Според кадровиците министърът не е компетентен да ги сезира
Борислав Сарафов вече е определен за и.ф. главен прокурор и то два пъти - през юни 2023 г. и през септември 2025 г., а министърът на правосъдието не е компетентен да ги сезира. Това реши единодушно с девет гласа Прокурорската колегия на ВСС след два часа дебат.
Другото предложение - искането на Андрей Янкулов да се спре до произнасянето на Конституционния съд, получи само два гласа.
В началото на дебата правосъдният министър Андрей Янкулов отново обясни защо предлага да бъде назначен нов и.ф. главен прокурор. Добави, че Борислав Сарафов вече близо три години е и.ф. главен прокурор, тоест периодът доста се удължил във времето.
"Ясно е, че до избор на титуляр не може да се стигне по обективни причини, а времето си тече и всъщност едно състояние, което би следвало да бъде кратко във времето, се удължава доста. Това състояние може да бъде преодоляно като се определи следващ изпълняващ длъжността", каза Янкулов. Освен това според него Сарафов не събудил доверие и не изпълнил нито една от ключовите заявки, които дал през юни 2023 г. Една от заявките му била, че ще чисти прокуратурата от мрежата "Осемте джуджета".
Министърът се спря и на казуса с Теодора Георгиева и попита как е процедирано по него, след като наблюдаващият прокурор е смятал, че е събрал някакви доказателства. Попита още защо е трябвало да се разбере за този казус едва вчера и то като защита, според прокуратурата, на институционални атаки. "По никакъв начин самата прокуратура не може да ни убеди, че тези наказателни производства се водят по начина, по който трябва да се водят", смята Янкулов. Той също така каза, че в самото начало на разследването по случая "Петрохан" имало крайни оценки на Сарафов, които още повече нагнетили напрежението. Той каза, че позицията на прокуратурата по отношение на становището на ВКС за легитимността на Сарафов от септември м.г. била крайна. Янкулов припомни, че ВКС не признава правното положение на Сарафов и много лесно можело да се сложи край като бъде определен друг и.ф. главен прокурор. "С какво някой друг високопоставен прокурор би бил по-лош и.ф. главен прокурор?", попита той.
Стефан Петров, който председателства заседанието на Прокурорската колегия, обърна внимание, че решението на Съдийската колегия за смяна на Георги Чолаков с Мариника Чернева било взето с 5 на 4 гласа. Той се спря на обратната сила на закона и каза, че тя е недопустима за една правова държава, с нея се нарушавала правната сигурност. Обратната сила можело да се допусне, когато се отнася до частното право и когато създава по-благоприятно действие за правните субекти. Стефан Петров подчерта, че текстът за 6-те месеца за временните шефове по върховете на Темида, нямала обратна сила, действала занапред. Той подчерта, че нямало изрична правна норма за обратната сила и добави, че законодателят не е създал норма, която да предвижда обратното действие. "Прилагаме правото, така както го тълкува и по-голяма част от правната мисъл в България, и не бива магистратите да бъдем противопоставяни едни на други", завърши Стефан Петров. По думите на Калина Чапкънова министърът ги призовавал да действат само според собствените си виждания за добро и лошо, за целесъобразност, и да се абстрахират от правната норма.
Тя предложи първо да се уточни предметът на това предложение и "доколко лицето е легитимирано да сезира Прокурорската колегия." Според нея първо трябвало да се разгледа допустимостта на предложението. Тя застъпи мнението, че е извън компетентността на министъра да ги сезира. Чапкънова засегна и въпроса дали целите му не са политически, но подчерта, че няма да се спира на това. Според нея предложението на министъра е лишено от предмет, защото Прокурорската колегия вече е упражнила правомощието си да определи и.ф. главен прокурор. Техният административен акт, тоест назначаването на Сарафов, вече бил влязъл в сила.
Според нея думите на Янкулов, че за правовата държава е недопустима настоящата ситуация, било атака срещу Прокурорската колегия. Чапкънова заключи, че искането било недопустимо и не можело да се разгледа по същество.
Огнян Дамянов пък попита министъра кой има право да сезира колегията с въпроса, който той им е поставил и да посочи конкретната правна норма, която му давала това правомощие. Янкулов пък се позова на конституцията.
Гергана Мутафова също припомни, че Прокурорската колегия е взела решение, че 6-месечния срок не е основание за освобождаване на Сарафов. Това решение подлежало на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, то не било обжалвано и вече имало сила на стабилен административен акт. И тя застъпи, че искането на Янкулов е недопустимо, поради влезлия в сила административен акт.
Според нея искането на министъра било по целесъобразност. Тя се спря на становище на няколко неправителствени организации, сред които АКФ и Българския хелзинкски комитет. Според него Пленумът неправилно е отказал да се произнесе по искането на министъра. Мутафова се съгласи с някои техни изводи, като например, че най-сериозният проблем е в продължителността на настоящото положение. И обърна внимание, че и към настоящия момент няма избран титуляр за главен прокурор, което нямало как да не се отрази на институцията. Тя разказа хронологията как се е стигнало до това положение и припомни, че през 2023 г. Пленумът откри процедура за избор на нов главен прокурор, но тя беше спряна, заради промените в Конституцията и делото в Конституционния съд. После процедурата беше възстановена през септември 2024 г. Мутафова припомни, че промените в съдебния закон бяха приети един ден преди да се финализира процедурата за избор на нов главен прокурор. А по силата на преходна разпоредба бяха прекратени всички процедури, които не са завършили с указ на президента. Мутафова припомни още, че в закона пише, че в срок от 6 месеца Народното събрание трябваше да избере членове на ВСС. И обърна внимание, че и към настоящия момент не е започната процедура за избор на нови членове на кадровия орган. Мутафова добави, че ситуацията вече две години и осем месеца да има и.ф. главен прокурор е заради всички законови промени. Тя попита, ако са се сменяли на 6 месеца главните прокурори, то е трябвало в момента да има шести главен прокурор. "Това фактическо положение е в резултат на решенията, които са се взимали в Народното събрание", каза Мутафова. "Не можем да поправим това положение, а само да търпим негативите", завърши тя.
Според Чапкънова законодателните промени водели до дестабилизацията и сега от Прокурорската колегия се искало да оправи последиците. По думите й всички промени, които се правили, били intuitu personae.
Огнян Дамянов обърна внимание, че решението на Наказателната колегия на ВКС, че Сарафов не е легитимен, няма задължителна сила, а е вътрешноведомствен акт. Министърът отговори, че никога не е твърдял, че има задължителна сила. Огнян Дамянов каза, че нямало такова нещо като вътрешноведомствен акт.
Йордан Стоев се върна на въпроса компетентен ли е министърът да предлага и.ф главен прокурор. Според него въпросът дошъл по много елегантен начин до Прокурорската колегия през Пленума, но министърът нямал право да иска от колегията да назначи нов и.ф. главен прокурор. Янкулов обясни, че конституцията дава право на министъра да предложи титуляр, но добави, че неговото предложение е кадровиците е да вземат отношение по въпроса.
Пламен Найденов пък обърна внимание, че Сарафов не е оттеглил своето съгласие да бъде и.ф. главен прокурор. Той попита защо ВКС не е сезирал КС и защо изобщо съдът е провел това закрито заседание, на което решава, че Сарафов не е легитимен. Найденов припомни и че в КС има образувано дело. Той предложи да се гласува спиране на предложението до произнасянето на КС.
Янкулов обобщи, че основният аргумент на колегията бил, че има административен акт и се оказвало, че решението не можело да бъде преразгледано. "Все пак в някакъв момент няма ли да стане прекалено дълго във времето това положение?", попита министърът. Според Чапкънова не били правилно разбрани. Становището на колегията било, че преди да вземат решение по целесъобразност, трябвало да има решение по законосъобразност. Според Чапкънова определени предпоставки, хипотетично например, оттеглянето на съгласието, или други житейски събития, можели да доведат до преразглеждане на техния акт. Тя се върна на това, че колегията не може да бъде определяна като виновна, или отговорна, за лошите закони. Гергана Мутафова пък припомни, че колегията е правила предложения по съдебния закон преди да почне процедурата по избор на нов ВСС, но те дори не били разгледани от правната комисия.
