- Сградите "мутробарок" с гипс и злато отстъпват на камък, дърво и много зеленина, разказват експерти
Пазарът на луксозни имоти в България динамично се променя и времената, в които една къща се считаше за престижна, ако се намира на ул. "Секвоя" в столичния квартал "Бояна" и в двора си има басейн, а в мазето - парна баня и джакузи, вече са в миналото. Сегашните клиенти на баровски жилища вече се интересуват не толкова от това богатството им да се вижда отдалеч, а от други характеристики на инвестицията си, разказват експерти в сферата на недвижимата собственост.
Най-интересното, което видяхме през последните години, е как луксът спря да бъде показност и стана стратегия, коментира за "24 часа – 168 истории" д-р Гергана Цанкова, която е търговски директор на компанията за премиум имоти Luximmo. "Това, което ясно се вижда, е, че луксозният пазар в България вече е зрял – подчертава тя. - Клиентите мислят в категории като стойност, устойчивост и наследство. Домът не е просто адрес. Той е актив, убежище и израз на идентичност."
През последните години изискванията на купувачите на луксозни еднофамилни къщи се повишиха, продължава търговският директор. "По време на COVID-19 част от клиентите ни започнаха да търсят домове, които могат да функционират автономно – генератори, самостоятелни водоизточници, възможност за изолиране на цели зони от къщата – изброява Цанкова. - Имаше запитвания за помещения тип safe room (известни още като паникстая – б.р.). Не от страх, а от осъзнаване, че сигурността вече е част от високия стандарт на живот. След това тенденцията се измести към нещо още по-интересно – културен и личен лукс. Говорим за частни винарни с професионален климатичен контрол и дегустационни пространства, които по-скоро приличат на бутикови изби, отколкото на домашен бар. Специално обособени зали за изкуство – с музейно осветление и условия за съхранение, защото клиентите ни не купуват картини за декорация, а колекции. Има и силен интерес към гаражи с контролирана среда за класически автомобили, третирани като инвестиционни активи".
В момента в София се продават поне 2 къщи в строеж, в които може да се обособи паникстая, показва проверка в специализирани сайтове. В Симеоново се предлага имот на 4 етажа с площ от 522 кв. м., като предвиденото за убежище помещение се намира в сутерена. То е изградено с подсилен бетон и е с изцяло автономни инсталации и собствен водоизточник, пише в обявата. На приземното ниво на къщата има още гараж за 2 коли, мокро и техническо помещение, 2 склада и тоалетна. На първия етаж са дневната с трапезария и кухня, склад, веранда, дрешник и тоалетна. На втория са разположени 3 спални с 3 бани, 2 дрешника и тераса, а на третия етаж - родителска спалня с дрешник и баня, както и 2 тераси, сауна с тоалетна и съблекалня. Сградата разполага с вътрешен асансьор. Отоплението е с парно, което може да се захранва както на газ, така и чрез термопомпа. Цената на имота е 1,5 млн. евро без ДДС.
Според Цанкова за хората с възможности вече е задължително къщата им да е сигурна, технологично независима и да остане устойчива във времето. Ако някое от тези изисквания не е изпълнено, имотът изобщо не влиза в краткия списък на клиента. "Ако преди 15–20 години пазарът беше във фазата на демонстрацията, днес той е във фазата на зрелостта – пояснява тя. - Имаше време, когато размерът беше аргумент. Когато престижният адрес беше достатъчен. Когато успехът трябваше да се вижда от улицата. Това беше естествено – пазарът беше млад, а капиталът тепърва изграждаше самочувствие. Голямото пространство и скъпият материал говореха сами. Днес този разговор е различен. Хората, които избират имот от най-висок клас, мислят стратегически. Те не питат "колко е голямо". Питат "колко е устойчиво". Не питат "как изглежда". Питат "как работи". Не търсят показност. Търсят контрол.
Мисли се за инвестиционната стойност – как имотът ще запази цената си, как ще реагира в нестабилни времена, как ще остане релевантен след години."
Сегашните купувачи на луксозни имоти държат домовете им да разполагат с това, което те много обичат и което може да ги накара да излязат навън, разказва за "24 часа – 168 истории" брокер на луксозни къщи. Немалко хора, които са почитатели на нощния живот и на компаниите, вече имат под покривите си частни клубове
с професионално озвучаване. Там те празнуват рождените и имените си дни, на които български и чужди изпълнители забавляват гостите. В много луксозни къщи има киносалони с техника от последно поколение. В други пък са обособени оранжерии с екзотични растения, игрални зали като в истинско казино и т.н., продължава брокерът. "Забелязал съм, че много богати хора искат да покажат себе си посредством някой кът в къщата – обяснява той. - Влизал съм в гаражи с 10 коли, всяка от която е лимитирана серия".
Къщите за богати хора, които се строят през последните години, са по-големи спрямо завършените преди години, категорична е Гергана Цанкова от Luximmo. "Да, квадратурата осезаемо се увеличи – и това не е случайно – смята тя. – COVID-19 беше моментът, в който домът престана да бъде фон на живота и стана негов център. Хората осъзнаха, че пространството е свобода. Че стените могат или да те притискат, или да ти дават въздух. И започнаха да търсят именно това – въздух. Но увеличаването на квадратурата не е просто въпрос на повече метри. То е въпрос на нова логика в разпределението. Днес всяка спалня със самостоятелна баня и дрешник вече е стандарт, не каприз. Родителската зона се оформя като самостоятелен апартамент в апартамента – с просторна гардеробна и баня, която е по-скоро лично спа пространство.
Отделният кабинет стана задължителен. Не импровизиран ъгъл с бюро, а истинско работно пространство – с тишина, врата, акустика. В много случаи се търсят дори 2 отделни работни зони. Дневната също порасна – не просто като размер, а като функция. Тя трябва да бъде представителна, но и удобна. Да свързва кухня, трапезария и външно пространство в едно плавно цяло. Големите тераси и дворове вече са продължение на интериора, не просто допълнение. След COVID-19 се засили и търсенето на складови помещения, гардеробни, сервизни зони – защото удобството не е само това, което се вижда. То е и в това, което е добре организирано. Накратко – квадратурата се увеличи, но още повече порасна изискването към качеството на разпределението."
Външният вид на луксозните самостоятелни къщи и на затворените комплекси около София също се промени доста през последните години, продължава брокерът. Сградите тип "мутробарок" почти изчезнаха или още се строят само в някои квартали, смята той. Новите проекти все повече са в умерен и дори минималистичен стил с изчистени форми, твърди експертът. "Имам клиент, чиято първа къща под Витоша бе типичната демонстрация на българския новобогаташ от 90–те години на ХХ век – навсякъде псевдобарокови форми и отливки и много злато – изброява той. - Втората му къща е съвсем различна – камък, дърво и много зеленина."
