Майката на Ники Златков: Ивей беше свръхчовек, борил се е докрай за приятелите си

Майката на починалия Николай Златков от случая "Петрохан" разказа история от 2020 г. В социалните мрежи Ралица Асенова сподели непоказвана снимка от времето, когато в хижата е живял и малкият Александър Макулев. Тя е направена от Ивей, за когото Асенова казва, че е бил свръхчовек и според нея той се е борил до последен дъх, за да защити приятелите си в трагедията на Петрохан. 

Ето какво пише тя:

"Точно тогава Сашето се беше присъединил към групата.

Онази година на лудост.

На маски.

На локдауни.

Ники, Сашо и Ивей – тръгнали към планината да събират гъби.

Снимката е направена от Иво. Веднага ми я изпрати – да видя как са децата и да съм спокойна.

Да знам, че за тях ковид действителност няма.

Че са добре.

Спокойни.

Щастливи.

И най-вече – СВОБОДНИ.

Свободни да обикалят планината, неограничавани от онази тежка и абсурдна действителност, в която тогава живееше светът.

Да ходят из гората.

Да събират гъби.

А после Ники да ги приготвя в петроханската кухня по своята специална и много вкусна рецепта.

Ивей... 

Прекрасният.

Добрият.

Слънчевият Ивей.

Сега ни убеждават, че се е „самоубил" – прострелвайки се два пъти в главата с различни оръжия.

Нищо, че ръцете му са ужасно наранени.

Окървавени.

С обгаряния.

Явно е свръхчовек.

И знаете ли – той наистина беше свръхчовек.

Но не заради това, в което се опитват да ни убедят.

А защото всички, които го познаваме, знаем едно:

той се е борил до край, за да защити приятелите си.

Затова е толкова наранен.

Обгорен.

С разкъсани дрехи.

Добрият, смел ПАЗИТЕЛ се е хвърлил без колебание да защити Дечо и Пламен. 

Който твърди, че тези хора са били секта, педофили, паравоенна организация... че някой от тях щял да приватизира „Топлофикация"... че били агенти на ДАНС...

Добре е да се вгледа в себе си.

Да погледне дълбоко навътре.

И да си зададе въпроса дали тези мисли и обвинения не отразяват нещо вътре в самия него.

А на всички прекрасни хора, които дори без да са ги познавали страдат за смъртта им и по всякакъв начин се опитват да подкрепят нас – близките – и тяхната памет...

Искам да изразя огромната си благодарност.

Вашата подкрепа е безценна.