Срещите на властта с представители по интереси (лобисти) стават публични, а информация за тях ще се публикува на страниците на съответната институция в интернет. Това гласи новият Закон за прозрачност и почтеност, приет преди минути на първо четене с 95 гласа "за" от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и АПС. "Против" гласуваха 30-има от ДПС и трима независими, въздържаха се 29
Това всъщност е дълго чаканият закон за лобизма. Но поради натрупана негативна нагласа понятието лобизъм не се използва. Дефиницията в мотивите е "позволена и полезна дейност, ако се извършва по прозрачен и почтен начин".
"Нещо безсмислено, което няма да работи, залъгва обществото с реални истински намерения, както беше с провалилия се закон за противодействие на корупцията. Същото нещо ще се случи и с този закон", посочи Петър Петров от "Възраждане".
"Представителството на интереси, с което ГЕРБ са заменили "лобизъм", е икономически интерес. Всякакъв друг вид лобизъм не се нуждае от уредба със специален закон. не трябва закон, за да се знае, че ПП-ДБ лобират за сдружения, НПО-та, петроханци. Трябва да се уреди икономическата част, нищо друго", обясни още юристът от "Възраждане". Според него регистърът на лобистите трябва да се води от орган директно към Министерския съвет, а не от Сметната палата, както е в сега приетия закон.
"Важно е този процес да бъде отворен, за да се види, че няма нищо страшно в това да защитаваш интересите си, стига да го декларираш", посочи Любен Дилов от ГЕРБ. Той припомни, че в миналото е имало четири опита за закон за лобизма, но не са минавали заради неуредици в тях, понеже темата е обширна, и похвали вносителите от ГЕРБ сега, че са успели да ги решат.
"Не трябва да допускаме новата уредба да се ползва като репресивен орган над неправителствения сектор", посочи бившият правосъден министър Атанас Славов от ПП-ДБ.
"Не това очаквахме да видим като проект. Първо, той доста се различава от нашите разбирания. Да, обществото има нужда от прозрачност кой за какви теми лобира. Ще се даде възможност за лобиране, но не виждаме как гражданите и гражданското застъпничество ще може да се регламентира. Има твърде неясни дефиниции. Сбъркана е и самата архитектура. Натоварваме твърде много очакванията към Сметната палата. Ако трябва да се направи този регистър, след като и КОНПИ премина там, натоварваме огромни очаквания към тази структура", посочи Владимир Георгиев от БСП.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ изтъкна, че с приемането на закон за лобизма ще се изкорени усещането в обществото, че важни решения се вземат на тъмно по неясен начин, както и че европейската препоръка към България да приеме такава уредба е още от 2017 г. Тя самата пък е издала заповедта за създаване на работна група за изготвяне на такъв закон през 2022 г. Обясни, че текстът има дефицити, не е минал през Министерския съвет и обществено обсъждане преди да влезе в правната комисия в парламента.
ПП-ДБ на първо четене ще подкрепи проекта, за да се постигне консенсус между партиите.
Тя посочи няколко критики. Първо, наименованието - това далеч не съответства на предмета и обхвата. Второ, необходимо е прецизиране на уредбите, за да не се въведе повече правна несигурност отколкото прозрачност. Трето, глобите - сега такива са заложени само за НПО-тата, които трябва да се регистрират, а Йорданова настоя да се търси отговорност и на публичните организации.
