Престоят в руски ръце няма нищо общо със стандартите на Женевската конвенция. Това е комбинация от физическо и психологическо насилие, постоянен натиск и системни разпити. Това разказва пред БНТ бесарабският българин Иван Пепеляшков, военен пилот, попаднал в руски плен и впоследствие освободен.
На 8 март 2022 г. той участва в специална мисия с бойни вертолети. По време на операцията три от четири хеликоптера са свалени. Пепеляшков и неговият другар оцеляват, но машината им пада на територия, контролирана от противника. Украинските сили не успяват да ги изтеглят и двамата попадат в плен.
По думите му престоят в руски ръце няма нищо общо със стандартите на Женевската конвенция. Той описва преживяното като комбинация от физическо и психологическо насилие, постоянен натиск и системни разпити. Пленниците били местени от място на място и прекарали близо два месеца в различни обекти, като най-тежко било в района на Курск. Разпитите често включвали въпроси на стратегическо ниво – за военни цели, позиции и политически намерения на Украйна. Пепеляшков подчертава, че като пилот е изпълнявал конкретни задачи и не е разполагал с подобна информация, но това не спирало натиска.
Особено внимание по време на разпитите било отделяно на неговата националност. Той открито заявявал, че е българин, роден и израснал в Украйна, в Одеска област – историческата Бесарабия, където живее значителна българска общност. За разпитващите било трудно да приемат, че човек с български произход воюва за Украйна. Пепеляшков обяснявал, че защитава страната, която счита за своя родина. В един момент дори било споменато българското посолство във връзка с евентуална размяна на пленници.
Освобождаването му става чрез механизъм за размяна, известен като „обменен фонд". По негови думи съществува практика военни пилоти да бъдат разменяни между воюващите страни. Процедурата била задействана от украинските институции и след близо два месеца в плен той се завръща.
Преживяното го променя дълбоко. Сам признава, че човекът отпреди 8 март 2022 г. и днешният той са различни личности. Най-съществената промяна е в отношението му към живота – в подреждането на приоритетите и осъзнаването колко крехко е времето. Днес той се стреми да го използва за добро, с ясното съзнание, че животът може да прекъсне във всеки момент. Желанието му е да бъде полезен на своята земя, на близките си и на бойните си другари.
Погледът му към случващото се в Украйна остава преди всичко военен. По-голямата част от времето си прекарва сред военнослужещи и разговорите са фокусирани върху стабилизирането на фронта, връщането на територии, развитието на технологии, тактика и стратегически цели. Той признава, че цивилните имат различна перспектива, но неговият „филтър" е този на военен човек.
Темата за размяната на военнопленници продължава да го вълнува силно. Всяка новина за освободени пленници му носи радост, защото знае през какво преминават те и техните близки. Условията в плен описва като жестоки, а хората, които са го разпитвали, едва ли би могъл да разпознае, тъй като винаги били с маски.
Дори когато мисли за края на войната, Пепеляшков не прави разграничение между бъдещето и настоящето. Той казва, че ще продължи да прави това, което прави и днес – да помага на другите, следвайки убеждението, че взаимната подкрепа е най-важният принцип в трудни времена.
