Правната комисия го отхвърли и прие повторно, че ще има до 20 секции в страните извън ЕС
Игра на гласове се разигра в БСП до последно във вторник вечерта - ден преди ветото на Илияна Йотова за Изборния кодекс да влезе за ново обсъждане и гласуване в пленарната зала. Президентът върна промените, с които се разписва, че в страните извън Европейския съюз ще може да се гласува само в до 20 секции извън тези в консулствата и посолствата ни. А в ПСП са разделени дали ще подкрепят, или не ветото.
Правната комисия отхвърли ветото по-рано във вторник с помощта на един червен глас. 11 депутати гласуваха “за” повторно приемане на промените в кодекса - от ГЕРБ, ИТН, “Възраждане” и Мая Димитрова от БСП. 8 бяха “против” - ПП-ДБ, АПС, ДПС, “Величие” и Владимир Георгиев от БСП. А Христо Расташки от МЕЧ се въздържа.
По същото време, в което в правната комисия се гласуваше, Изпълнителното бюро на БСП излезе с позиция, с която призова червените в парламента да подкрепят ветото на Йотова. Причината е, че именно гласовете на БСП ще са решаващи за това дали ветото ще мине, или ще бъде преодоляно в пленарната зала.
Против ветото са ГЕРБ, “Възраждане” и ИТН, но за да го преодолеят, им трябват 121 гласа, а те имат 115, сочат сметките на соцлидера Крум Зарков. Ще направя всичко по силите си да не намерят тази подкрепа, която им е нужна, тези 6 решаващи гласа, в лицето на БСП, категоричен бе той. При това сметките му са при пълна мобилизация на останалите три партии, което също не е сигурно, че ще се случи.
По време на приемането на второ четене на промените в Изборния кодекс на 5 февруари само 10 от 19-те соцдепутати се включиха в гласуването и подкрепиха орязването на изборните секции в страните извън ЕС на 20. Тогава решението на групата беше да се гласува по съвест. Сега обаче има позиция на партийното ръководство и до редакционното затваряне на броя не бе със сигурност ясно колко от депутатите ще се съобразят с нея.
“От самото начало БСП беше разделена по този въпрос, сега има вето на Йотова, която ние считаме за близка и ценим. В мотивите си тя споделя и мои аргументи, защото аз от самото начало казах, че този закон е грешка и не трябва да влиза в сила. Символен е, показва отношение към българите в чужбина и изборите там”, коментира Крум Зарков.
В мотивите си държавният глава пише, че промените възпрепятстват основните избирателни права на българите в страни като САЩ, Канада, Великобритания, Турция и др. Йотова цитира и решение на Конституционния съд, според което държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено упражняване на избирателните права на всеки гражданин. А с така приетите изменения “умишлено се създават бариери” и противопоставят едни избиратели на други в навечерието на избори за национален представителен орган.
