България е на прага да завърши ключови етапи от изграждането на Вертикалния газов коридор на своя територия. До края на 2026 г. ще бъдат въведени в експлоатация два от планираните проекти по инициативата, която свързва газовата инфраструктура от юг на север и създава реална възможност за пренос на втечнен природен газ, включително от Съединените щати, от Гърция към Украйна и страните от Централна и Източна Европа.
Това заяви служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков по време на Грансатлантическата среща на върха за сигурността на газовите доставки във Вашингтон, посветена на сигурността и диверсификацията на газовите доставки в региона.
България е първата държава, която започна реалното строителство по Вертикалния газов коридор, което превръща страната ни в активен двигател на регионалните усилия за енергийна сигурност, подчерта Трайков, цитиран от БТА.
В момента се изпълняват проекти за увеличаване на капацитета на ключовите междусистемни точки Кулата/Сидирокастро (Гърция – България) и Негру Вода/Кардам (България – Румъния). Вертикалният газов коридор представлява „магистралата" от юг на север, по която могат да бъдат пренесени до 10 млрд. куб. м втечнен природен газ годишно към Украйна и по-широкия регион чрез междусистемната точка Негру Вода 1/Кардам.
Страната ни вече е кандидатствала за частично безвъзмездно финансиране по Модернизационния фонд на Европейския съюз. При одобрение това ще позволи изграждането на конкурентна тарифна структура, от която ще се възползват както българските, така и регионалните ползватели на газопреносната мрежа, посочват от МЕ.
През следващата година се очаква с увеличен капацитет да бъдат въведени в експлоатация и интерконекторните точки при Стара Загора и Комотини (Гърция). Освен стратегическата роля за диверсификация на източниците, тези проекти ще осигурят на търговците на природен газ по-голяма гъвкавост при управлението на доставките и достъп до нови пазари.
„Усилията за диверсификация в нашия регион започнаха сериозно преди около 17 години – веднага след прекъсването на доставките на руски газ през 2009 г. Тогава София, която се отоплява с природен газ, започна буквално да изстива", припомни Трайков, цитиран в съобщението. По думите му именно тази криза доведе до решителна промяна в европейската политика и до активната подкрепа на Европейската комисия за изграждането на интерконекторите на България с Гърция, Румъния и Сърбия. „Най-важният от тях е този с Гърция, защото той постави основата на Южния газов коридор и на всичко, което правим днес", подчерта служебният министър.
Трайков отбеляза, че въпреки пропуснатите възможности в миналото, включително нереализирания проект „Набуко", предприетите стъпки за диверсификация са дали резултат.
„Когато дойде много по-голямата криза през февруари 2022 г. и „Газпром" поиска плащане в рубли, ние бяхме подготвени. Учтиво отказахме, защото това нарушаваше договора ни – и нищо не се случи. В същото време България получи два танкера американски LNG и това беше ясно доказателство, че диверсификацията работи", заяви той.
В рамките на Трансатлантическата среща на върха във Вашингтон служебният министър на енергетиката подписа декларация, подкрепяща започването на преговори от страна на Булгаргаз за внос на американски втечнен природен газ (LNG). Документът беше подписан в присъствието на секретаря по вътрешните работи на САЩ Дъг Бъргам, председател на Националния съвет за енергийна доминация и на секретаря по Енергетика, Крис Райт.
Трайков подчерта, че това е навременна и логична стъпка в контекста на поетия от България и Европейския съюз ангажимент за прекратяване на вноса на руски газ. Това включва правно обвързваща забрана за внос на руски втечнен природен газ и тръбопроводен газ, с пълно прекратяване съответно от края на 2026 г. и от есента на 2027 г.
„След постепенното премахване на руския газ, включително втечнения природен газ, още от следващата година голяма част от вноса, който в момента успява да влиза „през задната врата", най-вероятно ще стане невъзможен. Затова Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктурен проект - той е ключов инструмент за енергийната сигурност на региона и за реалната диверсификация на доставките", обобщи Трайков, допълват от МЕ.
По време на визитата си той проведе и среща с Томас Съмърс, изпълнителен вицепрезидент на „Шел" (Shell) за Съединените щати, на която бяха обсъдени възможностите за дългосрочно сътрудничество в областта на доставките на втечнен природен газ за България и региона и беше обсъден хода на проучванията за природен газ в Черно море. Разговори бяха проведени и с министрите на енергетиката на Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Словакия, със секретаря по Енергетика на САЩ Крис Райт, с помощник държавните секретари Джейкъб Хелберг и Майкъл Ригас, както и с президента на най-голямата компания за LNG Cheniere, Джак Фуско, президента на Chevron Фрийман Шахийн и специалния пратеник за глобална енергийна интеграция Джошуа Волц.
По време на посещението участието на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков в Трансатлантическата среща на върха за сигурността на газовите доставки, която се провежда във Вашингтон на 24 и 25 февруари, става известно, че България има реалната възможност да се превърне във водещ регионален газоразпределителен и транзитен център, свързващ пазарите на Югоизточна, Източна и Централна Европа.
