Още 1/3 от общо 132 регистрирани залага на българското, но обикновено са на дъното на изборните резултати
22 политически формации разчитат името на България да ги вкара в парламента. 1/6 от регистрираните у нас партии очакват то да им вкара повече депутати, но само три успяват в последните години. Това са “Да, България” и “Демократи за силна България” - коалицията ДБ, и ГЕРБ (“Граждани за европейско развитие на България”).
На тези избори и коалицията “Прогресивна България”, с която Румен Радев влиза в битката за предстоящите избори, е с големи шансове за успех. Името не беше изненада, очакваше се нещо патриотично.
Общо 12 партии и коалиции с “България” в името си са се регистрирали в различни формати за изборите на 19 април.
В тази бройка обаче не влиза ГЕРБ, понеже по регистър и по устав това е пълното им име. Но преди да стане партия, това име носеше сдружението “Граждани за европейско развитие на България”. Така
партията на Бойко Борисов със сигурност е най-успешната с “България” в името
От включването си в политиката през 2009 г. са печелили петте избора за Европарламент и 9 пъти национални избори, като са губили първото място само два пъти.
Извън ГЕРБ най-популярни са “Демократи за силна България” на Атанас Атанасов и “Движение Да, България” на Божидар Божанов и Ивайло Мирчев - коалицията ДБ, която е в парламента през последните пет години.
До банките през годините са стигали и “Движение България на гражданите” и “Изправи се, БГ” на Мая Манолова, но само като част от по-широки коалиции.
Дълги години с “Коалиция за България” на изборите играеше и БСП, при това успешно. Името си, а и формата, смени през 2013 г., но запази родината - “БСП - Лява България”. 4 години по-късно стана “БСП за България”. А след като отстраниха Корнелия Нинова от лидерския пост, през 2024 г. наследниците ѝ се разграничиха напълно и смениха и името на коалицията на “БСП - Обединена левица”, с което са и в сегашния парламент.
Малцина навярно знаят, но в 51-ия парламент има и партия “Коалиция за теб, България” - лидерът ѝ Красимир Манов е депутат от МЕЧ.
Корнелия Нинова пък си направи партия “Непокорна България”, с която ще играе на тези избори.
Сред коалициите са “Синя България” на Петър Москов и Вили Лилков и “Моя България” на Ивайло Дражев.
Преди дни се появи дори и
“Просперираща България”, но не получи регистрация от ЦИК
Партиите КОЙ и “Българска земеделска партия” се коалирали и опитали да се регистрират като “Подкрепи Радев”, после го сменили на “Просперираща България”, явно с цел да заблудят поддръжниците на Радев и да му отмъкнат някой глас. ЦИК обаче не ги допусна до изборите заради пропуски в документите.
Вървяха слухове, че зад Радев и коалицията му застава Цветан Цветанов. И двете страни отрекоха, но е факт, че партията му “Републиканци за България” не се регистрира за участие в тези избори. Нито пък “Български възход” на бившия служебен премиер Стефан Янев.
Останалите партии с България в името си звучат доста еднакво и повечето не блестят с особени изборни резултати поне в национален план: “България на труда и разума”, “Справедлива България, обединени родолюбци”, “Консервативна България”, “Нова България”, “Будна България”, “Кауза България”, “За Велика България”... списъкът продължава. Отделно има още 26 “български” партии: “Български глас”, “Българско лято”, “Българска пролет”... Така от 132 регистрирани партии една трета залага на “българщината” в името си. Интересното е, че статистически, обикновено точно тези партии изпълват дъното на класацията в изборните резултати. Например
на последните избори пет партии са с под 1000 гласа,
сред които са “България на труда и разума”, “Български път”, “Български съюз за директна демокрация” и “Булгари”.
При толкова много България и българско на партийната сцена е интересно дали Румен Радев ще запази името “Прогресивна България” и за бъдещия си политически проект. Защото как ще се казва партията му е най-горещият въпрос, след като на 19 януари той подаде оставка като президент. Това беше дори по-любопитно от кои ще са хората около него, понеже поне част от тях си бяха ясни - тези, с които девет години работи на “Дондуков” 2, а някои от тях направи и служебни министри. Име все още няма и скоро няма и да има, понеже в първото си интервю след оставката Радев заяви, че с партийно строителство ще се занимава след изборите.
В първите дни след излизането му от “Дондуков” 2 още несъществуващият формат имаше не един и двама кръстници. Появиха се теории в социалните мрежи, че може да кръсти партията си
“Нашата България” - този израз той използва на няколко пъти
в обръщението си. Името одобри и бившият началник на кабинета му Иво Христов, определи го като “добро”.
Спекулациите се подсилиха най-вече от това, че в първите дни след оставката бяха подадени искания за патентоване на няколко имена за партии. Първото беше именно “Нашата България”, внесено в Патентното ведомство на 27 януари - точно седмица след като Радев подаде оставка пред Конституционния съд. Заявителят е анонимен, но е декларирал, че ще ползва името за издаването на печатни материали, политическа дейност, набиране на средства за политически цели, публикуване на материали онлайн и съвети в областта на политиката. Идеята се коментираше толкова усилено, че на следващия ден от екипа на бившия президент трябваше публично да обяснят, че марката няма нищо общо с Радев.
В крайна сметка обаче в коалицията му влезе формация, която
стъпва на подобно словосъчетание - “Нашият народ”
То е преименувано от “Нашият град”, с което на последните местни избори близки до Радев играха за кметове.
На 29 януари са подадени още две заявки за политически марки с подобни имена - “Български алианс за демокрация и напредък” и “Български демократичен алианс”. Поискал е да ги запази столичният адвокат Владимир Пенков. Тогава пред “24 часа” той обясни, че регистрацията не е за партия на Румен Радев, нито за негова лична. Увери, че няма да го видим в листите за предстоящите избори, но не разкри кой готви нов политически проект.
Преди Радев да обяви чия партийна регистрация ще ползва, имаше спекулации, че може и да е “България може” на Кузман Илиев, но оттам отказаха такъв вариант. Бяха изразили готовност обаче да работят с него. През последния месец обаче партията преживя трус - кръгът около Илиев изключи бивши хора на “Възраждане”, сред които съпредседателя Иво Русчев и организационния секретар Николай Дренчев.
Вариант беше и новоучредената “Трети март”, от която дори поканиха Радев за лидер, но той се разграничи остро. Тя обаче получи отказ за регистрация от СГС заради непълни документи, затова лидерът ѝ Тихомир Атанасов сега ще играе на изборите като коалиция с три партии, сред които “Велика България” и Партията на българските жени.
