Брюнел, въпреки че жената казва, че никога не е работила като модел за него и че документите за пътуване са били уредени единствено, за да може да посети Епстийн.
Майката на Глаусия се усъмнила в Брюнел, но той ѝ се сторил "много обаятелен" и накрая тя се съгласила дъщеря ѝ да отиде в Еквадор без нея. Тийнейджърката пътувала с екипа на Брюнел до Гуаякил за конкурса Models New Generation. По онова време местни вестници съобщавали, че участничките са на възраст между 15 и 19 години.
Глаусия разказва, че конкурсът преминал без сериозни проблеми, макар че тя станала подозрителна, когато не ѝ позволили да се свърже със семейството си.
Разследващи влязоха в бивше ранчо на Епстийн в Ню Мексико, търсят заровени тела на момичета
Виж още
Разследващи влязоха в бивше ранчо на Епстийн в Ню Мексико, търсят заровени тела на момичета
Друга участничка от Западна Европа, която тогава също била на 16, си спомня, че поведението на Брюнел ѝ се сторило странно.
"Беше странно как се държеше и как постоянно се въртеше около младите бразилки... Държеше се като клоун и общуваше само с доста млади момичета", разказва тя.
Лаура (името е сменено, бел. ред.) смята, че макар конкурсът да е бил "легитимен" и добре организиран, "той знаеше точно кои момичета са уязвими".
"Изглеждаше сякаш контролира финансите им - допълва тя - Момичетата от Бразилия и от източноевропейските страни като че ли бяха основната цел."
Глаусия разказва, че към края на пътуването Брюнел ѝ предложил да я отведе със самолет до Ню Йорк, "за да участва в ревюта", като всички разходи били поети. В този момент трябвало да се свържат с майка ѝ Барбара за разрешение.
Отговорът на Барбара бил: "Не. Няма шанс."
"Те търсеха само деца, непълнолетни", казва Барбара. "За съжаление, намериха дъщеря ми."
Тя забранила на Глаусия да има каквото и да било по-нататъшно участие в модния бизнес и прекъснала връзките с мрежата на Брюнел.
"Наистина се разминах на косъм", казва Глаусия.
В документи, разсекретени от правителството на САЩ, Би Би Си открива данни, че Епстийн е бил в Гуаякил на 24 и 25 август 2004 г., по същото време, когато се е провеждал финалът на конкурса. Има и документи, според които поне една моделка под 16 години, присъствала на събитието, е летяла поне два пъти през същата година със самолета на Епстийн.
Глаусия казва, че когато се връща назад, осъзнава, че "без да знам, бях в центъра на тази буря".
"Майка ми ме спаси", дава си сметка тя.
Друга бразилка разказва, че Брюнел и дейността му в модния бизнес са били ключови за улесняването на връзката ѝ с Епстийн.
Ана (и това име е сменено, бел. ред.) била набрана първоначално от бразилка в началото на 2000-те в Сао Пауло.
Нейният разказ, подкрепен от документи, прегледани от Би Би Си и съпоставени със сведения от Министерството на правосъдието на САЩ, показва как Брюнел е помагал при уреждането на американски визи за бразилки.
Ана казва, че е напуснала родния си град в южна Бразилия, след като жена, която живеела в Сао Пауло, ѝ обещала възможности за работа като модел. По думите ѝ при пристигането жената взела документите ѝ и ѝ заявила, че вече дължи пари за пътуването и снимките. Ана скоро разбрала, че реална работа като модел няма.
"Тя беше сводница. Преди да се усетя, ме отдаваше", казва Ана.
Един от клиентите бил Джефри Епстийн, твърди Ана.
Тя описва как, няколко седмици след 18-ия ѝ рожден ден, жената я завела в дома на влиятелен бизнесмен в Сао Пауло. Там, според нея, чула как той нарича Епстийн "краля на света" и казва: "Той харесва по-млади момичета."
Няколко дни по-късно, разказва тя, изпратили нея и още две жени в луксозен хотел в Сао Пауло, където Епстийн щял да избере една от тях. "Избра мен", казва тя.
Ана разказва, че отишла в стая с Епстийн, където той ѝ казал да се съблече. "Неговото беше да ме гледа, докато се пипа. Беше отвратително, но от всички злини, това беше по-малкото", казва тя.
Документи на Министерството на правосъдието на САЩ, включително имейли и данни за полети, поставят Епстийн в Бразилия по това време.
Ана казва, че няколко дни по-късно той я поканил на парти в града, където тя за първи път срещнала Брюнел, а модният агент скоро станал решаващ за уреждането на американска виза за нея.
Тя добавя, че по време на партито Епстийн ѝ казал, че на следващия ден заминава за Париж и вече е уредил тя да пътува с него.
Описвайки пътуването до Франция, тя казва: "Той ми даваше 300 долара. Аз излизах да се разходя и му връщах рестото, но той ми казваше да задържа парите. Изпитваше ме, оставяше пари в стаята ми, а аз после му ги връщах и той казваше, че мога да ги запазя."
По думите ѝ след това Епстийн ѝ казал, че е уредил Брюнел да я наеме в модната си агенция в Ню Йорк, а сводницата вече била предала документите ѝ.
Ана показала на BBC паспорта си, в който има американска бизнес виза с отбелязване на агенцията, създадена от Брюнел в САЩ, Karin Models of America.
Ана твърди, че никога не е работила за Karin Models of America, но ѝ било казано, че документите ще подкрепят пътуванията ѝ до САЩ, а единствената причина за визата била да посещава Епстийн.
Нейното твърдение съвпада и с други документи. Съдебни материали и файлове на Министерството на правосъдието на САЩ сочат, че Брюнел е използвал агенцията си, първоначално наречена Karin Models of America, а по-късно MC2 in America, за да привлича момичета от различни държави, включително непълнолетни.
В същите материали има и показания на бивш служител на MC2 в САЩ, според които Епстийн е плащал за визите, които агенцията на Брюнел в Америка уреждала. Епстийн е осигурил и финансовата подкрепа, когато Брюнел е създал MC2 в САЩ.
Никога не е имало твърдения, че агенции, различни от тези, управлявани и контролирани от Брюнел в САЩ, са замесени в каквито и да било неправомерни действия.
Преди да почине, Брюнел отричал да е извършил нещо нередно. Неговите адвокати заявили, че обвиненията са го "смазали", и обвинили "медийно-съдебна система".
Ана казва, че в рамките на около четири месеца е пътувала със Епстийн до САЩ и Франция, а той бил "нежен" към нея. Тя разказва, че през този период той е платил и за няколко урока по английски.
Ана твърди, че визата ѝ е била анулирана в Маями, след като американските власти я разпитали кой плаща за работата ѝ и дали получава пари в Съединените щати. По думите ѝ преди това е пътувала до страната поне шест пъти, за да бъде с Епстийн.
Тя казва, че е ходила и на частния му остров на Американските Вирджински острови и смятала, че той я приема за своя приятелка, докато не го намерила в леглото с друга. "Дотогава не ми беше просветнало, че прави това с много момичета", казва тя.
"Няколко пъти ми казваше да изляза от къщата, да направя нещо, да отида в музей, да ходя на уроци. Не знам дали се е случвало нещо, което не е искал да видя... Харесваше по-млади момичета и да е заобиколен от тях."
Тя добавя, че е правила секс с него веднъж и че "му харесваше да спи, да се гушка, да се сгушва, и да му масажират стъпалата".
Ана твърди, че веднъж Епстийн ѝ казал, че Брюнел е поискал да спи с нея, но той отказал с думите: "Не му позволих, защото ти си моя."
Ана казва, че не знаела дали да се чувства "благодарна или още по-уплашена", а след това започнала да възприема Брюнел като "вълк, който гледа агне, винаги с поглъщащи очи, и към другите момичета, и към мен".
По думите ѝ за първата среща в хотела и за пътуването до Париж имало уговорка Епстийн да плати на бразилската сводница 10 000 долара в брой. Ана казва, че той платил само част от сумата, и че е чувала телефонни разговори, в които жената го притискала да даде остатъка.
Този разказ съответства на показания, дадени през 2010 г. пред съд във Флорида от бивш счетоводител на MC2 в САЩ, агенцията на Брюнел, които са цитирани в досиетата по случая "Епстийн". Счетоводителят казал, че е имало бразилка, която уреждала момичета за Епстийн и Брюнел в Бразилия, и че тя била разгневена заради неплатен дълг.
Според Ана контактът с бразилката, която я набрала, постепенно прекъснал, след като тя си върнала документите, но Ана продължила да се вижда с Епстийн.
Ана казва, че след анулирането на визата Епстийн ѝ предложил да ѝ уреди зелена карта, за да живее в САЩ, но тя отказала, за да остане близо до семейството си в Бразилия.
Федералната прокуратура на Бразилия започнала разследване през февруари дали в страната е действала мрежа за набиране на хора, свързана с Епстийн.
Федералният прокурор Синтия Габриела Боржес от националното звено за борба с трафика на хора е казал пред Би Би Си, че иска да разговаря с жени, имали контакт с Епстийн, за да разбере как е функционирала системата. Самите жени не са обект на разследването.
Според инспектора по труда и изследовател Маурисио Крепски това, което се е случило с Ана и други, може да се разглежда като трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Той посочва, че този тип престъпление може да не подлежи на давност, което означава, че замесени бразилци все още биха могли да понесат отговорност.
Глаусия е благодарна, че е имала майка, която е казала "не". А Ана, след години опити да осмисли преживяното, се чувства щастлива, че е напуснала кръга на Епстийн и е успяла да изгради живота си отново.
"Мисля, че имах късмет, но ми е мъчно за другите жени", казва тя.
