България остава предизвикателна среда за независимата журналистика, се посочва в годишния доклад за свободата на европейските медии, съставен с подкрепата на Съвета на Европа и представен днес в Брюксел, съобщи БТА.
В частта от документа, посветена на нашата страна, се отбелязват "скромни подобрения" през последните години, но се отчитат и дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо влияние върху редакционната работа и правни и управленски недостатъци. Безопасността на журналистите у нас се е подобрила умерено в сравнение с предишни години, сочи оценката. Физическите нападения са сравнително редки, но враждебността от страна на политиците, онлайн тормозът и заплахите допринасят за усещане за несигурност, се допълва в текста.
Доверието в правоприлагащите органи остава ниско, с бавни и неефективни разследвания, липсва национална система за проследяване на нападенията срещу журналисти и медии. Въпреки че не са регистрирани потвърдени случаи на шпионски софтуер срещу журналисти, България се е утвърдила като център за компании, насочени към технологии за наблюдение и има данни, че инструменти като Pegasus са били използвани от властите в миналото, пише в документа.
Правните заплахи срещу журналистите остават сериозен проблем, като съдебни дела, често заведени от големи бизнеси, политици или съдии, са насочени към разследващата журналистика. Опитът за изменение на Наказателния кодекс от октомври 2025 г. и за въвеждане на глоби и присъди с лишаване от свобода до шест години за публикуване на лична информация без съгласие, независимо от обществения интерес, представлява сериозна заплаха за свободата на пресата, се допълва в доклада.
Отбелязва се, че българските медии са засегнати от политическо влияние, непрозрачни структури на собственост и от икономическите трудности на малкия рекламен пазар. Държавната реклама е непрозрачна и създава възможности за политизация, особено на регионално и местно равнище. Влиянието на санкционирания олигарх Делян Пеевски продължава да буди загриженост за непрекия политически контрол върху части от българската медийна среда, пише в документа. Пазарната концентрация остава висока, като две основни групи - PPF Group и United Group - доминират с ключови дялове от радио- и телевизионното разпространение и телекомуникациите.
Докато група независими и разследващи медии предоставят висококачествена работа, техният брой остава нисък и няма вътрешни схеми за финансиране в подкрепа на разследващата журналистика. Българската национална телевизия (БНТ) е в продължителна криза заради неспособността на Съвета за електронни медии (СЕМ) да осигури мнозинство за избиране на генерален директор, пише в текста, който не отчита избора на Милена Милотинова.
При посещение в нашата страна миналата есен авторите на доклада са разговаряли със заинтересованите страни и са научили, че политизацията и недостатъчните ресурси са трайни проблеми пред БНТ и СЕМ. Независимостта на БНТ и Българското национално радио е възпрепятствана от ограничено финансиране, политически натиск и нерешена законодателна реформа, се посочва в доклада.
Допълва се, че у нас достъпът до информация е отслабен от непрозрачност на институциите и от пречки пред подаването на заявления за получаване на информация. Ниското заплащане, несигурните условия на труд, ограниченото саморегулиране и разпространението на нискокачествени онлайн издания подкопават статута на професията на журналистите и допринасят за слабото доверие в медиите, което в България е сред най-ниските в ЕС, отчитат авторите.
