Правителството прие Решение за подготовката и произвеждането на изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г.
Министерският съвет прие Решение за подготовката и произвеждането на изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г.
Кабинетът възлага на министъра на електронното управление координацията по изпълнението на дейностите във връзка с организационно-техническата подготовка на изборите, включително дейностите по съгласуване с Централната избирателна комисия на условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали. Министърът на вътрешните работи следва да организира изпълнението на дейностите от компетентността на МВР във връзка с подготовката и произвеждането на изборите.
Министърът на финансите ще внесе в Министерския съвет проект на тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове. Министърът на регионалното развитие и благоустройството координира дейността по изготвянето и публикуването на избирателните списъци. Министърът на външните работи организира подготовката и произвеждането на изборите извън страната. Министърът на правосъдието организира дейностите по подготовката и произвеждането на изборите в местата за лишаване от свобода. Издава също така наказателните постановления по чл. 496, ал. 3, изречение второ от Изборния кодекс. Министърът на електронното управление организира дейността по техническото осигуряване на видеонаблюдението и видеозаснемането по чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс, включително като сключва необходимите за целта договори.
Съгласно правителственото решение министърът на електронното управление, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на правосъдието ще информират министър-председателя за хода на подготовката на изборите до обявяването на изборните резултати.
Правителството одобри финансиране до 900 млн. евро за социални плащания, разходи за персонал и други разходи по държавния бюджет за месец февруари
С решение на МС беше одобрено финансиране на разходи за месец февруари 2026 г. в размер до 900 млн. евро за персонал, социални плащания и други разходи по държавния бюджет и предоставени трансфери от държавния бюджет за бюджета на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд. Средствата ще са за сметка на наличности от предходната година.
При този подход се постига осигуряване на регламентираните увеличения на разходи и трансфери и нормално финансиране на дейността на министерствата и институциите, тъй като разходите им ще се осъществяват в съответствие с влезлите в сила нормативни актове.
Финансирането се извършва на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година.
Одобрени са промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (ЗСПИР през 2026 г.).
Предвид изискването на чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси при липса на одобрен държавен бюджет от Народното събрание е Необходимо удължаване на действието на ЗСПИР през 2026 г. Поради тази причина правителството предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПИР през 2026 г.
Заедно с това е предложена възможност увеличението на възнагражденията, вкл. с еднократна индексация от началото на 2026 г. и от ръста на минималната работна заплата, както и увеличението на социалните плащания, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, включително и трансферите за общини, да може да се финансират и за сметка на наличности от предходната година. Предлага се и възможност общините да извършват разходи при отчитане на влезли в сила нормативни актове. Урежда се кметът на общината да може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси и заемните средства на общината. Предлага се удължаване на срока за оценка на общините с финансови затруднения, по реда на ЗПФ, в условията на неприет бюджет за 2026 година.
Във връзка с необходимостта от продължаване на работата по инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" на ЕС е предвидена възможност Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на инструмента SAFE, при условие за последваща ратификация.
Определени са нови представители на Министерския съвет в Националния съвет за тристранно сътрудничество
Съгласно Кодекса на труда Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.
Във връзка с Указ № 57 на президента на Република България за назначаване на служебно правителство от 19 февруари 2026 г. се определят представителите на правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
С решение на Министерския съвет за нови представители са определени Андрей Янкулов - заместник министър-председател и министър на правосъдието, и Хасан Адемов - министър на труда и социалната политика.
Одобрена е позиция на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз
Правителството одобри днес позиция на Република България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по дело С-730/25, Vinted пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на юрисдикция в Литва.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД).
Зададени са седем преюдициални въпроса, като основният от тях се отнася до възможността държава членка да прилага практика, при която надзорният орган не може да се произнесе по жалба, свързана с трансгранично обработване на данни, и/или да наложи корективните мерки, предвидени в член 58, параграф 2 от ОРЗД, единствено на основание, че е изтекла двугодишната давност за налагане на административно наказание „глоба" или „имуществена санкция", предвиден в националното законодателство.
Позицията на Република България е, че при липсата на задължителна уредба в правото на Съюза по този въпрос, държавите членки следва да установят и прилагат национални норми относно погасителната давност за налагане на санкции от националните надзорни органи.
Другите въпроси касаят правомощията на националните надзорни органи при разследване по жалба на субект на данни за конкретно нарушение.
На основата на посочените в позицията аргументи българската страна е на мнение, че следва бъде възприето за правилно тълкуването, че надзорните органи имат задължението служебно да вземат решение относно други нарушения на ОРЗД, които са открити в хода на разследване по жалбата, и то независимо дали са свързани с обработването, посочено в жалбата, или с друго обработване, което не е посочено в нея.
Също така, необходимо условие за провеждането на обективно разследване в хода на съответния национален административен процес е определянето на обхвата му от страна на надзорния орган. От своя страна, съгласно принципа на отчетност и принципа на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност администраторът на лични данни е длъжен да съхранява всички налични данни, отнасящи се до субекта на данните, който е подал жалбата, през целия срок на разследването по жалбата.
Във всички случаи на обработване на данни, администраторът е правно задължен да спазва правата на субекта на данни и да му предоставя дължимата информация.
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета по общи въпроси на ЕС във формат „Кохезионна политика"
Кабинетът одобри позицията за участие на България в заседанието на Съвета на ЕС във формат „Кохезионна политика", което ще се проведе на 26 февруари 2026 г. в Брюксел. Съветът ще обсъди извлечените поуки от средносрочния преглед на Кохезионната политика, който е изискване в настоящото законодателство Целта е тя да бъде ефективно и навременно изпълнявана, но и да може да се адаптира към нови предизвикателства и приоритети.
Страната ни ще призове за гъвкавост, която стимулира изпълнението на днешните приоритети на Европа и допринася за укрепване на способността й за реагиране на непредвидени събития. Същевременно, това не трябва да води до компрометиране на мисията за подкрепа на дългосрочните инвестиции в сближаване, устойчив растеж и заетост. Позицията на страната ни е, че способностите за реакция зависят най-вече от доброто планиране на инвестициите, както и от подготовката на качествени мерки за подкрепа, предвид очакваното въвеждане на модел на финансиране, което е обвързано с изпълнението на предварително договорени условия и постигане на резултати. Важно е да се запази гъвкавостта в законодателната рамка, която позволява на държавите членки да избират целите за финансиране въз основа на местните предизвикателства и настоящите си стратегии за интелигентна специализация.
Трябва да се търсят възможности за повишаване на европейската, конкурентоспособност, но наред с другите усилия за преодоляване на наследени; структурни Предизвикателства, например в устойчиво управление на водните ресурси, укрепване на отбранителните способности и готовността за реакция на природни бедствия, те ще изискват допълнителни стимули и повишено европейско финансиране, се казва в позицията. В тази връзка, България ще припомни затрудненията, които изпитват българските региони от влошената ситуация, вследствие на руската инвазия в Украйна.
България предлага следващият средносрочен преглед на сближаването да се прилага при съблюдаване от Комисията на принципите на партньорство и диалог с държавите членки, както и по опростени правила, с цел да бъде гарантирана стабилността на финансирането за изпълнение на инвестициите и реформите по бъдещите планове за национално и регионално партньорство и едновременното осигуряване на достатъчен капацитет за реакция на нови предизвикателства.
Съветът ще приеме и заключения по предложената от Европейската комисия „Програма на ЕС за градовете", отразяваща предизвикателствата и възможностите за развитие пред тях, които България ще подкрепи.
Одобрена е позицията на Република България по дело пред Съда на Европейския съюз
Министерският съвет одобри днес позицията на Република България по дело Становище 1/25, образувано по Искане за становище от Европейската комисия относно съвместимостта на преработения проект на споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Делото е второ по ред, след влизането в сила на Договора от Лисабон и след искането на ЕК за становище по дело Становище 2/13. Република България участва и в писмената фаза на предходното дело. В него Съдът на Европейския съюз постанови, че първоначалният проект за споразумение за присъединяване е несъвместим с правото на ЕС. По тази причина се наложи споразумението да бъде изменено, като в преработения проект на споразумението са ревизирани всички обявени за несъвместими части от него.
Позицията на България подкрепя становището, че така преработеният проект на споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е съвместим с правото на Съюза.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което се проведе на 2 и 3 февруари 2026 г. в Никозия, Кипър. Българската делегация беше ръководена от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Кипър г-н Недялчо Данчев.
Дневният ред на срещата включваше две работни сесии по темите „Укрепване на европейската отбранителна технологична и промишлена база" и „Компас за конкурентоспособността на ЕС - една година по-късно".
В рамките на първата работна сесия на тема „Укрепване на европейската отбранителна технологична и промишлена база" министрите отчетоха стратегическото значение и големия потенциал за растеж на сектора. Беше подчертана необходимостта от по-ефективно използване на инструментите на ЕС, включително Програмата за европейската отбранителна промишленост и бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност, за насърчаване на сътрудничеството и съвместните промишлени инвестиции на ниво ЕС.
Отбелязана бе важността на модернизацията на промишлената база и ускоряването на прехода от научни изследвания и създаване на прототипи към серийно производство. Акцент беше поставен върху ролята на малките и средните предприятия в отбранителния сектор. Също така бяха обсъдени и въпроси свързани с необходимостта от по-добър достъп до финансиране и интеграция в европейските вериги на стойността, с цел създаване на условия за тяхното развитие и конкурентоспособност в световен мащаб.
По време на втората работна сесия министрите направиха преглед на напредъка по Компаса за конкурентоспособността на ЕС една година след неговото представяне. Те обсъдиха начини за преодоляване на трайните структурни бариери, като слабото използване на изкуствения интелект от МСП в ЕС, финансовите трудности пред европейските стартиращи предприятия, както и регулаторната тежест за бизнеса. Дискусията подчерта значението на ефективното прилагане на Компаса. Беше отбелязано, че чрез неговите инициативи се очаква мобилизиране на над 1 трилион евро в областта на иновациите, чистите технологии и сигурността, с цел запазване на конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС.
Одобрена е позицията на България по дело между Грийн форест проджект и НАП Пловдив пред Съда на ЕС
Министерският съвет одобри на днешното си заседание позицията на Република България по Дело С-699/25 между Грийн форест проджект и ТД на НАП - Пловдив, пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд на Република България. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.
В преюдициалното си запитване Върховният административен съд отправя въпроси, свързани с тълкуването на текстове от регламента, както и с възможностите на държава членка за дерогация. Съдът пита също дали липсата на изключение от правилата на регламента представлява неправилно прилагане.
Участието на Република България в производството по дело С-699/25 ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз. Представянето на позиция предоставя възможност да се обоснове правилността на действията от страна на Република България при прилагането на Регламент (ЕС) № 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.
Правителството одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси"
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси", което ще се проведе в периода 2-3 март 2026 г. в Никозия, Кипър.
Министрите по европейските въпроси на държавите членки на ЕС ще обсъдят аспекти, свързани с подготовката на механизмите за управление на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г., като по темата ще се проведе и отделна дискусия с Председателя и представители на Бюджетната комисия на Европейския парламент.
Неформалният Съвет „Общи въпроси" ще проведе дискусия с участието на страните кандидатки за членство относно процеса на разширяване на ЕС, с фокус върху необходимостта от съгласуваност и синергия между геополитическите императиви и трансформиращото естество на напредъка въз основа на собствените заслуги.
Министрите ще проведат неформални срещи с представители на Украйна и Молдова. Не се предвижда приемане на заключения на Съвета.
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия и научни изследвания), което ще се проведе на 26 и 27 февруари 2026 г. в Брюксел. Ръководители на българската делегация ще бъдат министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов в частта „Научни изследвания" и заместник- постоянният представител на Република България към Европейския съюз Петя Василева в частта „Вътрешен пазар и индустрия".
В частта „Вътрешен пазар и индустрия" се предвижда провеждането на дебат на тема „Регламент за създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност: стратегически инструмент за устойчивост на малките и средните предприятия и европейските вериги за създаване на стойност". България счита, че Фондът за конкурентоспособност има потенциала да се превърне в ключов стратегически инструмент за укрепване на икономическата устойчивост, индустриалния капацитет и технологичния суверенитет на Съюза.
Министрите ще проведат дискусия на тема „Планове за действие за промишлена устойчивост при извънредни ситуации: последващи действия във връзка с Плановете за действие за стоманодобивната, автомобилната и химическата промишленост на Европа в рамките на Пакта за чиста промишленост".
България подкрепя подпомагането на индустриалната конкурентоспособност на ЕС, тъй като глобалната конкуренция, геополитическата несигурност и високите енергийни разходи поставят сериозни предизвикателства пред предприятията, особено в енергоемките отрасли.
Очаква се Съветът да одобри заключения относно Програмата за потребителите до 2030 г. и да обсъди Годишния доклад от 2026 г. за единния пазар и конкурентоспособността.
В частта „Научни изследвания" министрите ще обсъдят Рамковата програма „Хоризонт Европа" за научни изследвания и иновации 2028-2034 г. и Специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа".
Планира се и постигането на мандат за преговори с Европейския парламент по две решения. Едното е Решение на Съвета за определяне на мерките, необходими за прилагането на Протокол № 37 относно финансовите последици при изтичане на договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и Изследователския фонд за въглища и стомана. Другото Решение е на Съвета относно приемането на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана, относно многогодишните технически насоки за тази програма, относно многогодишните финансови насоки за управление на активите на Изследователския фонд за въглища и стомана.
